Решение № 7868 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. М. Ч., гражданин на Нигерия, чрез пълномощник адв. Владимиров, против решение 10229 от 24.03.2025 г., постановено по адм. дело 11975/2024 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. М. Ч., гражданин на Нигерия, против решение 11658/08.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът не е обсъдил цялата информация от личната история на търсещото закрила лице и е тълкувал едностранно информацията за актуалната обществено-политическа информация в Нигерия. Касационният жалбоподател твърди, че организацията [заличен текст] е била определена за [заличен текст] от федералното правителство на Нигерия през 2017г. и от Обединеното кралство през 2022г., което създавало сериозно основание за предположение за реален риск от преследване на лица, свързани с тази организация. Сочи, че неправилно е приложена и практиката на Съда на ЕС по тълкуването на Директива 2004/83/ЕО. Счита, че решението на съда не съдържа задълбочен анализ на представените доказателства и специфичните рискове за членовете на сепаратистки организации в Нигерия. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на административния орган за преразглеждане на молбата за закрила. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Нигерия с вх. МД-02-259 от 16.05.2025 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба, подадена от О. М. Ч., гражданин на Нигерия, против решение 11658/08.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е установено, че с молба до ДАБ рег. ОК-13-1879/04.10.2023 г. лицето, гражданин на Нигерия, роден на [дата].; вероизповедание [заличен текст]; семейно положение неженен, е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 08.12.2023г. Лицето е посочило, че роднините му майка му, двамата му братя, сестра и братовчеди продължават да живеят в Нигерия. В интервюто посочил, че е напуснал страната си на 29.09.2023г. легално със самолет до Катар, гр. Доха. В България пристигнал с туристическа виза два дни след пристигането му в Катар. Останал в България, защото нямал пари да продължи пътуването си. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Заявил в интервюто, че е напуснал Нигерия, защото бил [заличен текст], която организирала протести срещу нигерийската власт. Заявил още, че в гр. Енугу през 2022 г. завършил колеж по компютърни технологии. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не е служил в армията, не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото това била най-лесната виза, която можело да му се издаде, съответно самолетният билет бил до тази страна. Съобразно чл. 58, ал. 10 ЗУБ административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като същото е дадено преди произнасянето на органа и с него ДАНС не възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Със становище рег. УП 22557/31.10.2024 г. на младши експерт в РПЦ София, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспорваното решение председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съставът на Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при наличие на изискуемите от закона правни основания за това. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Нигерия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от О. М. Ч. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че представената от О. М. Ч. бежанска история е неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са противоречиви, като е бил използван неистински, подправен документ с невярно съдържание. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд са налице основателни съмнения относно истинността на представената от него членска карта от [заличен текст]. Посочено е, че са налице несъответствия в представената членска карта между шрифта, с който е изписано името на лицето и останалите данни, както и е налице странно съвпадение между серийния номер на членската карта, представена от молителя, и тази, открита в Интернет от служителите на ДАБ, при изготвяне на справката. Съдът е приел, че от представената по делото справка МД-12-56/27.11.25 г. се потвърждава като валидна информацията в справка вх. ЦУ-1821/21.08.2024 г.; вх. ЦУ-2113/14.10.2024 г и вх. ЦУ-997/28.03.2024 г. изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Нигерия, като от тях може да се направи категоричен извод, че по отношение на молителя липсват и обстоятелствата по т. 3 на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут противоречива бежанска история при провеждане на интервюто административният орган е приел, че не се установява той да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Нигерия с вероизповедание - [заличен текст], неженен, като няма данни да е бил съден или осъждан и не е бил арестуван или задържан в страната му по произход. В настоящия случай не е установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 ЗУБ. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са били заявени от кандидата. Цялостният анализ на обясненията на О. М. Ч. сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Нигерия. Не на последно място следва да се отбележи, че са налице множество противоречия в изнесената от чужденеца информация, който компрометират автентичността на бежанската история на молителя, в това число и членството му в [заличен текст]. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като се твърди, че изводите на съда в обратен смисъл са формални и не съответстват на актуалната ситуацията в страната на произход. В случая е безспорно установено, че лицето не е било принудено да напусне Нигерия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилно е прието, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до обосновано заключение, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал твърденията на чужденеца, че е бил преследван, единствено поради факта на принадлежността му към [заличен текст], който извод се потвърждава от събраните по делото доказателства. Чужденецът не твърди да е бил задържан и арестуван на това основание. Видно от изявленията му, той е напуснал страната си по произход легално, с виза за Република България, което налага извод, че не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че съдът не е отчел факта, че организацията [заличен текст] е била определена за [заличен текст] от федералното правителство на Нигерия през 2017г. и от Обединеното кралство през 2022г., което създавало сериозно основание за предположение за реален риск от преследване за молителя. Обстоятелството, че тази организация е [заличен текст] от нигерийското правителство е по-скоро индикация, че е възможно той да е бил обявен за издирване от полицейските органи в страната му по произход. Настоящата инстанция счита, че ако противоречивата бежанска история на търсещия закрила е истинска, то в случая по-скоро същият е беглец от правосъдие, а не лице, нуждаещо се от закрила. Безспорно установените по делото данни в протокола от проведеното с чужденеца интервю и множеството приобщени по делото справки относно Федерална Република Нигерия, включително представената пред настоящата инстанция справка МД-02-259/16.05.2025 г., налагат именно формирания от административния съд извод, че правилно на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело C-465/07. относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни и не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Нигерия. Причините, които е изтъкнал като основания за напускането на страната му по произход Нигерия, са такива от икономически характер и не обосновават законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Данните по делото за личното положение на чужденеца, категорично не сочат на тежки заплахи срещу живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,