Решение № 13988 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2020 г.

Решение № 13988 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Саксо БГ" ООД, гр. Стара Загора, ЕИК 123689744, представлявано от управителя И. Кавалджиев, чрез процесуалния представител адв. Ж. Златанова, срещу Решение № 48 от 06.03.2020 г., постановено от Административен съд – Стара Загора по адм. д. № 461/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16002418004989-091- 001/06.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 313/23.05.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 7 609. 18 лв. главница и начислени лихви за забава 199. 26 лв. за данъчни периоди 01.05.2018 г. -31.07.2018 г. по фактури, издадени от "Авто трейд груп" ООД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил съвкупно събраните доказателства, от които се установява, че спорните сделки са действително осъществени, стоката е получена, а материалите са вложени в собственото производство, като изработените изделия са продадени. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Саксо БГ" ООД, гр. Стара Загора срещу ревизионен акт №Р-16002418004989-091- 001/06.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 313/23.05.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 7 609. 18 лв. главница и начислени лихви за забава 199. 26 лв. Съдът е приел за правилен и законосъобразен изводът на органа по приходите за формално фактуриране на стоки към ревизираното лице без изпълнение на доставките. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се е установило, че "Авто трейд груп" ООД e извършилo доставките на стоки, предмет на фактурите, издадени на ревизираното дружество. Мотивирал се е с липсата на представени от дружеството в хода на ревизията доказателства, удостоверяващи предаване на родово определени вещи като е приел, че фактите, по които не се спори, а именно плащането и изразходването на закупените платове, в количества съответни на фактурираните, както и редовно воденото счетоводство, са косвени доказателства за извършена доставка, но не са достатъчни да я докажат. Съдът е възприел изводите на приходните органи, че не е доказано реалното предоставяне на материалите точно от посочения във фактурите доставчик, основано на констатациите за липса на собствено или наето складово помещение от доставчика, както и липсата на доказателства за закупуване на материалите от сочения за предходен доставчик. Счел е и че не се доказва транспортирането на стоките поради противоречиви данни за мястото на предаването им, както и поради липса на доказателства, че ползваните от ревизираното лице превозни средства са били в София на датите на които са получени материалите, като същевременно според съда и не може да се установят точно датите, на които са получени материалите. Направил е извод, че от съвкупната преценка на установените факти и наличните доказателства не може да се приеме реално осъществена доставка, поради което е отхвърлил жалбата и е потвърдил ревизионния акт. Обжалваното решение е неправилно. Съдът не е направил подробна и съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, поради което изводите му за нереалност на фактурираните доставки са необосновани. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав счита, че следва да се произнесе по същество на спора за законосъобразността на постановения отказ от право на приспадане на данъчен кредит. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Последното възниква от сложен фактически състав, който освен притежаването на данъчен документ, съставен според изискванията на закона, при доставката на стоки включва и прехвърляне правото на разпореждане с вещта като собственик по смисъла на Директива 2006/112/ЕО от доставчика към ревизираното лице, както и последващото използване на доставените стоки в икономическата дейност на ревизираното лице. В случая, както правилно излага съдът, безспорно е установено от ревизиращите, че са спазени изискванията на чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС – стоките се използват за целите на извършваните от задълженото лице облагаеми доставки и регистрираното лице притежава данъчен документ за тяхното придобиване – фактура. Установено е и че фактурите са надлежно отразени в Дневника за покупки и Дневника за продажби за съответния данъчен период както от ревизираното лице, така и от доставчика, а данъкът е разчетен с бюджета. Спорен в случая е въпросът за реалното доставяне на материалите по фактурите от сочения в тях доставчик. Неправилно съдът приема за недоказано предаването и получаването на материалите, предмет на спорните фактури. Основателни са възраженията на касатора, че тези изводи на съда са необосновани. Действително, в хода на ревизията лицето не е представило съпътстващи доставката документи, от които да е видно кога и къде е получило конкретно фактурираните количества дамаска и кожи, а съгласно трайната практика на ВАС такива са необходими за доказване реалността на доставката, като притежаването само на данъчен документ не е достатъчно за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В случая, обаче, са налични достатъчно други доказателства, които изясняват механизма на пряката доставка – предаването и транспортирането на стоките - които преценени в съвкупност обосновават извод за действително извършени продажби на стоки по спорните фактури. По делото е установено, че ревизираното лице разполага със собствен товарен автомобил "Ивеко 3510" и взет под наем бус "Мерцедес-Бенц Спринтер", с които съгласно обясненията на лицето и на разпитания като свидетел шофьор, са превозени стоките. В подкрепа на тази тезата са представени GPS разпечатки, свидетелстващи за движението на двата автомобила по дати и часове, от които се потвърждава, включително от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че същите са били в София на датите, на които са получени материалите. От данните в счетоводството на ревизираното лице експертът е