Решение № 6986 от 7.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6645/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на РИЛЕНА ООД срещу Решение 79/20.04.2023 г. на Административен съд (АС) Кюстендил, постановено по адм. дело 259/2022 г., в частта му, в която е отхвърлено искането на РИЛЕНА ООД за обявяване нищожността на Разпореждане ПР-ПБЗН-КН2-2-7/20.06.2021 г., издадено от началника на група Държавен противопожарен контрол, превантивна дейност в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Дупница, в частта му по т. 1, с която e разпоредено на РИЛЕНА ООД, на основание чл. 28 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба 8121з-647/01.10.2014 г.) да отремонтира вратите на стаите на експлоатирания от него хотелски комплекс така, че да се осигури нормативно изискващата се светла височина от 2.00 м. и в частта, в която РИЛЕНА ООД е осъдена да заплати разноски по делото. Решението на АС Кюстендил, в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на РИЛЕНА ООД за отмяната на същото разпореждане в оспорената му част като незаконосъобразно и е прекратено производството по делото в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи необсъждането от страна на съда на четири негови довода наредбата, въз основа на която е издадено разпореждането не съществува; цитираната в разпореждането наредба не съдържа технически нормативи в контекста на визираното в разпореждането административно нарушение; едва в първото по делото заседание процесуалният представител на ответника се позовал на технически правила и норми, съществували от 1968 г., без обаче същите да са посочени в процесното разпореждане; липсва правна норма за издаване на административния акт. Счита решението за необосновано, тъй като изводите на съда не почиват на установените по делото факти и обстоятелства. Решението е материално незаконосъобразно като функция от предходните два порока. Моли обжалваното решение да се отмени и спорът да се реши по същество. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Руев. Ответникът по касация Началникът на група Държавен противопожарен контрол, превантивна дейност в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Дупница оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представя писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото от фактическа страна е установено, че РИЛЕНА ООД е подало до началника на Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Дупница искане с вх. 725800-273 от 25.05.2022 г. за издаване на становище за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност, съгласно чл. 125, ал. 1, т. 9 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 147а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за обект: Промяна предназначението на съществуващ офис в кабинет по извънболнична помощ кардиолог и пулмолог , с административен адрес: гр. Дупница, [улица], хотел [наименование]. По повод искането при извършената на 15.06.2022 г. проверка е установено по отношение на обект: хотел Рила гр. Дупница, че монтираните нови врати в помещения в ниското тяло на обекта (с извършена смяна на предназначението) са със светла височина 1,95/1,96 м., в несъответствие с изискванията на чл. 54, ал. 1 от Наредба Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба Iз-1971/29.10.2009 г.), а на останалите етажи с хотелски стаи, офиси и кабинети 1,95 м., което е в несъответствие с изискванията на чл. 28 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. При така установеното, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР, е издадено процесното Разпореждане ПР-ПБЗН-КН2-2-7/20.06.2021 г. В същото, в оспорената му част е посочено, че в срок до 30.09.2022 г. дружеството следва да отремонтира вратите на стаите така, че да се осигури нормативно изискващата се светла височина от 2.00 м., съгласно изискванията на чл. 28 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд приемайки, че жалбата с искане за отмяна на разпореждането в оспорената му част, като незаконосъобразно е недопустима поради просрочие, е приел, че искането за прогласяване на нищожност на процесното разпореждане в оспорената му част е неоснователно. Съдът е посочил критериите, възприети в теорията и съдебната практика, въз основа на които следва да се прецени дали един административен акт е нищожен. Правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, на основание конкретна правна норма. В тази връзка вярно е посочил, че твърденията в жалбата за липса на цитираната в административния акт норма от Наредба Iз-1971/29.10.2009 г., водещо до възлагане на задължение, произтичащо от несъществуващ нормативен акт, са неоснователни, доколкото се е установило наличието на действаща нормативна уредба, а видно от съдържанието на административния акт и доказателствата по делото, неправилното посочване на наредбата се дължи на очевидна фактическа грешка допусната при изписването й. По отношение на нарушенията на материалния закон съдът правилно е приел, че същите касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В тази връзка верни и съответни на закона са съображенията му, че не са налице основания за обявяване на нищожност на акта по отношение на материалния закон. Правилно е посочил, че само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Правилно е приел, че в настоящия случай това не е налице. Разглеждайки доводите на жалбоподателя, относно това, че нито една от констатациите на съставителя на разпореждането, изложени в обстоятелствената му част, не отговаря на обективната истина, за което е ангажирал гласни доказателства, съдът правилно е приел, че те подлежат на проверка при преценка на унищожаемостта на административния акт, но не и за неговата нищожност. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил конкретни възражения на жалбоподателя. Напротив, съдът е отчел, че в административния акт е допусната техническа грешка при изписването на Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. Наредбата е посочена в разпореждането и с коректното си наименование, като при позоваването на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от същата, погрешно е изписано Наредба $м-1971/29.10.2009 г. на МВР и МРБ . Еднократното погрешно изписване на наименованието на наредбата (при положение, че същата е посочена и с правилното ѝ наименование) не прави акта издаден на несъществуващо правно основание и не води до неговата нищожност. В разпореждането е цитирана разпоредбата и на чл. 28 от Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г., съгласно която пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта се поддържат в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта с оглед спазване на изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за безопасност при пожар. Правилно решаващият съд е посочил, че възраженията относно позоваването на тази разпоредба касаят унищожаемостта на административен акт, но не и неговата нищожност. Тъй като жалбата срещу процесното разпореждане е била просрочена, правилно съдът не е обсъждал това възражение, както и позоваването на процесуалния представител на ответника на технически правила и норми от 1968 г. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила в смисъла навеждан от касатора, поради което не са налице основания за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Решението не е и необосновано. Противно на изложеното в касационната жалба съдът е установил относимите към спора факти и с оглед заявеното оспорване на административния акт обявяване на неговата нищожност, след правилен анализ на доказателствата по делото е достигнал до законосъобразни правни изводи. Същите са логични, последователни и не си противоречат. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Съдът правилно е посочил критериите, от които следва да се изхожда при преценка дали един административен акт следва да се обяви за нищожен. Прилагайки същите в конкретния случай правилно е приел, че Разпореждане ПР-ПБЗН-КН2-2-7/20.06.2021 г., издадено от началника на група Държавен противопожарен контрол, превантивна дейност в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Дупница, в частта му по т. 1, не следва да бъде прогласено за нищожно. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и се присъди такова в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение