Решение № 1214 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3827/2007 г.

ВКСIV гражданско отделение03.06.2009 г.докладчик Дияна Ценева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 406 от 08.04.2007 г. по гр. д. № 1940/06 г. на Варненския окръжен съд.

Мотиви

Решение № 1214 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3827/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. З. и от адв. К. С. в качеството му на пълномощник на М. Т. М. срещу въззивно решение № 406 от 08.04.2007 г. по гр. д. № 1940/06 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба е била нередовна, а указанията на съда по отстраняване на констатираните нередовности са били изпълнени от ищците след изтичане на определения срок. Оплакванията за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила, са наведени бланкетно, без да се конкретизират от жалбоподателите. Ответниците по касация Д. М. Т. и П. М. П. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1* от 21.07.2006 г. по гр. д. № 1964/05 г. на Варненския районен съд, ХХ състав, с което са възстановени запазените части на Д. М. Т. и П. М. П. и 2/3 от запазената част на М. М. П. /починала в хода на процеса и заместена от своите наследници Д/ от наследството на М. Т. П., поч. на 28.06.2004 г., в общ размер на 40/72 от същото - по 20/72 за всеки от двамата ищци, от които по 15/72 в качеството им на деца на наследодателя и по 5/72 в качеството им на наследници на съпругата му М. М. П., чрез намаляване с 40/72 части на саморъчното завещание, съставено от наследодателя на 12.02.2002 г. в полза на И. Т. З. и М. Т. М.. Прието е, че след своята смърт М. П. е оставил за наследници съпруга М, деца Д. Т. и П. П. и внуци И. З. и М. М. - деца на починалия преди наследодателя негов син Т. П. С оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН съдът е приел, че разполагаемата част от наследството на М. П. е 1/6, а сборът от запазените части на неговите наследници - 5/6 или по 5/24 за всеки от тях. Като се е разпоредил с цялото свое имущество, наследодателят е накърнил запазените части на ищците, които следва да бъдат възстановени чрез намаляване на извършеното в полза на ответниците завещателно разпореждане с 40/72. Единственият касационен довод, развит в касационната жалба, е за недопустимост на решението. Той е неоснователен. По повод възражение на жалбоподателката И. З., заявено пред въззивната инстанция, съдът е констатирал, че подписите в исковата молба не са положени от ищците, а от техния пълномощник адв. А с определение от 17.01.2007 г. е дал на същите 14-дневен срок да заявят дали потвърждават извършените от нея процесуални действия. Това ищците са сторили с писмени молби, изпратени до съда с куриерска фирма на 31.01.2007 г., т. е. в определения срок. С това нередовността на исковата молба е била отстранена и съдът е продължил производството по делото с разглеждане на спора по същество. Не може да се възприеме становището на жалбоподателите, че след като изпращането не е станало по пощата, а чрез куриерска фирма, то датата на изпращане на молбите не може да се счита валидно удостоверена. При действието на Закона за пощенските услуги /ДВ бр. 64/2000 г./ "Български пощи" ЕАД е основен, но не единствен пощенски оператор - законът дава възможност да бъдат лицензирани или регистрирани за извършване на пощенски услуги и други пощенски оператори, които съгласно чл. 18 са равнопоставени. Касаторите не представят доказателства, че куриерска фирма "С" не е лицензирана или регистрирана по съответния ред. Оплакванията за необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила са формално заявени, без да са изложени конкретни доводи, поради което по тях съдът не дължи произнасяне. Водим от гореизложеното съдът

Цитирани разпоредби

3