Решение № 5473 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2013 г.

Решение № 5473 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пазарджик срещу решение № 682 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 773/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 0301276 от 28.03.1997 г. длъжностното лице по чл. 54, ал. 1 от Закона за пенсиите (ЗП - сега отменен) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пазарджик е отпуснало на Йордан Димитров Драгов от гр. Пазарджик лична пенсия по чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.) - за изслужено време и старост.

1. С разпореждане от 3.07.2000 г. на основание § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) пенсията е преизчислена по правилата на този кодекс.

1. С жалба вх. № 4095 от 15.03.2001 г. Йордан Димитров Драгов е направил оплакване, че част от трудовия му стаж е зачетен от трета категория вместо от втора и е поискал пенсията да бъде отново преизчислена.

1. С разпореждане № 66 от 14.05.2001 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е изменило размера на пенсията от 107,67 лв. (определен с разпореждането по § 7 ПЗР на КСО - по-горе т. 2) на 109,90 лв. и този нов размер е индексирало на основание чл. 100 КСО. Така новият размер на пенсията от 1.06.2001 г. е вече 120,89 лв.

1. По делото няма данни кога е съобщено това разпореждане на Йордан Димитров Драгов, но на 16.07.2001 г. той е подал жалба вх. № 9904, с която прави оплакване, че до тази дата все още не е получил отговор на искането си да бъде преизчислена пенсията му въз основа на прекатегоризиране на част от трудовия му стаж, неправилно зачетен според него от трета, вместо от втора категория.

1. Директорът на РУСО - Пазарджик е възприел тази жалба като оспорване по чл. 117 КСО и в производство по чл. 117, ал. 2 и 3 КСО е издал решение № 143 от 2.08.2001 г., с което е оставил без уважение жалбата като жалба срещу разпореждане № 66 от 14.05.2001 г. В мотивите на решението директорът на РУСО е посочил, че не се зачита от втора категория труд времето от 1.06.1964 г. до 1.12.1972 г., през което жалбоподателят е работил като инженер и инвеститор към ДСО "Балканкар" и ДКЗ "Д. Благоев", и времето от 17.01.1980 г. до 1.01.1987 г., през което е работил като инвеститор в "Каучук" АД, защото "точка 26 от ПКТП обхваща труда на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажна дейност в специализираните строителни фирми (а) строително-монтажните работници, когато работят в предприятия и фирми извън отрасъла "Строителство" могат да ползват правата на т. 26 от отменения ПКТП при условие, че са звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплаща им се по разценките на строителството, дейността им се отчита в отрасъл "Строителство" и извършват целогодишно строително - монтажна дейност на обекти с проекто - сметна документация".

1. С вх. № МП-11903 от 21.05.2012 г. Йордан Димитров Драгов е направил следното искане, адресирано до "Г-н Директора на Дирекция "Пенсионно осигуряване", гр. Пазарджик":

"Моля да преразгледате решението си и посоченият стаж (виж предходната т. 6 от тези мотиви) да се признае за II-ра категория. За същия период на моя колежка е признат стажа за II-категория!!!"

Към писменото си искане Йордан Димитров Драгов е приложил копие на решение № 143 от 2.08.2001 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик (виж предходната т. 6 от тези мотиви).

1. Това искане директорът на РУСО е възприел като "запитване" и с писмо изх. № МП-11903#1 от 21.06.2012 г. е отговорил, че:

а) приложеното към "запитването" решение № 143 от 2.08.2001 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила;

б) "не са налице и някои от основанията по чл. 99 от КСО, поради което разпореждането не следва да се отменя";

в) "няма възможност да бъде приложена и процедурата по чл. 99, т. 1 от АПК (защото) според чл. 102, ал. 1 от АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта" (който в случая очевидно е изтекъл отдавна);

г) "Предвид гореизложеното Мотивирано решение № 143 от 2.08.2001 г. на Директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане не могат да бъдат отменени или изменени".

II. Сезиран с жалба от Йордан Димитров Драгов, Пазарджишкият административен съд с посоченото по-горе решение е обявил нищожност на:

а) отказа на директора на РУСО - гр. Пазарджик да измени разпореждане № 66 от 14.05.2001 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и

б) отказа на същия директор да допусне възобновяване по реда на чл. 99 и сл. АПК на пенсионното производство, по което е било издадено разпореждане № 66 от 14.01.2001 г.

За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени когато е налице предпоставка от изброените в чл. 99, ал. 1, т. 1 - 6 КСО, но само от органа, който го е издал;

б) тъй като в чл. 99 от КСО е предвидена специална процедура за отмяна или изменение на разпореждането, в случая е неприложима процедурата за възобновяване по реда на чл. 99 и сл. АПК.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Пазарджишкия административен съд становище.

Органът, издал разпореждането за отпускане или изменяне на пенсията - а това в процесния случай е длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО, гр. Пазарджик - може да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани явни фактически грешки, технически грешки или пропуски и на основанията по чл. 99, ал. 1 КСО - чл. 12, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Йордан Димитров Драгов е поискал да бъде изменена пенсията му, като посочения в искането трудов (сега осигурителен) стаж бъде зачетен за труд от втора категория. Вярно е, че искането нито е формулирано прецизно, нито е адресирано акуратно, но незнанието на пенсионера винаги се замества от задължението на органа или длъжностното лице да съдейства за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - арг. чл. 9, ал. 4 АПК.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,