Решение № 1620 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2018 г.

Решение № 1620 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Илов, против решение № 80/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 550/2017 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлен предявения срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 1 лев, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на дирекцията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в арестното помещение при РУ - С., в периода от 15: 30 часа на 25.11.2014 г. до 15: 30 на 26.11.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и уважаване на исковата претенция, евентуално, моли да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд П.. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Областна дирекция на МВР П. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – П., е отхвърлил исковата претенция на В. Илов срещу ОД на МВР – П. за заплащане на сумата от 1 лев, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на дирекцията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в арестното помещение РУ С., в периода от 15: 30 часа на 25.11.2014 г. – 15: 30 на 26.11.2014 г. Съдът е приел в мотивите на решението, че с оглед практиката на ЕСПЧ и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, искът се явява недоказан по отношение на липсата на достатъчно жилищна площ в килията, в която е пребивавал Илов, по отношение на липсата на възможност за удовлетворяване на естествените му нужди и постоянен достъп до течаща вода, както и по отношение на неосигуряване на престой на открито и естествено проветрение на спалното помещение, естествена светлина. Предвид установените условия в ареста през процесния период, ищецът не е претърпял неприятни изживявания, които се квалифицират като нечовешко и унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Р. на съда е правилно и обосновано. Административен съд - П. е сезиран с искова молба от В. Илов срещу ОД МВР - П., с която се претендира обезщетение в размер на 1 лев, заради нанесени неимуществени вреди от лошите условия в арестното помещение РУ С. Основание за претенцията са твърденията на Илов за наличието отворен прозорец, до който нямал достъп и помещението било много студено през периода, в който е пребивавал в него. Липсвала тоалетна и течаща вода. Поради тези обстоятелства Илов претърпял неимуществени вреди – престоят обострил заболяването му на гръбначния стълб, като месеци след това е трябвало да бъде опериран, влошило се здравословното му състояние, лицето изпитало психически и емоционален дискомфорт, изпитал унижение и накърняване на човешкото му достойнство. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът В. Илов е настанен на 25.11.2014 г. в арестното помещение РУ С., където пребивавал от 15: 30 часа на 25.11.2014 г. – до 15: 30 на 26.11.2014 г. От страна на ОД МВР П., а по искане на съда и от Началник на РУ- С., по делото са представени писма и справки, от които е видно, че през посочения период Илов е задържан за срок от 24 часа във връзка с ЗМ № 338/2014 г. в помещение в сградата на РУ, в което имало 4 броя луминисцентни лампи, достъп до естествена светлина от 2 прозореца с по 2 крила всеки, с обща квадратура от около 5 кв. м. Помещението, в което е пребивавал е с размер от 7 кв. м., като в него няма обособен е санитарен възел и течаща вода, но е осигурявано ползване на същите в отделно помещение, съгласно Инструкция № I з-1711/2009 г. Б. е осигурено единично легло с матрак, възглавница, стол, бюро. Липсвала е пречка при отправено надлежно искане от страна на Илов за осигуряване на храна през 24 часовия период, да бъдат предприети действия за доставянето й от негови близки. Липсват твърдения на ищеца, а не събрани и други доказателства за отправяне на такова искане от страна на задържаното лице. Илов не е пожелал да информира никой за задържането си в поделението на МВР. При така установените по безспорен и категоричен начин обстоятелства, настоящия съдебен състав споделя изцяло формулирания в оспореното решение извод, че условията в арестното помещение на РУ С. по време на престоя на ищеца не са в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията. От показанията на свидетеля Котев не може да се направи извод, че арестантите в арестното помещение на РУ С. през процесния период са били поставени в условия, които биха могли да навредят на тяхната физическа цялост и състояние, да въздействат отрицателно върху психиката им, поради нечовешко или унизително отношение. Липсват данни за отказ от страна на длъжностни лица да осигурят на Илов ползването на тоалетна или санитарно помещение при нужда и при поискване от негова страна. Помещението, в което лицето е престояло е с размери, осигуряващи достатъчно жизнена площ, имайки предвид сравнително краткия срок на пребиваване. Изискването за 4 кв. м. на лице не следва да се абсолютизира и неспазването му не води автоматично до извод за нанесени неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на държавата, следва да са налице и други елементи, освен установено незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице или административен орган, а именно безспорно установена вреда и наличието на връзка между увреждането и незаконосъобразното поведение на администрацията. В случая липсват данни за настъпила за лицето вреда в повече от допустимото в конкретната ситуация, свързана с изпълнение на задължения от страна на разследващ орган по повод водено досъдебно производство. Нормално е при ограничаване на правото за свободно предвижване от страна на правоохранителните органи всяко лице да изпита дискомфорт, но за да подлежат на обезвреда, тези усещания и неблагоприятни последици трябва да са с по – висок интензитет и значително влияние върху личността на субекта, а данни за такива в случая напълно липсват. Първоинстанционният съд е взел предвид и обстоятелството, че Заповед № 179/25.11.2014 г., издадена от служител при РУП С. към ОДМВР П., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е обжалвана. Претенции или информация за настъпили здравословни проблеми не са предявени от Илов при задържането и при освобождаването му, което е установено от приложените към преписката подписани от него декларации. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на Илов е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При постановяване на оспореното решение не са допуснати нарушения от материално правен или процесуално правен характер, които да водят до незаконосъобразност на акта. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на разноски не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, трето отделение,