Решение № 10919 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Атанасова и на Лион инвест груп АД ЕИК 201264898, чрез адв. Мянева, против решение 1207 от 23.02.2024г., постановено по адм. дело 7980 по описа за 2021 г. на Административен съд София - град в съответната отменителна и отхвърлителна част. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП са изложени доводи за наличие на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, а именно - съдът се е произнесъл по част от ревизионния акт, която не е предмет на обжалване в образуваното административно дело, тъй като в тази си част РА е отменен в хода на оспорването му по административен ред. Отправя искане за обезсилване като недопустимо на Решение 1207 от 23.02.2024 Г. по адм. д. 7980/2021 г. по описа на АССГ в частта, с която се отменя ревизионен акт /РА/ Р-22002219000685-091-001/23.12.2020 г., в частта на установени задължения по ЗДДС в размер на 1153,94 лв. по фактура 00..392/28.02.2017 г., издадена от ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ АД ведно с лихви за забава в размер на 312,52 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба Лион инвест груп АД ЕИК 201264898, чрез адв. Мянева, я оспорва като неоснователна с писмен отговор от 08.04.2024 и в съдебно заседание. Касаторът Лион инвест груп АД ЕИК 201264898, чрез адв. Мянева, твърди че съдебното решение в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита че събраните доказателства не са анализирани нито поотделно, нито в тяхната взаимовръзка и по този начин е останала неизяснена фактическа обстановка по всяка една от процесните сделки/ липсват изложените мотиви на съда по предмета на сделките, по механизма на осъществяването им, по тяхното предназначение, свързано с последващо извършените от жалбоподателя облагаеми доставки към клиенти. В петитума е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за двете инстанции, съгласно приложените доказателства. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Атанасова, я оспорва като неоснователна в съдебно заседание. Отправя искане първоинстанционното решение в тази част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание на 30.09.2024 г. от процесуалния представител на Лион инвест груп е направено искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредбите на член 6 § 1 от Конвенцията / ЕКПЧ/ и на член 47 от Хартата на основните права на ЕС относно следния въпрос : Правото на достъп до съд, като присъщо на гаранциите, заложени в чл. 6 от Конвенцията и в чл.47 от Хартата, включва ли възможността в производството пред съд по обжалване на административен акт / ревизионен акт, с който се определени публични задължения за неговия адресат/ да вземе участие като страна по делото трето лице, което е доставчик по сделките с адресата на акта, които сделки са били оспорени с акта и във връзка с тях са определени задължения на адресата на акта ? Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София и неоснователност на касационната жалба на дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени от страните по делото, срещу съответната част от неблагоприятния за нея първоинстанционен съдебен акт и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) Р-22002219000685-091-001 от 23.12.2020 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, изменен и потвърден в оспорената част с Решение 476/26.03.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДДОДОП) София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който в тежест на дружеството са установени публични вземания по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на главница (ДДС) 647217,84 лв. и лихви за забава 346424,87 лв. и е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015г. и 2016 г. с отчетени разходи по спорните доставки, като са установени задължения по ЗКПО за 2015 г. в размер на 104410,66 лв., ведно със съответните лихви и за финансовата 2016г. от Корпоративен данък (КД) за внасяне в размер на 172570,07 лв. е определен на Корпоративен данък (КД) за внасяне в размер на 163753,13 лв., ведно със съответните лихви., ведно с начислените за просрочие лихви. По искане на жалбоподателя по делото са допуснати основна и допълнителна съдебно компютърно-техническа експертиза (СТЕ), както и съдебно - счетоводна експертиза (СИЕ), чиито заключения основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал. Отговорите на вещите лица по поставените задачи са разгледани от фактическа страна в решението на административния съд и взети предвид по същество. При извършената задължителна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд, позовавайки се на заключенията на компютърно техническата експертиза, е приел, че ревизионното производство е образувано съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК и РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидените от закона срок и форма. Заключението за частична незаконосъобразност на РА е обосновано от съда с установена , вкл. от ССЕ, разлика в установителната част на Решение 476/26.03. 2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП по РА Р-22002219000685- 091-001/23.12.2020г., спрямо неговата констативна част. Прието е, че с решението на директора на Д.