Решение № 6617 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. И., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Я. Георгиева от САК, против Решение 4792/12.02.2025 г., постановено по адм. дело 11894/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 11819/12.11.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат твърдения, че понастоящем на територията на Сирия било налице безогледно насилие спрямо цивилното население, вследствие продължаващите въоръжени конфликти между различни сили, поради което по отношение на чужденеца били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В подкрепа на твърденията си касационният жалбоподател посочва цитати от различни източници в интернет. Наред това в съдебно заседание посочва, че е търсен за военна служба от т. нар. армия КАСАД. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-194/03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и какъв е срокът ѝ, и справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 11819/12.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Х. М. И. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Х. М. И., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в гр. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], семейно положение неженен, професии: строител и земеделец. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия през месец август 2024 г., влизайки нелегално в Турция, където е останал около една седмица, след което е влязъл нелегално в Република България, преминавайки през граничното телено заграждение, където бил заловен от служители на МВР. Посочил е, че крайната му цел била Германия. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт, армията или полицията в страната си, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, в политически партии, организации, въоръжени групировки, не е отбил военната си служба, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, с изключение на един път през 2022 г., когато кюрдите в селото му са го били, защото не е спазвал вечерния час. Пояснил е, че след това не е имал никакви проблеми с кюрдите и че друг път не му е оказвано физическо или психическо насилие в държавата му по произход. Посочил е също така, че причината за напускане на държавата му по произход била липсата на сигурност, спокойствие, препитание, работа, пари, собственост, ток. Според обясненията, дадени в интервюто от чужденеца - ако в държавата му по произход имало сигурност - би се завърнал в нея. Исканията му към Република България били да работи и да живее нормален живот. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени: справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. относно сигурността в районите на Дамаск, Халеб и Хасака и др., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също била представена справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. (след падане режима на президента Башар Асад). При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. М. И.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Според съда обстоятелството, че чужденецът доброволно е напуснал Сирия, воден от желание за промяна и причини от личен характер, го правело икономически мигрант, а не бежанец по смисъла на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справки, издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, в резултат на който е достигнал до заключение, че на територията на Сирия бил налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намирал в състояние на застой, а фронтовите линии към момента били повече или по-малко стабилизирани, като макар да съществувал риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие било спорадично, а и от 2012 г. било налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия Демократичен съюз , което предоставяло на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участвала в конфликта. Анализирайки доказателствата по делото, в т. ч. и представената в съдебното производство справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г., първоинстанционният съд е споделил изводите на органа, че към момента на постановяване на административния, а и на съдебния акт, не може да се обоснове извод, че в Сирия има безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че със самото му присъствие на територията на съответната страна или евентуално на съответния район лицето се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Според съда въпреки настъпилите нови обстоятелства в страната по произход на молителя - не била налице съществена промяна в обществено политическия живот в Сирия, рефлектираща негативно на гражданите ѝ, като дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни - часове преди назначаването на премиер на преходно правителство лидерът на сирийските бунтовници Мохамед ал Джолани бил обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател, като бунтовниците били разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове, а за сигурността следвало да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Освен това според последните новини от журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg, Дневник и редица други български, а и световни медии - милиони сирийци, намиращи се извън страната си, били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Освен това били налице данни, че летището в Дамаск функционирало от 07.01.2025 г., като нямало пречка за завръщане в Сирия на чужденците, които били напуснали страната по време на режима на Башар Асад. Освен това страната се стабилизирала и се връща към нормално функциониране на държавата и държавните институции, а към 29.12.2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от ВКБООН обществени центрове в Сирия възобновявали своята дейност. Съгласно данните от справката - според ВКБООН в периода 8 -29.12.2024 г. 58 400 души се били завърнали в Сирия, а от началото на 2024 г. до 29.12.2024 г. приблизително 419 200 сирийски бежанци се били завърнали в страната. Освен това Световната здравна организация осъществявала първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна Сирия, провеждайки обучение на парамедици в Азаз, Северно Алепо, а Министерство на образованието на преходното правителство обявило нова учебна програма за всички възрастови групи. По отношение на представените от чужденеца статии от интернет първоинстанционният съд е приел, че в действителност съществували инциденти, водещи до насилие, както и данни за продължаващ хаос в сигурността, но доколкото същите касаели отделни части на Сирия и били инцидентни - не можело да се заключи, че е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Предвид всичко изложено съдът е приел, че не са налице разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които се преценявали във връзка с прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. М. И.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 09.09.2024 г. интервю кандидатът за закрила сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия, а именно липсата на сигурност, спокойствие, препитание, работа, пари, собственост, ток, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това предвид обстоятелство, че крайната цел на пътуването му е била Германия, като молителят е подал документи за международна закрила в България единствено, защото е бил заловен, то следва да се приеме, че в конкретният случай чужденецът е икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. По отношение на направеното от касационния жалбоподател в съдебно заседание за първи път пред касационната инстанция твърдение, че е бил търсен за военна служба от т. нар. армия КАСАД, според настоящата съдебна инстанция съобрази видно от Протокола от проведеното интервю чужденецът изрично е заявил, че не е имал никакви проблеми, с изключение на това, че му е нанесен побой от военната групировка КАСАД, като изрично в интервюто не е посочено, същият да е бил търсен за мобилизиране в редовете на тази въоръжена групировка. В хода на административното производство лицето е информирано писмено, на разбираем за него език, за реда, по който се развива производството, за неговите права и задължения, като чужденецът е дал съгласие за провеждане на интервюто, осигурен му е бил преводач, посредством преводът на който му е дадена възможност да изложи бежанската си история. След провеждане на интервюто протоколът му е прочетен на разбираем за него арабски език, като с подписът си е удостоверил, че няма забележки по него. В тази връзка противно на изложеното в хода на делото по същество - именно от данните по делото и изявленията на самия касатор се налага изводът, че причините му да напусне страната си по произход са с икономически характер и са свързани със стремежа му към по-добър живот обстоятелства, които както правилно е приел и съставът на АССГ - не обуславят предоставянето на търсената международна закрила. Версията, че лицето, е търсено за военна служба от т. нар. армия КАСАД, е развита за първи път в касационното производство, като същата противоречи на изложените в бежанската история твърдения. Тези противоречия определят несъстоятелност на тази версия. Освен това следва да бъде посочено, че фактът, че чужденецът не е отбил военна служба също не представлява основание за опасение от преследване тъй като не е подкрепен с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба, както и кога се е случило това, включително и че именно в резултат от призоваването е напуснал държавата му произход. В действителност тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Х. М. И. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от Х. М. И. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията, съдържаща се в представената в съдебното производство справка, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият Х. М. И. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в Сирия, не е бил задържан, съден или осъждан, не твърди също така срещу него да са били отправяни заплахи. Освен това следва да се посочи и че обстоятелството, че неговите близки и семейство продължават да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 11819/12.11.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Х. М. И. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,