Решение № 13671 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 790/2019 г.

Решение № 13671 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 790/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Ж. Илиева от [населено място] против решение № 650/30.10.2018 г., постановено по адм. дело № 96/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-10-27/5.01.2018 г. на кмета на Община Плевен, за изземване на имот, частна общинска собственост, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представляващ една стая, бокс и сервизни помещения. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответната страна – кмета на Община Плевен не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Плевен е Заповед № РД-10-27/5.01.2018 г. издадена от кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено изземването на заемания без правно основание от Ж. Илиева общински недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представляващ една стая, бокс и сервизни помещения. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е установено, че процесният имот представлява общински жилищен имот. Отдаден е под наем въз основа на настанителна заповед № РД-11-101/22.07.2010 г. на кмета на Община Плевен, с която жалбоподателката е била настанена заедно с майка си за срок от 5 години, който е започнал да тече от датата на сключване на договора за наем. Договорът е сключен на 10.08.2010 г. и изтича на 10.08.2015 г. С изтичането му, същият се счита за прекратен на основание чл. 21, т. 1 от него. Титулярът на договора – Л. Иванова е починала на 5.08.2015 г., но поради подадено от дъщеря й заявление за продължаване срока на наемното правоотношение за нов петгодишен срок, същата е продължила да ползва имота. Така подаденото заявление е разгледано от Комисията по решаване на жилищните нужди на гражданите при Общински съвет Плевен. В т. 15 от протокол № 31 от 2.09.2015 г. комисията е предложила на кмета на общината да издаде заповед за преместване на жалбоподателката в друго общинско жилище. Въз основа на нова настанителна заповед, жалбоподателката е настанена в друго по- малко жилище. Заповедта е била обжалвана по съдебен ред от жалбоподателката, като с Решение № 14984/6.12.2017 г. постановено по адм. дело № 8699/2016 г. по описа на ВАС е било оставено в сила Решение № 295/14.06.2016 г. по адм. дело № 825/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта. След влизане в сила на съдебното решение, жалбоподателката е уведомена, като и е дадена възможност за преместване в новото жилище и за освобождаване на процесното. В указания срок, тя не е предприела действия по преместване в новото жилище, като не е подала и възражения и е продължила да ползва заеманото без правно основание жилище. Изтъкнатите в касационната жалба твърдения за настъпили промени в здравословното състояние на жалбоподателката, които обосновават по-голяма жилищна нужда и съответно оставането й в по-голямо общинско жилище са проверени от назначената, приета и неоспорена от страните Съдебномедицинска експертиза, като с даденото от вещите лица заключение по зададените от съда въпроси, безспорно е установено, че преместването на жалбоподателката в по-малко жилище от обитаваното от нея без правно основание такова, няма да окаже негативно въздействие върху здравословното й състояние, тъй като психичния дискомфорт изпитван от нея при смяна на настоящето жилище с друго, ще е равностоен на този, изпитван от всяка една личност в пълно психично здраве при същите обстоятелства. Твърденията на Ж. Илиева, че неврологичните заболявания пречат на това тя да обитава по-висок етаж, също са оборени от експертизата. Тя няма парези, парализи на краката, движи се се без опорно средство, походката е самостоятелна, състоянието й позволява да изкачва стълби и да носи тежести до 3 кг. във всяка ръка. Всяко жилище отговарящо на хигиенните норми е подходящо за здравословното й състояние. Използваемата площ на жилището е 19, 00 кв. м, а застроената площ по заповедта е 23, 50 кв. м. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, на едночленно семейство се предоставя застроена площ до 25 кв. м. и предоставената на касационната жалбоподателка площ отговаря на този показател. Заеманата от жалбоподателката площ е по-голяма от необходимата за едночленно семейство и не се налага от специфични нейни потребности, поради което, изваждането от жилището е съобразено и с целта на закона – да се осигури целесъобразно ползване на общинския жилищен фонд, за настаняване на други нуждаещи се лица, за които е доказана по-голяма жилищна нужда, като преди пристъпването към принудителното изземване на имота, държан без правно основание от жалбоподателката, многократно и е предложени алтернативно жилище, съобразено с нейните потребности и нужди. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Законосъобразен е изводът, че са налице материално правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС. По силата на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. Неоснователно е възражението за несъразмерност на мярката и нарушение на чл. 6 от АПК. Оспорената заповед е в съответствие с с преследваната от закона цел. Не се установиха и допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства относно всички правно значими факти. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,