Решение № 12798 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2025 г.

ВАСВторо отделение11.12.2025 г.докладчик т Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1498 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело 339/2025 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на С. С. С., [ЕГН] сумата 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение 1498 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело 339/2025 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата С. С. С., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кърджали отменя заповед 118/25.04.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл.107, ал.1, т .4, във вр. с чл.27, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 108 ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение на С. С. С.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. В същият не се съдържат каквито и да било фактически основания, обосноваващи, коя от хипотезите на чл. 7, ал. 2 т. 2 вр. чл. 107, ал. 1, т. 4 са налице. Нарушението на формата на акта е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателката и възможността на съда да провери неговата материална законосъобразност, което се извършва с оглед фактическите и правни основания, посочени в заповедта за издаването й. Недопустимо е в съдебното производство да се излагат съображения и представят доказателства, обосноваващи фактическите основания за издаване на административния акт. Посоченото нарушение е съществено и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че в случая не са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 4 вр. чл. 27, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на С. С.. Законосъобразен е изводът на съда, че в чл. 7, ал. 2 ЗДСл. изчерпателно са изброени хипотезите, които пораждат несъвместимостта, като законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба. Фактът, че жалбоподателката управлява и представлява две сдружения с нестопанска цел, не обосновава несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл., тъй като сдруженията с нестопанска цел са извън приложното поле на нормата. Следователно като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Държавен фонд Земеделие да заплати на С. С. С. сумата 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,