Решение № 12388 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Гълъбово, чрез процесуалния му представител адв. Еленков, против решение 2011 от 18.06.2024г., постановено по адм. дело 524/2023г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което по жалба на Потребителна кооперация /ПК/ Изгрев със седалище гр. Гълъбово е отменен мълчалив отказ на главния архитект на община Гълъбово за издаване на разрешение по чл. 147а ЗУТ за промяна на предназначението на самостоятелен обект в сграда, построена в имот пл. 574, кв. 156 по плана на гр. Гълъбово, без извършване на строително монтажни дейности по заявление вх. 39 00 6 от 07.07.2023г. и с което административната преписка е върната на главния архитект на община Гълъбово за ново произнасяне. С решението община Гълъбово е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение. Иска се да бъде отменено и определението, в което е възстановен срокът за оспорване на жалбоподателя в първата инстанция, като се навеждат съображения, че не са били налице предпоставките за възстановяване на срока за оспорване на административния акт, тъй като не е налице заблуждение на заявителя от страна на администрацията. Посочва, че след отмяна на това определение, следва да се обезсили решението като постановено по просрочена жалба. Алтернативно навежда съображения за неправилност на решението като постановено в противоречие със закона, тъй като твърди, че не са били налице предпоставките за издаването на поисканото разрешение по чл. 147а ЗУТ, тъй като не са спазени отстоянията на обект, който е за хазартни игри от намиращо се наблизо учебно помещение на СУ Васил Левски в града. Навежда съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, тъй като посочва, че съдът не е допуснал поискана допълнителна експертиза, която да определи отстоянието на учебна сграда от обекта, предмет на заявлението, а същевременно е приел, че са спазени отстоянията, който извод твърди, че не е обоснован със събраните в хода на производството доказателства. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, а алтернативно иска да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира и направените по делото разноски, като прави и евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът ПК Изгрев, чрез процесуалния си представител адв. Христова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211 от АПК срок за обжалване, от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Стара Загора е приел, че предвид наличието на предпоставки за възстановяване на срока за оспорване, тъй като е бил сезиран с такова искане и е констатирал наличие на предпоставките по чл. 161 ал. 1 изр. второ, а именно действия от страна на администрацията, които са въвели в заблуждение заявителя, с определение 851 от 20.12.2023г. е възстановил срокът за оспорване, съответно е приел жалбата за допустима. По същество, за да постанови оспореното съдебно решение, съставът на АС гр. Стара Загора е приел, че е бил сезиран компетентен орган по чл. 147а ЗУТ, а именно Главния архитект на община Гълъбово, като при липсата на произнасяне от негова страна е налице формиран мълчалив отказ. Приел е, че в случая същият е незаконосъобразен, тъй като чл. 147а ЗУТ предвижда допускане на промяна на предназначението на обект без извършване на СМР по облекчен ред по тази разпоредба. Посочил е, че от доказателствата се установява, че в случая за промяната на предназначението на съществуващ търговски обект за ООХ в имот пл. 574, кв. 156 по плана на гр. Гълъбово в игрална зала за хазартни игри, се установява, че са налице тези предпоставки, тъй като не се предвижда извършване на СМР в обекта, променената функция в игрална зала, съответства на предназначението на УПИ II, кв. 156, в който се намира имот пл. 574, т.е. на предназначението по действащия ПУП, определящ предназначението му за ресторант, механа, закусвалня, магазини, жилищно строителство, а именно поради отреждането на зоната за обществени функции. Поради това е обосновал извод за спазване на изискването на чл. 37 ал. 1 ЗУТ, както и че изискванията на чл. 38 и чл. 39 ЗУТ в случая са неприложими. Приел е и че са спазени изискванията на чл. 44 ал. 1 от Закона за хазарта, в относимата редакция от ДВ бр. 69 от 2020г. към формиране на мълчаливия отказ, а именно игрални зали и казина да не могат да се разполагат на по малко от 300 м. от училища и места за резидентна грижа за деца по смисъла на Закона за предучилищното и училищно образование, тъй като това се е установило от представено с административната преписка удостоверение, както и от приетата по делото СТЕ, от която се установява, че отстоянията между входа на игралната зала и входовете на училището са около и малко над 500 м., а до новопредвидения с решение на ОбС Гълъбово от 11.07.2023г. обект за резидентна грижа над 300м. Приел е и че представените доказателства за определена с решение на ОбС Гълъбово на конферентна зала за учебни цели към СУ Васил Левски в града, не следва да бъде взимано предвид, тъй като не са били представени доказателства за това, че същото е с променен статут на образователна институция, като е приел, че това не е ново обстоятелство, което следва да бъде отчетено при произнасянето по същество по спора. По тези съображения е приел, че е налице допустимо оспорване, а оспореният мълчалив отказ като незаконосъобразен е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е недопустимо, постановено по недопустима жалба, по следващите съображения. Основателно е възражението в касационната жалба за неправилност на определение, с което е възстановен срокът за оспорване в полза на жалбоподателя в първата инстанция. Съгласно чл. 161 ал. 3 изр. второ АПК това определение подлежи на обжалване с постановения краен съдебен акт, а именно оспореното решение. Неправилно, предвид изложените съображения в определението, съдът е приел, че в случая са налице предпоставки по посочената разпоредба за възстановяване на срока за оспорване. Първата предпоставка е настъпването на непредвидени обстоятелства - факти от действителността, при наличието на които лицето изпада в обективна невъзможност да реализира своите права, като в случая не е твърдяно наличието на такива обстоятелства. Втората предпоставка е поведение на администрацията, което е въвело лицето в заблуждение, като в настоящия случай съставът на АС гр. Стара Загора е приел наличието на тази предпоставка и поведение от страна на администрацията, което е въвело жалбоподателя в заблуждение. Приел е в определение 851 от 20.12.2023г. по делото, че чл. 5в ЗУТ задължава компетентния орган да провери редовността на искането, с което е сезиран, включително представянето на всички необходими документи, като укаже тяхното представяне. Приел е, че неоказването на необходимото съдействие за отстраняване на непълноти в подадените документи, от които зависи основателността на искането за издаване на административен акт, е поведение, имащо признаците на поведение по чл. 161 ал. 1 предл. Второ АПК. Този извод на пъроинстанционния съд е неправилен. Не може да се приеме в случая, че жалбоподателят пред първата инстанция е бил въведен в заблуждение от поведението на администрацията. Указването или не от страна на административния орган на наличие на нередовности и липсващи документи по подадено заявление, не е обстоятелство, което може да изпълни изискванията на чл. 161 ал. 1 предл. Второ АПК. Изискването на чл. 5в ЗУТ предвижда, че компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности или предоставяне на допълнителни документи, като изрично е разписано, че за това заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок за отстраняване на нередовностите. В случая не е налице писмено указване от страна на административния орган на заявителя да отстрани нередовности, съответно не се установява даването на неверни или заблуждаващи указания към него, които да се отразят на срока за произнасяне на административния орган. Поради и това е неправилен извода на първоинстанционния съд за наличие на поведение на администрацията, което да е въвело в заблуждение жалбоподателя пред първата инстанция. В тази връзка не са били налице предпоставките по чл. 161 ал. 1 предл. Второ АПК за възстановяване на срокът за оспорване. Поради това определение 851 от 20.12.2023г. по делото, с което е възстановен срокът за оспорване следва да бъде отменено. При липса на предпоставки за възстановяване на срокът за оспорване, съответно същото е било просрочено. Това е така, тъй като е оспорен мълчалив отказ на главния архитект на община Гълъбово да се произнесе по заявлението на ПК Изгрев от 07.07.2023г. за издаване на разрешение за промяна на предназначението на обект по реда на чл. 147а ал. 1 ЗУТ. Срокът за произнасяне на административния орган по посочената разпоредба е 14 дневен, а именно общият срок по АПК, поради липса на специална норма в ЗУТ и съответно е изтекъл на 21.07.2023г., който ден е бил работен и непразничен петък. Мълчалив отказ е бил формиран към 24.07.2023г., като е започнал да тече 14 дневния специален срок за оспорване на мълчалив отказ по ЗУТ, като срокът за това е изтекъл на 07.08.2023г., съответно подадената по пощата на 10.08.2023г. жалба срещу него е просрочена. Като е възстановил срокът за оспорване при липса на предпоставки за това и се е произнесъл по спорът по същество при сезиране с просрочена жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде уважено в размер на 70 лв. за заплатената държавна такса, тъй като само за тези разноски са представени доказателства, а такива за заплетн адвокатски хонорар, какъвто също се претендира, не са представени. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски предвид изхода на делото като неоснователно не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 229 и чл. 161 ал. 3 АПК, както и на основание чл. 221 ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение