Решение № 13185 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 837/2016 г.

Решение № 13185 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 837/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. против решение № 116 от 17.12.2015 г., постановено по административно дело № 467/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № 742 от 7.09.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - В., потвърдена с решение № 49 от 12.10.2015 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - В.; 2) разпоредено връщане на преписката на административния орган за постановяване на нов акт съобразно мотивите на съдебното решение; 3) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - В. да заплати на О. В. А., действащ със съдействието на своята майка С. Н. А. от с. Г., обл. В., сумата от 400 лв. разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на процесната заповед. Ответникът по касация - О. В. А., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е била заповед № 742 от 7.09.2015 г., издадена от директора при Дирекция "Социално подпомагане" - В., с която за детето О. В. А. е прекратено изплащането на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по реда на чл. 25, ал. 1 от ППЗИХУ, за достъпна информация по чл. 30 от ППЗИХУ, и за диетично хранене и лекарствени продукти по чл. 29 от ППЗИХУ. Отказът е обоснован от административния орган на основание чл. 34, ал. 2, т. 2 от ППЗИХУ с това, че детето О. В. А. е навършило 16-годишна възраст на 27.07.2015 г. и няма право да получава месечни добавки за социална интеграция според вида и степента на увреждането. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е материалнонезаконосъобразен акт (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК), защото при издаването й органът не е изтълкувал и приложил правилно нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от такива пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Решението на Видинския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е правилно по своя резултат, който е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. По делото е установено, че на детето О. А. са отпуснати месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по реда на чл. 25 от ППЗИХУ, за диетично хранене и лекарствени продукти на основание чл. 29 от ППЗИХУ, и за достъпна информация по реда на чл. 30 от ППЗИХУ. Месечните добавки са отпуснати по подаденото заявление-декларация с вх. № 742 от 26.05.2014 г. и издадена заповед № 742/6.06.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. със срок от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. Преди изтичането на този срок със заповед № 742/7.09.2015 г. същите месечни добавки са прекратени, считано от 1.08.2015 г., поради навършване на 16-годишна възраст на детето, което е прието като промяна в обстоятелствата, при които са допуснати добавките. Поради така описаната промяна административният орган е приел, че лицето вече няма право на въпросните лични добавки за социална интеграция. Със заявление-декларация вх. № 742/26.05.2014 г. С. А. е поискала отпускането на месечна добавка за социална интеграция, която да бъде отпусната на нейния син О. А.. Месечната добавка е поискана за транспортни услуги, достъпна информация и диетично хранене и лекарствени продукти. С. А. е попълнила и декларация от името на сина си, че притежава валидно ЕР на ТЕЛК, че детето не е настанено в лечебно заведение или специализирана институция на държавна или общинска издръжка, както и че то не се обучава в специално училище. Представено е и Експертно решение № 1126 от зас. № 069/9.04.2014 г. на ТЕЛК - Общи заболявания - В., от което се установява, че О. А. е лице с 50 % ТНР, намалена социална адаптация, с водеща диагноза "Бронхиална астма средно тежка форма" и срок до 1.04.2016 г. - за две години. По молба с вх. № 692/29.04.2014 г. е изготвена социална оценка и е направено предложение до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. за отпускане на добавка за социална интеграция за транспортни услуги, балнеолечение и рехабилитационни услуги - веднъж в годината, достъпна информация, диетично хранене и лекарствени продукти, посочени в чл. 25, чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ. Срокът на валидност на направената социална оценка е до 1.04.2016 г., който съвпада със срока на ЕР на ТЕЛК. Социалната оценка е приложена към молбата - декларация, както и декларация за лични данни, свидетелство за раждане на детето, удостоверение от личен лекар и данни за банкова сметка. Заповедта е оспорена пред горестоящия административен орган - директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - В., който с решение № 49/12.10.2015 г. е отхвърлил жалбата по съображения, че действително е налице промяна на обстоятелствата, при които са отпуснати социалните добавки, тъй като детето О. А. е навършило 16-годишна възраст. Предвид посоченото съдържание на обжалваната пред съда заповед и установените от представените по делото фактически обстоятелства, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта са правилни. Правото на месечни добавки за социална интеграция на хората с трайни увреждания е регламентирано в разпоредбите на чл. чл. 42 - 42ж от ЗИХУ, в които са определени видовете месечни добавки, материалноправните предпоставки за възникване на правото на