Решение № 25 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5315/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София град, срещу Решение 7654 от 06.03.2025 г., постановено по адм. дело 5873/2024 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Ж. К. С. от гр. София срещу Решение 2153-21-66 от 28.03.2024г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/101 от 22.12.2023г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Ж. К. С., чрез адв. Калайджиева, оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното съдебно решение е правилно в тази му част. Претендира разноски. Постъпила е и касационна жалба от Ж. К. С. срещу същото съдебно решение, в частта, с която съдебният състав е приел, че в оспорения административен акт правилно е определена началната дата на изплащане на отпуснатата му лична пенсия. Претендира отмяна на съдебното решение и в тази му част, поради наличие на касационните основания по чл.209, т.3 АПК, и постановяване решение по същество, с което да се отмени изцяло акта на ответния Директор. Ответникът по тази касационна жалба Ръководител ТП на НОИ София град намира така депозираната касационна жалба за процесуално недопустима. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба на Ж. С. за процесуално недопустима, макар и подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Това е така, тъй като за тази страна не е налице интерес от обжалване на постановеното по делото съдебно решение, с което жалбата му срещу акта на Ръководител ТП на НОИ София град(който подлежи на пряк съдебен контрол по чл.118 ал.1 КСО) е уважена и този акт и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган са били отменени изцяло. Видно е от самата депозирана касационна жалба на тази страна, че с нея е изразено несъгласие с част от мотивите на съдебното решение на състава на АССГ от 06.03.2025 г., с които е прието, Директор ТП на НОИ София град правилно е приложил нормата на чл.94 КСО. Отделно от това и въпреки така развитите подробни аргументи, следва да се посочи, че ясни и приложими продължават да бъдат задължителните разяснения, дадени още с т. 18 от ТР 1 от 04.01.2001 г. т. гр. д. 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според които по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на пресъдено нещо, с оглед на което те не могат да бъдат и предмет на отделно оспорване от решението, което е изцяло положително за С.. Само за пълнота следва да се посочи, че в разглеждания казус и доколкото е налице касационна жалба и от противната страна, настоящият съдебен състав ще разгледа и въпроса с правилното приложение на материалния закон по отношение на повдигнатия от С. в касационната му жалба въпрос, с оглед обхвата на тази проверка, предписан в чл. 218 ал.2 АПК. Консеквентно, това обосновава и извода на този съдебен състав, че касационната жалба на Ж. С. следва да се остави без разглеждане, като насочена срещу част от съдебно решение(диспозитив), каквато обжалвана част обективно не съществува, а съдебното производство по нея се прекрати на основание чл.215, т.2, предл. второ, във връзка с чл.213а, ал.6, т.2, предл. последно АПК. По касационната жалба на Директор ТП на НОИ София град. Върховният административен съд намира тази касационна жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел от една страна, че органът правилно е приел, че личната пенсия правилно е била отпусната считано от 01.09.2021г. датата на подаване на заявлението, а от друга, че неправилно не е бил зачетен положения от С. осигурителен стаж при условията на извънреден труд в периода 25.07.1983г. 22.08.1993г., за което осигурителят му МБАЛ Бяла Слатина ЕООД е издал удостоверение обр. УП-3 от 21.09.2021г. Настоящият състав на касационната инстанция намира изводите на административния съдия, касаещи прилагането на чл.94 ал.1 КСО за правилни. Ясна е последноцитираната законова новела, според която пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако този срок е пропуснат, то те се отпускат от датата на подаването на съответното заявление. Самият ответник по касация не спори, че е придобил правото на 27.12.2019г., както и че е подал заявлението си едва на 01.09.2021г., т.е. повече от 18 месеца след като е придобил правото. Законът не се интересува от причините за това, но избор на лицето е било как да упражни това свое право. След като обаче е избрал да упражни правото си толкова значително време след придобиването му, самият С. е следвало да е наясно, че в този случай личната му пенсия ще се отпусне с начална дата на подаване на заявлението за пенсиониране, както е процедирал и пенсионният орган. В този смисъл изложените аргументи от защитата на ответника по касация не кореспондират със законовия текст, който е пределно ясен, а представят по-скоро собствени виждания как трябва да е уреден въпроса на законово ниво, които правилно не са били споделени от първостепенния съд. Що се отнася до втория въпрос, който е бил предмет на спора и с чието решаване е несъгласен касаторът, то той касае приложението на нормата на чл.38 ал.15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж(НПОС), според която(изр. първо) От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд . Настоящият съдебен състав не споделя застъпената в обжалваното съдебно решение теза, основана на цитираното там съдебно решение 9133 от 04.07.2018 г. на ВАС по адм. д. 3719/2018 г., VI отд., според която въведения считано от 01.01.2005г. правен институт позволява зачитането на положения извънреден труд като осигурителен стаж, вкл. и този преди влизане в сила на правилото, стига правото да е упражнено след посочената дата. Посоченото разбиране не е несъмнено, след като още с Решение 7801 от 26.06.2008 г. на ВАС по адм. д. 4488/2008 г., VI отд. е застъпена тезата, че това правило са прилага само за положен извънреден труд след 01.01.2005г. В тази връзка следва да се сподели извода, застъпен и в двете съдебни решения, че посоченото правило, което е част от вторичната уредба на правно регулиране, е материалноправно по своята същност. Тази същност обаче изисква съобразяване с общото правило на Закона за нормативните актове, според който (чл.14 ал.1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба , а според следващата ал.2 Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден . В настоящия случай релевантния за преценка период(1983 1993 години), касае действието както на Дял III-ти от КТ от 1951, така и на сега действащия КТ, приет през 1986г., в които собствено не се съдържат правило(като цитираното в подзаконовия акт, приет по прилагане на КСО така § 9 от ПЗР), даващо възможност по същество да се зачита период на осигурителен стаж, който е повече от календарното време, през което е положен. В тази връзка с по-общ, теоретичен план следва да се посочи, че обратно действие (обратна сила) е налице, когато една обща правна норма преурежда правните последици от факти, който са се реализирали преди нейното влизане в сила, като съществуват три основни хипотези на обратно действие. В първите две хипотези става дума за същинско обратно действие, а в третата за т.нар. несъщинско (или нетипично) обратно действие. В първия случай правната норма превръща един факт, който се е реализирал преди нейното влизане в сила, от ирелевантен за правото (факт без правни последици) в юридически релевантен (факт с определени правни последици). Казано по друг начин, правната норма придава правни последици на този факт с обратна сила. Вторият случай на обратно действие е налице, когато правната норма превръща един факт, който се е реализирал преди нейното влизане в сила, от релевантен факт (факт с определени правни последици) в ирелевантен за правото факт (факт без правни последици). Казано по друг начин, правната норма отнема правните последици на този факт с обратна сила. Третият случай на обратно действие е налице, когато правната норма нито придава правни последици на реализирал се в миналото ирелевантен факт, нито отнема правните последици от реализирал се в миналото релевантен за правото факт. В този трети случай правната норма запазва юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила, но преурежда неговите правни последици. Най-често става въпрос за действие върху заварени правоотношения, възникнали от реализирал се в миналото юридически факт. В настоящия случай акт на вторична правна уредба предвижда от един момент нататък времето на положения извънреден труд, да се зачита и за осигурителен стаж, независимо от зачитането на периода на друго основание за осигурителен стаж, но безспорно този труд следва да е положен след 01.01.2005г. Това е така не само, поради тълкуването littera legis(буквално) на нормата, но и поради факта, че тя е издадена по приложението на нормативен акт от по-висока степен, който има действие от 01.01.2000г. за напред. Т.е. съдът съобразява и нормата на чл.14 ал.2 от ЗНА. Придаването на същинско обратно действие и за положения извънреден труд, преди 01.01.2005г., ще постави въпроса за зачитането му като осигурителен стаж, независимо от момента на упражняване на правото, след като собствено чл.38 ал.16 НПОС(която новела не е ограничена до значението на юридическия факт за упражняване само правото на пенсия) не дава отправна точка за момента на упражняване на правото, а говори само за полагането на труда. Що се отнася до използваната глаголна форма , то очевидно осигурителният стаж има значение само като положен стаж, т.е. завършен осигурителен период. Поради това и в нормата на чл.9 КСО ал.1, т.1,т.5,т. е посочено са работили , ал.2,т.4 е получавало , ал.3, т.1 не са работили , ал.4 е работело . Т.е. използваното минало време е съвсем резонно с оглед изискването за наличие на стажа към релевантния момент на преценка и той е винаги минал за този момент. В тази връзка липсата на посочен момент на упражняване на правото не е празнина, а логическа последица от дадения начин на правна уредба след като ще се зачита положения от 01.01.2005г. насетне извънреден труд и като осигурителен стаж, то очевидно е, че за нуждите на пенсионното производство не остава друга възможност освен това право да се упражни именно след същата дата. В този смисъл институтът на чл.38 ал.16 НПОС не урежда хипотеза, на която е придадено обратно действие с оглед същността, посочена по-горе в мотивите, като се държи сметка и за мястото на наредбата, спрямо акта, по чието приложение е приета, при съобразяване действието и на общите правила на чл.14 ал.1 и ал.2 ЗНА. Или налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, поради което постановеното от него съдебно решение ще следва да се отмени, а жалбата на Ж. С. се отхвърли като неоснователна. По разноските. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски в размер на общо 400 лева за: юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции в размер на 200 лева и за платената ДТ за касационно обжалване също в размер на 200 лева, които следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което се намира ТП на НОИ София град на основание § 1 т.6 ДР на АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение