Решение № 5983 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15096/2009 г.

Решение № 5983 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15096/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Елена Иванова Пейкова от гр. Благоевград срещу решение № 533 от 07.10.2010 г., постановено по адм. дело № 670/2009 г. на Административен съд - Благоевград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областният управител на област Благоевград не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционния съд в производство по чл. 145, ал. 1, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед на областният управител, с която на основание чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 6 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във вр. с § 1, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, е признал по отношение на наследниците на Иван Котев Двоячки полагащото им се обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от осъществената срещу наследодателя им репресия за седем пълни календарни месеца и 23 дни. Административният орган е определил полагащото се на жалбоподателката и Николай Иванов Котев еднократно обезщетение в размер на 186 лева поотделно за всеки един от тях. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта на областния управител е законосъобразна. Постановена е в съответствие с материалния закон към датата на издаването й, при съобразяване с настъпилите нормативните изменения, поради което искането на жалбоподателката за редуцирането й в по-голям размер е неоснователно. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. От данните по административната преписка се установява, че Иван Котев Двоячки, е претърпял незаконна репресия по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ, изразяваща се в изселването му по политически причини в гр. Шипка, заедно със съпругата си Люба Двоячка и Елена Двоячка, за времето от 01.08.1950 г. до 24.03.1954 г. Николай Иванов Котев и Елена Иванова Пейкова, като наследници на Иван Котев Двоячки, са получили еднократно обезщетение по досегашния ред на ЗПГРРЛ в размер на 8 333 лв. Спор по тези факти по делото между страните не е налице и се доказват от приложените по делото писмени документи. Основният довод в жалбата за незаконосъобразност на оспорената административна заповед е размерът на еднократното парично обезщетение, като жалбоподателката поддържа, че ако областният управител бе спазил 3-месечния срок за произнасяне по искането, размера на парично обезщетение би бил по-голям размер. Тези доводи са неоснователни. Размерът и редът за изплащане на обезщетение на лицата, претърпели незаконна репресия, респ. техните наследници, са уредени в Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГГРЛ. В чл. 6, ал. 3 от Наредбата е определен размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата по чл. 1, ал. 1, т. 6 и 8 в зависимост от времетраенето на насилственото им изселване, но само, ако не са получили такова по досегашния ред. Този ред според § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е установен с 1) Постановление № 38 на Министерския съвет от 1990 г. за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след 1 януари 1946 г. по политически причини; 2) Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, приета с Постановление № 249 на Министерския съвет от 1992 г. и 3) Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, приета с Постановление № 140 на Министерския съвет от 2004 г. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ обезщетението, получено по реда на т. 1, е за репресия с продължителност 36 месеца. Репресията спрямо Иван Двоячки е продължила 43 месеца и 23 дни, поради което за неговите наследници възниква право да получат обезщетение за разликата от вече полученото по досегашния ред, което правилно е изчислено от административния орган в общ размер на 372 лв., съответстващ на 7 месеца и 23 дни. Що се отнася до възражението на жалбоподателката за неспазен срок за издаването на заповедта, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, правилни са мотивите на съда, че за административния орган срокът е с инструктивен характер и изтичането му не преклудира правото на компетентния орган за произнасяне, както и не се отразява на законосъобразността на акта. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,