ОДОП (стр. 26 от Решението) е признато право на приспадане на данъчен кредит (ДК) в размер на 1153,94 лв., по фактура 0000 000392/ 28.02.2017г, с данъчна основа 5769,70 лв., издадена от ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД, но не е направена съответната на него корекция на резултата за данъчен период м.02.2017г. в установителната част на Решението (стр. 31 от Решението) и този резултат е останал такъв, какъвто е в РА. В частта на непризнатото право на данъчен кредит по отношение на фактурите от доставчиците: АСС ПРОДЖЕКТ СТАРТ ЕООД, ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ" АД, НИКС ЕКСПРЕС" ЕООД, "КМ БИЛДИНГ ЕООД, КОНСУЛТ ДИЗАЙН 77" ЕООД, МАРИЯ ТРЕЙДИНГ БГ ЕООД, "МИЛЧЕВ КЪМПАНИ ГРУП" ЕООД, ИНТЕРКАР ГРУП 33" ЕООД, ИНФРАКОНСТРУКТ ПЪТСТРОЙ" ЕООД, ЛУКСУРИ КАРС 2014" ЕООД, ЕР И ЦЕ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД решаващият съд е обсъдил доказателства за всеки един от тях. Изложени са доводи, че по делото не са представени годни доказателства, удостоверяващи по убедителен начин действителното изпълнение на фактурираните услуги от посочените доставчици. Счетено е, че приобщените по делото доказателства са недостатъчни, за да създадат сигурно убеждение за реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. Така постановеното решение от Административен съд София - град е частично допустимо, а разгледани по същество касационните жалби са основателни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София: Касационните оплаквания на ДД "ОДОП" София са свързани с недопустимост на част от първоинстанционното решение. Твърдението в касационната жалба на ДД "ОДОП" София е, че в Решение 476/26.03.2021 г. на директора на ДОДОП София ИЗРИЧНО е записано, че РА се отменя в частта на установени резултати за ДДС за периодите ОТ м. 01.2017 г. ДО м. 03.2017 г. Оплакванията са основателни. Не съответства на фактите отразеното в мотивите на съдебното решение /стр. 18/, че на стр. 26 от решението на директора на ДОДОП София е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура, но тази корекция не е отразена в диспозитива на решението. Напротив, на стр. 29, в диспозитива на Решение 476/26.03.2021 г. на директора на ДОДОП е записано, че РА се отменя в частта на установени резултати за ДДС за периодите ОТ м. 01.2017 г. ДО м. 03.2017 г., след което следва диспозитива за изменение на ревизионния акт относно другите ревизирани данъчни периоди. Предвид гореизложеното, АССГ е постановил решение в повече от предмета на спора. С оглед на това, обжалваното решение в тази му част следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството да се прекрати. По касационната жалба на Лион инвест груп АД: Настоящият състав намира за основателни оплакванията на касатора, че административният съд не е изложил мотиви по всички събрани по делото доказателства и не е установил всички относими факти. По конкретно не са обсъдени и изложени мотиви по следните доказателства, представени от жалбоподателя: с опис /л.769 от първоинстанционното дело/ и приети в открито съдебно заседание на 29.03.2023г.; с опис на документи с вх. 14524 / 12.04.2023г./л.811/, приети в откритото съдебно заседание на 10.05.2023 г., представените с опис на документи от 21.09.2023г./ л.1300/, приети в съдебно заседание на 08.11.2023г. Не са обсъдени също представените още в хода на ревизията доказателства от Лион инвест груп АД към Уведомително писмо от 27.02.2020 по ИПДПОЗЛ от 07.02.2020г., представени от Титаника 2008 ЕООД, приложени към писмо с вх. 4181/04.02.2022 от Окр Прокуратура Пловдив по ДП 157/2018г., приети по делото в СЗ на 23.03.2022г., проекта за кандидатстване по програма Лайф 2014-2020. В случая административният съд се е ограничил до посочване на събраните в хода на ревизията доказателства, като не е обсъдил конкретното съдържание на представени в съдебната фаза документи, съответно не са обсъдени и възраженията на касатора. Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви по представени доказателства. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. При неизяснен от фактическа страна спор и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, постановеното от първоинстанционния съд неправилно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на спора административният съд следва да обсъди и да се произнесе по всички възражения на страните, ведно със съпътстващите ги документи. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз: Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че не са налице основания да бъде уважено направеното с открито съдебно заседание искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз относно участие като страна по делото на трето лице, което е доставчик по сделките с адресата на акта. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностна правна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се провери въз основа на това тълкуване дали има противоречие на националното право с норми на европейското право. В процесния случай формулираният въпрос не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. Видно от смисъла на зададения въпрос, отговорът на същия като неотносим няма да внесе яснота в смисъла на разпоредби и актове от правото на Европейския съюз, които да имат значение за правилното решаване на спора. Поради това и на основание чл. 629, ал. 2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК искането следва да се остави без уважение. С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. По разноските, включително и тези за настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд при ново разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,