Решение № 8823 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2022 г.

Решение № 8823 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2022 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Кюстендил, чрез процесуалния представител юрк. Цекова, срещу Решение № 40 от 16.03.2022 г., постановено по адм. дело № 186/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отменена заповед № РД-00-524/12.05.2021 г. на кмета на Община Кюстендил и е осъдена Община Кюстендил да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение. Излагат се доводи изцяло относно законосъобразността на процесната заповед. Твърди се още, че вещото лице изцяло подкрепя установеното с оспорената заповед подкопаване и понижаване на терена, извършено откъм УПИ V – 3425. Според касатора първоинстанционният съд неправилно приема също така, че оспорената заповед е издадена при неспазване на процесуалния ред по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, който не касае издаването на заповеди по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответникът – М. Славкова, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Руев, оспорва касационната жалба и изразява становище за неоснователност на същата по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. С. срещу заповед № РД-00-524/12.05.2021 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено на М. Славкова да изгради строеж "Подпорна стена" в УПИ V – 3425 по границата към УПИ IV – 3426, кв. 320 по плана на гр. Кюстендил, в участъци 4, 5, 6 и 7 от заключение на вещо лице по гр. дело № 20/2000 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, с която да бъде укрепен строеж "Плътна ограда", изграден в УПИ IV – 3426, кв. 320, по указанията и приложения детайл в Конструктивна експертиза вх. № 94-00-1724/15.11.2019 г. В мотивите на заповедта е посочено, че по преписката са събрани достатъчно документи, доказващи наличието на необходимост от поправяне и заздравяване на строеж "Масивна ограда", изграден в УПИ IV – 3426, който е застрашен от увреждане и разрушаване в резултат на извършено отнемане на земна маса в съседното УПИ, собственост на М. С.. Заповедта е издадена във връзка с подадена жалба от Р. Я., собственик на УПИ IV – 3426, относно изкопаване и отнемане на земна маса в основите и под тях на част от изградената от нея масивна ограда в собствения й имот. За да отмени оспорената заповед Административен съд – Кюстендил е приел, че макар и издадена от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма, същата е постановена при неспазване на въведените от закона административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми. Прието е от съда, че при издаване на заповедта не е спазен процесуалния ред по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, при който релевантните по спора факти е следвало да бъдат установени от комисия, назначена от кмета на общината. Липсата на съставен протокол, отразяващ констатации на длъжностни лица, осъществили проверката, административният съд е приел за съществено нарушение на административно-производствените правила. С оглед на изложените фактически констатации в оспорената заповед съдът е приел също така, че същата е и материално незаконосъобразна, доколкото адрасат на такава заповед следва да бъде собственика на строежа. Според съда М. Славкова е съсобственик на УПИ V – 3425, поради което съобразявайки разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, която се явява правно основание за издаване на акта, тя не може да бъде субект, на когото да се вменяват задължения със заповедта, т. е. същата е издадена по отношение на ненадлежен ответник. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че изпълнението на предвидените в АПК задължения от страна на административния орган и спазването на специфичната процедура по чл. 195 от ЗУТ, представлява и гаранция за законосъобразността на самата заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че доколкото оспорената заповед е издадена на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, то същата е издадена по отношение на ненадлежен адресат. Съгласно цитираната разпоредбата кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика на строеж, който не се поддържа в добро състояние или поради аварии или други обстоятелства е застрашена от увреждане или разрушаване, да извърши в определен срок необходимите ремонти или възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Цитираният текст предвижда задължителните ремонтни и възстановителни дейности да бъдат възложени на собственика, който съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗУТ е длъжен да поддържа строежа в добро техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорената заповед, предмет на същата е изградена в УПИ IV – 3426, кв. 320, собственост на Р. Я., "масивна ограда", която е застрашена от увреждане и разрушаване в резултат на извършено отнемане на земна маса в съседното УПИ V – 3425, чийто съсобственик е М. С., адресат на заповедта. Не е спорно между страните по делото, че "масивната ограда" е изградена и собственост на Р. Я.. При тези факти по делото следва да се приеме, че предпоставките на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ не са изпълнени, тъй като жалбоподателят и адресат на заповедта М. Славкова не е собственик на строежа, предмет на административния акт, поради което няма задължение да го поддържа в добро техническо състояние, както и да предприема действия за неговото поправяне и заздравяване, в това число и чрез изграждане на подпорна стена в УПИ V – 3425. Като лице, чиито действия са довели до увреждане на оградата, предмет на заповедта, същата несъмнено носи имуществена отговорност за това, но тази отговорност не може да бъде реализирана по административен ред на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, тъй като според цитирания текст поддържането, възстановяването и заздравяването на строежа са задължения на неговия собственик. Жалбоподателката М. Славкова не е собственик на застрашената ограда, по което и обстоятелство страните не спорят, и следователно не може да бъде задължена да извършва ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на процесната ограда на посоченото основание. Правилно административният съд приема също така, че в конкретния случай при издаване на заповедта не е спазен и процесуалния ред по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, като неоснователно се явява възражението на касатора, че този ред е неприложим в хипотезата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Необходимостта от извършването на дейностите по поправяне и заздравяване на процесната ограда е следвало да бъде установена от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, като въз основа на констатациите си комисията именно предлага и издаването на заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. В конкретния случай законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, доколкото по делото се установява, че комисия не е била назначаване и липсва съставен от нея протокол, отразяващ констатации за състоянието на масивната ограда в УПИ IV – 3426 и необходимите дейности за поправяне и заздравяването й. В тази връзка следва да се има предвид, че позоваването в мотивите на заповедта на изготвени конструктивни експертиза и становище, както и заключения на вещи лица по гр. дело № 20/2000 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, не може да замести липсата на конкретно обследване на процесния обект от нарочно създадената комисия. В случая по делото се установява също така, че не е спазено и изискването, визирано в нормата на чл. 196, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, за изслушване на заинтересованите лица от комисията, което следва да предхожда констатациите в съставения протокол и което също съставлява съществено процесуално нарушение. Процедурата по ЗУТ е специална, като уведомяването на заинтересованите страни, съгласно чл. 26 от АПК за започване на административното производство, не може да замести изслушването им от комисията. При така обективираните факти, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а липсата на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно производство. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за касационното производство. Искането за разноски е своевременно заявено от процесуалния представител адв. Руен, като изявленията на страните по сключения договор за правна защита и съдействие относно наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Противната страна не е твърдяла нито в първоинстанционното производство, нито в касационното производство, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. По така изложените съображения искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и същото следва да бъде определено в размер на 1080 лева, съгласно чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,