тези добавки и компетентния орган за отпускането им. Размерът на добавките, процедурата, по която се извършва отпускането им и необходимите за това документи са уредени в раздел I, озаглавен "Месечни добавки за социална интеграция", от глава пета на ППЗИХУ. В чл. 24, ал. 1 от правилника е предвидено, че хората с трайни увреждания ползват правото на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида и степента на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност и въз основа на извършената социална оценка по реда на глава трета, а в ал. 2 е предвидено, че база за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане. В чл. 32, ал. 1 от ППЗИХУ е предвидено, че месечната добавка за социална интеграция се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено от лицата по чл. 12, ал. 3 от ЗИХУ до Дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес и след представяне на лична карта или личен паспорт. В чл. 32, ал. 5 от ППЗИХУ са посочени документите, които следва да се приложат със заявлението за отпускане на добавката за социална интеграция: т. 1 - социална анкета по чл. 12, ал. 1 от ЗИХУ, и т. 2 - експертно решение от ТЕЛК, НЕЛК /в предходната редакция на т. 2 е предвидено и ЕР на ДЕЛК/. Според чл. 12, ал. 1 от ЗИХУ социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, а според ал. 2 социалната оценка установява: потребностите и възможностите за рехабилитация; възможностите за обучение; възможностите за трудова заетост и професионална реализация; потребностите от социални услуги; възможностите за социално включване. В чл. 34, ал. 1 от ППЗИХУ е предвидено, че месечната добавка за социална интеграция се изменя, спира, възобновява и прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че месечната добавка по ал. 1 се прекратява при две хипотези - извършване на нова социална оценка и липса на предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция /т. 1/ и промяна в обстоятелствата, при които е отпусната /т. 2/. Съгласно чл. 42в от ЗИХУ, децата с намалена възможност за социална адаптация имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от същия закон. Правилникът за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания урежда редът и условията за ползване на месечните добавки. Както правилно е приел първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 42в от ЗИХУ децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 5, а именно за транспортни услуги и достъпна информация. А според чл. 42ж от същия закон лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Тази наредба е Наредба № 35 от 29.12.2006 г. за условията и реда за предоставяне на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и на деца с намалена възможност за социална адаптация. Според чл. 5 от Наредбата право на месечна добавка за социална интеграция имат лицата, които: 1/ са с трайно увреждане, признато по установения ред в НМЕ, като чл. 5, т. 1, б. "б" се отнася за всички деца с намалена възможност за социална адаптация, без да са посочени ограничения /такива има за останалите лица - от 71 и над 71 на сто намалена работоспособност/, 2/ да не са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебно заведение, както и в специализирана институция, и 3/ да са здравно осигурени по реда на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване. Дете по смисъла на чл. 1 от Конвенцията за правата на детето и чл. 2 от Закона за закрила на детето означава всяко физическо лице до навършването му на 18 годишна възраст. Изискванията за възникването и упражняването на правото на получаване на процесните видове интеграционни добавки, както положителни, така и отрицателни, са изчерпателно уредени в ЗИХУ и правилника за неговото прилагане. Разширително тълкуване на тези норми е недопустимо, тъй като ограничава законоустановени права на хората с увреждания. В чл. 34, ал. 2, т. 2 от ППЗИХУ като основание за прекратяване на месечните добавки е въведена промяната в обстоятелствата, при които са отпуснати. Явно е, че не става въпрос за всяка една промяна в статуса на получателя на помощта, а само за такава, която го лишава от правото на подпомагане, т. е. води до последващо отпадане на някоя от задължителните материалноправни предпоставки от значение за нейното отпускане. Друго тълкуване на цитираната норма, с което се разширява кръга от събития, обуславящи прекратяването на правото на месечни добавки, е в противоречие с принципите на законност и съразмерност, въведени с чл. 4 и чл. 6 от АПК, както и с обявените в чл. 2 от ЗИХУ цели на закона. Навършването на 16 години на правоимащото лице не е сред изрично установените от закона обстоятелства, от които зависи придобиването правото на помощ, неговата промяна също не би могла да окаже влияние върху това право. От горното явства, че тезата, която се силеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - В. за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от порока по чл. 146, т. 4 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган по отношение на исканите добавки, обоснован с навършването на 16 годишна възраст на детето О. А., не е съобразен със закона. Като е отменил оспореният пред него административен акт и е постановил изпращане на преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените указания, Видинският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,