Решение № 9717 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2012 г.

Решение № 9717 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пламен Йорданов Димитров от гр. Шумен срещу заповед № К-2645 от 7.03.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно процесуални правила при издаването му. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на вътрешните работи с която е прекратено служебното правоотношение с Сергей Христов Недялков поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Тази разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентирала правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Ето защо настоящият тричленен състав не възприема доводите, изложени в жалбата и писмената защита за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата в приложимата редакция към момента на издаване на оспорения административен акт, предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, изцяло по инициатива на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Видно от приложената справка № 1563 от 20.02.2012 г. жалбоподателя има осигурителен стаж в размер на 28 години 4 м. 15 дни, отговаря на условията на чл. 69 от КСО т. е. не е нарушен материалния закон така, както се твърди в жалбата. Приложено е и предложение от 29.02.2012 г. от Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Доводите на жалбоподателят за осъществена спрямо него дискриминация не следва да се обсъждат. В настоящото производство извън правомощията на съда е да установява наличието или липсата на дискриминация по отношение на Димитров. Предмет на оспорване е заповед за прекратяване на служебното правоотношение като съдът е длъжен да провери нейната законосъобразност на предвидените в чл. 146 от АПК основания, едно от които е противоречие с материалноправните разпоредби, които в случая са тези, регламентирани в ЗМВР, а не в Закона за защита от дискриминацията. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд - Пето отделение, намира жалба за неоснователна, при което същата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното Върховният административен съд - Пето отделение