Решение № 80 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 102/2009 г.

Решение № 80 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 102/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство за разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК Предмет на касационното производство е жалбата на Б. К. от гр. Б. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 84/2998 г., с което е отхвърлен изцяло предявеният от К., иск за сумата 3600 лв., дължимо от ответника обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й 1/2 ид. ч. от апартамент за периода 12.03.2004 г. - 13.03.2007 г. Жалбоподателката моли да бъде отменено решението като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и се уважи изцяло нейният иск. Ответникът З. С. М. от гр. Б. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При касационната проверка се установи следното: Първоинстанционният съд е уважил частично иска на К., като присъдил сумата 1514.40 лв., дължимо от ответника обезщетение за периода 12.03.2004 г. до 11.08.2005 г., тъй-като е приел, че на 11.08.2005 г. на К. е връчена нотариалната покана на ответника М с предложение да подпишат договор за режима на ползване на процесния имот и това е равнозначно на покана да ползва собствената й 1/2 ид. ч. от апартамента, от която покана ищцата не се е възползвала и след посочената дата 11.08.2005 г. няма основание да претендира обезщетение за лишаването й от ползване. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част по съображение, че през периода 12.03.2004 г. до 11.08.2005 г. апартаментът не е бил използван от ответника М, а от негов син от друг брак и претенцията на ищцата неоснователно е насочена срещу М. За периода след 11.08.2005 г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е взел предвид и обстоятелството, че ответникът М. се е разпоредил със своята част от имота чрез дарение на друго лице и не следва да отговаря по предявения иск. Изводите и решението на въззивния съд за отхвърляне изцяло на предявения иск не съответстват на закона и доказателствата по делото. Правното основание на иска е чл. 31, ал. 2 ЗС и по делото не е било спорно, че ищцата е отправила към ответника писмено искане за лишаването й от ползване на общия апартамент с нотариална покана от 1997 г. и по предявен от нея иск за обезщетение за предходен период от време 1997 - 2003 г., й е присъдено обезщетение 3577 лв. с решението на Благоевградския окръжен съд по гр. д. 1048/2004 г.. Този факт е отчетен от първоинстанционния съд, който е приел, че е налице писмено искане от ищцата за ползване на апартамента и ответникът й дължи обезщетение до определената от първоинстанционния съд дата 11.08.2005 г. За да отмени решението на районния съд в тази част и да отхвърли исковата претенция окръжният съд се е позовал на обстоятелството, че апартаментът не е бил ползван лично от ответника, а от неговия син. Изводът е необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Във въззивната жалба, както и в производството по делото, ответникът М. не е заявил като възражение на иска, обстоятелството, че имотът се ползва от друго лице, поради което, това фактическо обстоятелство е извън предмета на спора и съдът е нарушил съществено процесуалния закон като се е позовал на незаявени от страните и неотносими към спора, обстоятелства. Съображението на съда е и неправилно, по принцип, тъй - като законът не ограничава правото на обезщетение по чл. 31 ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един съсобственик, както в случая е приел решаващият съд. Следва да бъде отменено въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до 11.08.2005 г. и в тази част претенцията следва да бъде уважена. Необосновано е решението на съда за отхърляне на иска за периода 11.08. 2005 г. - 30.09.2005 г.. Въззивният съд не е изложил конкретни съображения по този въпрос, което предполага, че потвърждава изводите на първата инстанция, т. е . констатацията, че след 11.08.2005 г. ищцата е имала възможност да ползва имота, но самоволно се е отказала от тази възможност. Този извод е необоснован, тъй-като не са налице обективни данни, че ищцата сама е отказала да ползва 1/2 част от апартамента, която е била на нейно разположение. Нотариалната покана на ответника М, връчена на К. на 11.08. 2005 г. съдържа само предложение за бъдещо договоряне относно ползването на апартамента. Тя не опровергава факта, че имотът се ползва от ответника, допуснал в него и семейството на сина му от друг брак, т. е., че ищцата фактически не ползва имота, което е достатъчно основание за отговорността по чл. 31 ЗС. Без значение за правото по чл. 31, ал. 2 ЗС са субективните причини, поради които претендиращият съсобственик не ползва имота, щом като общият имот фактически се заема от другия съсобственик. Поради това, решението на въззивния съд е неправилно в частта за отхвърляне на претенцията на ищцата за периода 11.08. - 30.09.2005 г. Правилно е отхвърлен искът за времето след 30.09.2005 г., тъй-като от този момент ответникът М. вече не е съсобственик на апартамента. По делото е приложен нот. акт № 50/30.09.2005 г. на нотариус К. Д. при Районен съд Благоевград, който удостоверява прехвърлянето на 1/2 ид. ч. от апартамента, собственост на ответника М, чрез дарение на третото лице Г. М. Последният е съсобственик на апартамента от 30.09.2005 г., заедно с ищцата, и той е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията й за обезщетение за периода след 30. 09.2005 г.. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че прехвърлителната сделка е недействителна и не може да й бъде противопоставена, съгласно чл. 121, ал. 1 ГПК (отм.) и във връзка с т. 1 на ТР № 1/2004 г. ОСГК на ВКС. Възражението може да бъде противопоставено само в делбения процес във връзка с реалното извършване на делбата на общия имот, но не касае облигационните отношения между съсобствениците. По изложените съображения, следва да се отмени въззивното решение за отхвърляне на иска за периода 12.03.2004 г. - 30.09.2005 г. и се присъди обезщетение съобразно заключение на вещото лице, а в останалата част - за отхвърляне на иска за периода след 30.09.2005 г., въззивното решение следва да бъде потвърдено. Касационният съд има предвид заключението на техническата експертиза, изпълнена от инж. Сн. П., прието в с. з. на 24.09. 2007 г. от районния съд, с което е установено, че пазарната цена на наем за апартамента за периода 12.03.2004 г. - 31.08.2005 г. е сумата 3136.45 лв. Към тази сума следва да се прибави и наемът от 180 лв. за месец септември 2005 г. или общата сума е 3316.45 лв.. Ищцата има право на 1/2 част от сумата или на 1658.22 лв. При направеното от двете страни, искане за присъждане на разноски, съдът следва да определи размера им съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. За производството по делото пред всички инстанции ищцата К е направила разноски общо за 760 лв. и съобразно уважената част на иска следва да й се присъди сумата 350. 44 лв. За производството по делото ответникът М. е направил общо разноски 130. 29 лв. и съразмерно с отхвърлената част на иска следва да му се присъди сумата 81.61 лв. Наред с това, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, той следва да заплати държавните такси, дължащи се за разглеждане на делото, от които ищцата е била освободена с определение на районния съдия от 15. 3. 2007 г., а именно: 144 лв. д. т. по исковата молба, 72 лв. д. т. по въззивната жалба, 15 лв. д. т. по частната жалба на ищцата, 30 лв. д. т. по искането за допускане на касационно обжалване, 72 лв. д. т. по касационната жалба, или общо сумата 333 лв. Върховният касационен съд