Решение № 3258 от 27.3.2023 г. на ВАС, I о.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08), приведена в действие в Република България при замените на горска земя /решението на ЕК/. Изразява несъгласие и с разбирането на съда за дължимо определяне на пазара, на който оперира субекта на акта и за установяване на получена от предприятието финансова изгода. Приема, че като българско търговско дружество, осъществява дейност на българския пазар, който е част от европейския, а изгодата следвала от положителната разлика в цените на заменяните имоти по формулата в решението на ЕК. Отрича да са нарушени административнопроизводствените правила при издаването на акта, както с непредставянето на информацията за пазарни цени на имотите, предоставена на ЕС, така и при оценките на имотите, извършени от независим правоспособен оценител. Към процесуалните опущения на съда отнася отказът да възприеме като правно значими фактите на издаването на още два АУПДВ срещу жалбоподателя, както и съставянето на актове срещу свързани с него лица, а също и да съобрази изложеното в писмените бележки. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Сий Форт ЕООД, в ликвидация, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Позицията му е за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08) /Решението на ЕК/, като е сторено позоваване на предпоставките за определяне на мярката за помощ по съображение 124 от това решение и на съображения 147 и 173 за начина на формиране на размера на помощта. Относно размера на помощта са взети предвид административните цени на заменяните имоти по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредявена право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд /отм./ (по тези цени е извършена замяната) 238 110.64 лева за имота на дружеството и 200 366.34 лева за държавния горски поземлен имоти и квалифицирани като пазарни цени на имотите по оценка на Агролеспроект ЕООД съответно в размер 51 015.30 лева и 40 040.37 лева. Изразено е убеждение, че сумата на помощта е изчислена като намалена с разликата между пазарната и административната цена на частните имоти разлика между пазарната и административната цена на имотите на държавата. Към фактическите основания за издаване на акта не са отнесени обстоятелства от значение за признаване качеството предприятие на адресата на акта за целите на чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Съобразителната част на акта включва констатация, че Агролеспроект ЕООД е лицензиран оценител. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ и е изпратено делото като преписка на министъра на земеделието, храните и горите. Решаващите изводи на съда са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че компетентността на издателя на акта следва от разпоредбата на чл. 33 във вр. с чл. 8 и чл. 10 ЗДП и актът е в писмената форма за действителност и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, като адресатът е уведомен за започването на производството по чл. 26 АПК и е осигурено участието му в него. Отрекъл е да се съдържат в преписката информационни източници за идентифициране на жалбоподателя като бенефициер на помощта и като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. В акта липсвали мотиви и за извършена преценка от издателя относно тези качества, както и за определяне на позора, на който оперира субекта на помощта. Не били събрани доказателства за извършена дейност със заменената гора. Решаващите изводи на съда включват съждения за неправомерно определяне на размера на недопустимата помощ. Обсъдена е методиката, следваща от съображение 173 на решението на ЕК. Съотнесени са административните цени по договора за замяна от 26.07.2007 г. и пазарни цени по заключението на съдебно-оценителна експертиза, за да се заключи, че липсва държавна помощ. Към опущенията при определяне на размера на помощта е отнесено и изготвянето на оценителния доклад от дружество, чийто едноличен собственик на капитала е министерството на земеделието и храните, а това изключвало независимостта му. Съдът е отказал да обсъди доводите от писмената защита на повереника на ответника за свързаност на жалбоподателя с други субекти и за третирането им с жалбоподателя като една стопанска единица за целите на законодателството в областта на конкуренцията, тъй като тези обстоятелства не били обсъдени в АУПДВ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. С чл. 1 от Решението на ЕК е определена за несъвместима с вътрешния пазар неправомерно приведената в действие от Република България в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС държавна помощ, отпусната на предприятия при сделки за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. От обхвата на помощта са изключените помощите de minimis, предоставени при сделките за замяна /чл. 2 от Решението/ и индивидуалните помощи, предоставени при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) 994/98, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи. Държавата възстановява несъвместимата помощ от бенефициерите, ако чрез дерогация помощта не бъде възстановено от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна /чл. 4, § 1 и § 2 от Решението на ЕК/, като подлежащите на възстановяване суми включват и лихвите от датата на предоставяне на помощта до действителното им възстановяване. При действието на чл. 107, § 1 ДФЕС мярката представлява помощ, когато бенефициерът е предприятие и мярката е с характеристиките, посочени в съображение 124 от Решението на ЕК: 1. за мярката да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство да бъде избирателно; 4. мярката да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки. С отменения от първостепенния съд акт касаторът не е въвел фактически твърдения за адресата като предприятие, а само за получаване на икономическо предимство от него в определен размер. Фактическото твърдение обслужва правното твърдение за съществуването на публично държавно вземане с източник неправомерната и несъвместима държавна помощ, предоставена чрез замяната на имоти и размер включващ този на икономическото предимство и лихвата за забава. Твърдяните от администратора на помощта факти са спорни и с арг. от чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК са предмет на доказване. Не е посочен механизмът на получаване на предимство от икономическия оператор нито въздействието на мярката върху конкуренцията /не е посочен продуктов и географски пазар засегнат от мярката/ и тези факти са извън предмета на доказване. Не се основава на процесуалния закон очакването на касатора съдържанието на съдебния акт да включва отговор на фактически доводи, относими към понятието за предприятие, без твърденията за признаците на това понятие да са част от фактическите основания на утежняващия административен акт. Като материални предпоставки за издаването му те биха се включили в предмета на доказване само ако са послужили за основание на разпоредената правна промяна. Отсъствието в акта на признаците за определяне на предприятието е несъвместимо с указанията в съображение 127 от Решението на ЕК, предвиждащо идентифицирането на бенефициера на неправомерната помощ да не се обвърже единствено с осъществяването на стопанска дейност, а и с използването на заменената горска земя за тази дейност като условия за зачитането им за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Неотносимо е позоваването от касационния жалбоподател на съображение 87 от решението на ЕК, тъй като то възпроизвежда позицията на българските органи, а не е становище на Комисията. Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на акта е неотстраним в производството по оспорването му и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях. В случая отсъствието на съществените признаци на понятието за предприятие препятства установяването им като елемент от твърдението за своене на това особено качество от лицето, за което се твърди да е получило икономическо предимство. Споделими са изводите на съда за недоказаност на факта на получаване на предимството и на неговия размер от администрацията, чиято при действието на чл. 170, ал. 1 АПК е обвързаността за несъмненото установяване посочените в него фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С арг. от съображение 173 на Решението на ЕК несъвместимо икономическо предимство възниква при положителен резултат след изваждане от разликата между пазарната и административната цена на горската земя държавна собственост и същата разлика за горската земя частна собственост. Комисията е отбелязала, че българските органи вече притежават информация за двата вида цени към момента на замените, но при съмнение относно възможността за прилагане на тази методика може да решат да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели с помощта на независим експерт. Поставено е изискване определянето на експерта да е след тръжна процедура, като в тези изключителни случаи българските органи да посочат съответните парцели, обосновка за необходимостта от оценка от независим експерт и да предложат на Комисията избраният експерт, който да бъде одобрен от Комисията и от РБ /съобр. 176/. Решението на ЕК не съдържа изискване за приемане на методика за оценка, но оценителните доклади на Агролеспроект ЕООД са изготвени при неназовани методи, което е несъвместимо с изискването за пълнота на главното доказване. В същото време оценителят не е независим, доколкото едноличен собственик на капитала на дружеството е администратора на помощта. Следва да се отбележи, че не администраторът на помощта е възложил оценката на оценителя. Оценителните доклади предхождат образуването на административното производство и по отношение на него са извънпроцесуална дейност на администрацията. Не е мотивирано решението да се възложи оценка на независим оценител. Механизмът на приобщаване на оценките ги определя като информация налична при администратора на помощ /вж. чл. 38, ал. 7, т. 1 ЗДП, която с оглед момента на изготвяне на докладите /март 2018 г./, е различна от предоставената на ЕК информация за пазарни цени на парцелите. Възлагането на оценка от субект различен от администратора на помощна, която да се ползва като информация по чл. 38, ал. 7, т. 1 ЗДП е в противоречие с правилата на чл. 38, ал. 7, т. 2 и ал. 10 ЗДП, предвиждащи оценката да се възлага и приема от администратора на помощта при условията и в срока по решението на ЕК. Горното препятства формирането на извод за получено от частноправния субект в правоотношението по замяната на икономическо предимство в конкретен размер. Наред с горното, адресатът на акта не е получил недопустимо предимство дори по фактическите основания за издаването му. Съпоставката на административните и на пазарните цени на заменяните имоти по договора от 26.07.2007 г. сочи на превишение на административната и на пазарната цена на частния имот над цените на държавния, а това изключва формирането на положителна разлика по 147-то съображение от решението на Комисията, което да се квалифицира като предимство. В тази връзка следва да се има предвид, че по съобр. 143 от решението на Комисията, икономическо предимство е предоставено, ако стойността на прехвърлената земя горска собственост е по-висока от стойността на горската земя, отстъпена от частната страна. В обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съдебен състав отбеляза отсъствието на правни изводи в първоинстанционното решение за значението на липсата сред фактическите основания на АУПДВ на твърдение за неосъществяване на отрицателната материална предпоставка, обсъдена в съобр. 154 и 156 от решението на ЕК дали отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията, тъй като това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по член 107, § 1 от ДФЕС, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Без да са установени предпоставките за възникване на публичното държавно вземане за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, предоставена със сключването на договора за замяна на недвижим имот 384/26.07.2007 г., установяването на вземането с АУПДВ е неправомерно, а отменянето с първоинстанционното решение на този акт правилно. Неоснователен е доводът за противоречащ на процесуалния закон пропуск на първостепенния съд да обсъди съображенията на ответника в писмената му защита. С арг от чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК писмената защита следва да съдържа фактическите и правните доводи на страната, тъй като съдебното дирене е приключило, а с това е преклудирано правото ѝ да твърди нови обстоятелства и да представя нови доказателства /вж. чл. 147, т. 1 ГПК/. Опущението на страната да въведе своевременно твърдение за релевантните за спора факти е непреодолим с процесуалното действие за представяне на писмена защита. Съдът не е дължал изводи по доводите в писмената защита, които са за факти извън предмета на доказване. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 500 лева.