Решение № 7278 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2012 г.

Решение № 7278 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2012 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР - Велико Търново, срещу решение № 243/23.05.2012 г., постановено по адм. д. № 128/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена негова заповед № ЯЗ-227/20.01.2012 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспорваното решение. Ответникът по касационната жалба - Марин Йорданов Маринов, чрез процесуалния му представител адв. Китанов, в писмени бележки и в хода на съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Велико Търново е образувано по жалба на Марин Йорданов Маринов срещу заповед с рег. № ЯЗ-227/20.01.2012 г. на ВНД директора на Областна дирекция на МВР - Велико Търново, с която на Маринов за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от същия закон и чл. 227, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Съдът е приел, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е постановена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, както и че дисциплинарното наказание е наложено в определения от чл. 225, ал. 1 от ЗМВР двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Съдът приема, че при издаването на заповедта не е спазена изискуемата от закона форма и е нарушен материалният закон, не е спазено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и дисциплинарно-наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, не е изслушал държавния служител и не е приел писмените му обяснения, поради което е отменил оспорения пред него административен акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. В нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР ясно са указани реквизитите, които трябва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона форма, с посочени правни основания за налагане на наказание, въз основа на извършеното нарушение. Правилно съдът приема, че липсва точно и конкретно описание на фактическата обстановка, включително време и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Изложените факти в посочените в процесната заповед справки следва да се считат и за мотиви на обжалваната заповед, доколкото в тях са изложени факти и конкретни констатации. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда, че описанието на нарушението е извършено твърде общо, без конкретни констатации. В справката с рег. № 6601/30.12.2011 г. е посочено, че Маринов "... подписал справката от извършената проверка не е проконтролирал работата на назначената от него комисия, не е установил непълнота на събраните доказателства за пълно установяване на фактическата обстановка по случая". С посоченото констатиране проверяващите органи не установяват времето, мястото и обстоятелствата, при което е следвало да се осъществи цитираният контрол. Основателно Административен съд - Велико Търново сочи, че от процесната заповед и справката съм нея не става ясно какъв контрол е следвало да осъществи Маринов. Ако се приеме, че Маринов не е осъществил последващ контрол, то същият е следвало да се състои в осъществяване на нова проверка лично от него, въпреки че има назначена комисия. Ако такова е било задължението му се обезсмисля назначаването на комисия, която да осъществи проверката. От друга страна ответникът по касация не е имал и необходимия нормативен инструментариум да влияе върху работата на назначената комисия. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Маринов е посочил, че се придържа към обясненията си, дадени пред Дирекция "Инспекторат" към МВР, но липсват данни по делото въпросните обяснения да са постъпили в ОД на МВР - гр. В. Търново, поради което решаващият състав основателно е приел, че наказващият орган не се е запознал с обясненията на служителя, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. С оглед горното обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. Същото е законосъобразно и обосновано и като такова ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие, депозирана писмена защита и осъществено представителство в съдебно заседание, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника по касационната жалба се дължат сторените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,