установил и посочил в заключението си конкретно на коя дата с кой бус е превозена стоката, като е отразил и заприходеното в счетоводството и изразходваното в съответните месеци гориво. Настоящата инстанция съобрази, че се касае за неголеми количества платове – дамаска и изкуствена кожа, които обективно е възможно да бъдат превозени с посочените видове транспортни средства. Установеното от съда противоречие, че стоките не са натоварвани от обект на "Авто трейд груп" ООД, поради липса на такъв съгласно констатациите на ревизиращите, се преодолява от обясненията на представителя на ревизираното дружество, че с цел оптимизиране на разходите и намаляване транспортните разходи, стоката обичайно е предавана от управителя на доставчика, според уговорка с получателя на посочено от него място, а именно на обект на фирма "Соларис М" – най-големият доставчик на ревизираното лице – в денят, в който ревизираното лице е закупувало стоки от него. Последното обосновава различните дати на фактурите и представените в съдебното производство от доставчика приемо-предавателни протоколи. Относно тези несъответствия съдът неправилно не е възприел и обсъдил заедно с останалите доказателства показанията на свидетеля В. Радевска, управител на прекия спорен доставчик, според които с оглед описания по-горе метод на извършване на доставката, плащането е извършвано предварително, съответно е издавана фактура, а стоката е предавана в следващ период, когато транспорт на ревизираното лице е пътувало да зарежда стока от склада на фирма "Соларис М". По описания начин е процедирано по фактура от 23.05.2018 г., с приемо-предавателен протокол от 30.05.2018 г. и по фактури от 09.07.2018 г. и 11.07.2018 г., с приемо-предавателен протокол от 19.07.2018 г. Датата на издаване на останалите две процесни фактури съвпада с датата на доставката. Показанията на Радевска напълно кореспондират с обясненията на другия свидетел – Н. Христов, изпълняващ длъжност шофьор в ревизираното дружество, който заявява при разпит в с. з., че лично е получавал от Радевска процесните стоки в базата на фирма "Соларис М" на бул. Ботевградско шосе и ул. Враждебна, където "обикновено претоварваме" и ги е превозвал до базата на ревизираното лице. Свидетелят потвърждава, че подписът, положен в предявените му приемо-предавателни протоколи, е негов. Показанията на Христов изобщо не са коментирани от съда в нарушение на задължението му да обсъди поотделно и съвкупно събраните доказателства. Посочения от управителя на ревизираното лице механизъм на доставката се подкрепя от обясненията на Христов, който е заявил, че ако има стока за товарене от друг доставчик го молят да дойде "там" – т. е. до адреса на "Соларис М", като посочва и че приемо-предавателни протоколи са съставяни и разписвани задължително, но само за продавача. Последното напълно съответства с установеното, че ревизираното лице не разполага с приемо-предавателни протоколи, а такива са представени пред съда само от доставчика, което с оглед показанията на свидетеля Христов не следва да бъде тълкувано във вреда на ревизираното лице. С оглед изложеното, касационната инстанция приема, че механизмът на доставката е изяснен, като от обсъдените по-горе доказателства еднозначно се установява реалното предаване на фактурираните стоки на ревизираното лице и съответно прехвърляне правото на разпореждане с тях по смисъла на Директива 2006/112/ЕО като основно изискване на законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Изводите на приходните органи, че не е доказано реалното предоставяне на материалите точно от посочения във фактурите доставчик, възприети и от съда, са необосновани, с оглед констатацията и в РД, според които дружеството е водило и организирало текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, и формата на счетоводството осигурява синхронизирано и аналитично счетоводство, което дава възможност за детайлно проследяване на доставките. Експертът е проследил заприхождаването на спорните стоки и точното използване на закупените платове за производство на конкретно посочени продукти впоследствие, като е дал категорично заключение, че за процесния период няма доставени други материали със същите характеристики от друг доставчик. Така установеното от фактическа страна обосновава извод, че доставките по процесните фактури са осъществени така, както е описано в тях и материалите са действително доставени от вписания доставчик. Безспорно налични са данни и за плащане по всички фактури, което като косвено доказателство, преценено съвкупно с останалите преки такива, е допълнителна индиция за реалност на фактурираните доставки. Липсата на данни за обект на дейност, място на съхранение или наличие на стока в предходния доставчик няма отношение към признаване правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото съгласно трайната практика на СЕС по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, на доказване подлежи пряката доставка и именно от нея възниква субективното право на получателя. Според Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11, ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено. Предвид гореизложеното и съвкупната преценка на доказателствата, обжалваното съдебно решение се явява неправилно постановено и затова следва да бъде отменено, включително в частта на присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив разноски, а жалбата на "Саксо БГ" ООД, гр. Стара Загора срещу ревизионен акт № Р-16002418004989-091- 001/06.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД Пловдив на НАП, уважена. Разноски: С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на касатора, който е направил своевременно искане за присъждането им и е представил доказателства за извършването им. Съобразно с представения списък на разноските, на касатора следва да се присъдят 1200 лв. за първа инстанция и 912 лв. за касационната инстанция или общо 2112 лв. за двете инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение