Решение № 3250 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2018 г.

Решение № 3250 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Национално сдружение на българските превозвачи, гр. София, М. Митев, Й. Георгиев и "МЕФ Лоджистик" ООД, гр. Хасково против Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обнародвана ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорения нормативен акт поради допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила и несъответствие с материалния закон. Иска се отмяната му като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез пълномощниците си по делото оспорва жалбата, като излага съображения, че е налице надлежна законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен акт, спазени са административнопроизводствените правила и е налице съответствие на оспорените разпоредби с нормативните актове от по-висока степен. Иска същата да бъде отхвърлена. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, при съблюдаване изведеното от разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право на оспорване, като подадена от лица, адресати на оспорения акт – водачи на автомобили, посочени в чл. 2 от оспорената наредба, превозвач и сдружение на превозвачи. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи – чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 1 АПК. Оспорената Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари (Наредбата) е издадена от компетентен орган, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, по законовата делегация на чл. 127, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. При издаването и е спазена предвидената процедура по глава трета от ЗНА. Проектът на нормативния акт преди внасянето му за приемане от компетентния орган е публикуван от съставителя му на Портала за обществени консултации на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията заедно с доклада. От представените по делото извадки от интернет страницата на това министерство се установява, че проектът, заедно с доклада на съставителя му е публикуван на 23.02.2018 г. Неоснователни са доводите в жалбата, че е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 3 ЗНА, тъй като не е публикувана, съответно изготвена предварителната оценка на въздействието на акта по чл. 20 ЗНА. Според чл. 19, ал. 1 ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗНА предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна. Според ал. 2 извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет. Според ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при: 1. изработване на нови закони и кодекси; 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици. Ал. 4 регламентира, че извън случаите по ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. Според чл. 19, ал. 4 ЗНА Министерският съвет определя с нормативен акт условията и реда за планиране и извършване на оценка на въздействието на проектите на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. При тази законова регламентация съдът приема, че извършването на предварителна оценка на въздействието не е задължително при изработването на проект на подзаконов нормативен акт, който не се приема от Министерски съвет, а от министър, както е в случая. В този смисъл са и мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове № 502-01-74/01.09.2015 г., според които актовете, по отношение на които ще се изготвя предварителна оценка на въздействието, са закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ЗНА предвижда, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган. В случая докладът е в изискуемото се от закона съдържание, удостоверено е по делото извършването на преценка за съответствието на нормативния акт с разпоредбите на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО, чиито изисквания се въвеждат с нормативния акт. Видно от представеното по делото писмо рег. № 812100-7434 от 23.04.2018 г. е извършено изискуемото се от чл. 127, ал. 4 от Закона за движението по пътищата съгласуване от министъра на вътрешните работи. При извършената проверка съдът намира, че разпоредбите на оспорената Наредба не противоречат на нормативни актове от по-висока степен. Не е налице соченото в жалбата противоречие с Директива 2014/47/ЕС, конкретно с. § 17 от Преамбюла и, съгласно който всички страни, участващи в логистичния процес, включително опаковчици, товарачи, транспортни дружества, ползватели и шофьори, имат функция за гарантиране, че товарът е правилно опакован и натоварен на подходящо превозно средство. Съгласно чл. 1 от директивата неин предмет е установяване на минимални изисквания за режим на крайпътни технически проверки на техническата изправност на търговските превозни средства, които се движат на територията на държавите членки. Проверките, касаещи обезопасяването на товара, предмет на оспорената наредба са коректно въведени в нея, което не оспорва от жалбоподателите. Установените с Наредбата задължения на водача на моторно превозно средство попадащи в обхвата и, съответно тези на превозвача не отричат задълженията на другите участници в логистичния процес и не противоречат на нормативни актове от по-висока степен, най-малко на сочената в жалбата разпоредба на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, която не урежда обществени отношения относими към Наредбата, а установява правата на страните при определяне на съдържанието на договора, което не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.. В жалбата е налице конкретно искане за отмяна на разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 1, чл. 3, чл. 4, ал. 1, т. 3-6 вкл., ал. 2 и ал. 3, чл. 5, т. 1-3 от Наредбата, уреждащи задълженията на водачите за укрепване на товарите, като в нея не са изложени конкретни доводи за противоречие на оспорените разпоредби с такива на нормативен акт от по-висока степен, с изключение на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Закона за автомобилните превози, посочен като относим към чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата.. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата определя нейният предмет, като включва в него задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите, което е в съответствие с чл. 127, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) предвиждащ именно с нея да се определят условията и реда за укрепване на превозваните товари. Разпоредбите на чл. 127, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП уреждат само основни правила за превоз на товари, относими към безопасността на движението. Разпоредбите на чл. 3 от Наредбата установяват задължения на водача преди натоварването, тези на чл. 4 при товаренето и укрепването на товара, а тези на чл. 5 задължения на водача по време извършван вече превоз.. Същите са пряко относими към безопасността на движението, каквато е целта на ЗДвП. В жалбата до съда не се сочат основания за отмяна, свързани със съдържанието на всеки един конкретен текст, поради което съдът намира, че не следва да ги цитира в решението си. Неоснователно е твърдяното в жалбата, че тези разпоредби противоречат на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), вменявайки на адресатите и задължения, които по закон следва да се изпълнят от други участници в превозните отношения. Сочената в жалбата разпоредба на чл. 56, ал. 2 ЗАвтП действително въвежда задължение за товародателя или лицето извършващо товареното да не допуска масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата му максимална маса по свидетелство за регистрация, което не изключва фактическото и осъществяване при товаренето да бъде проследена от водача на автомобила, приемащ товара. Според чл. 57 от ЗАвтП натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако не е договорено друго, обстоятелства, относими към договора за превоз. Но в разпоредбата на чл. 58 от същия закон изрично е посочено, че подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението. ЗАвтП не урежда задължения по укрепването на товара, като при приложението на чл. 58 от него и в съответствие с чл. 127, ал. 4 ЗДвП с оспорената наредба са въведени такива към момента на приемане на товара от превозвача, съответно водача на превозното средство, както и последващи такива в хода на извършвания превоз. Самото укрепване на товара, съгласно чл. 8 от оспорената Наредба следва да се извърши по един или повече от посочените в нея стандарти, установяващи задължение за начина на укрепване на различните видове товари Неоснователно е соченото в жалбата несъответствие на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата с нормативни актове от по-висока степен, тъй като същият е идентичен с чл. 14, § 1 от Директива 2014/47/ЕС, чиито изисквания се въвеждат с нея. По изложените съображения съдът намира, че оспорената наредба е издадена от компетентен орган, при приемането и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата съответства на приложимото право и целта на закона, жалбата срещу нея е неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно Върховният административен съд, трето отделение,