Решение № 11107 от 5.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи чрез процесуален представител срещу решение 314 от 26.04.2022 г., постановено по административно дело 989/2021 г. от Административен съд - Пазарджик (АС), с което е отменена негова заповед 8121К-9318/09.08.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител в министерство на вътрешните работи (МВР). По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да върне на делото за ново разглеждане от друг първоинстанционния съд или постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата против заповедта като неоснователна. Ответникът по касационната жалба Й. Рогачев чрез процесуален представител и в представени от последния писмени отговор и бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Административен съд Пазарджик. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС е била заповед на Министър на вътрешните работи, с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3 от Закона за МВР (ЗМВР) неизпълнение на заповеди и разпореждания на Министъра на вътрешните работи нарушение на чл. 34, ал.1 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед Iз-305/21.02.2014 г. на министъра чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР използване на служебно положение за лична облага, за което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното правоотношение на Рогачев директор на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Пловдив в МВР е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта 13.08.2021 г. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените административнопроизводствени правила по чл. 206, ал.1 ЗМВР преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител в МВР или да приеме писмените му обяснения, за което не е съставен и протокол по образец, съгласно разпоредбата на чл. 25 от Инструкция 8121З-470/27.04.2015 г., приложима за конкретния случай, както и при неправилно приложение на материалния закон. Страните не спорят относно правилността на изводите на съда за постановяване на заповедта от компетентен орган и в предвидената от закона форма, които са правилни и обосновани. Настоящият състав намира, че решението в частта му, в която е прието, че заповедта е постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закона е неправилно като необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано АС приема, че при провеждане на дисциплинарното производство е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал.1 ЗМВР, тъй като този извод не се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства. Цитираната разпоредба предвижда задължение на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Вярно е, че Рогачев не е поканен от ДНО да даде писмени обяснения, но на първо място последният няма нормативно регламентирано задължение да отправи лично такава покана, а има единствено задължение да приеме писмените обяснения или алтернативно да изслуша държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание. В конкретния случай служителят е уведомен за правото си да даде писмени обяснения или възражения, след приключване на дисциплинарното производство от дисциплинарно разследващия орган (ДРО), с изрично указание, че същите следва да бъдат адресирани до министъра, който е ДНО, както и за възможността да представи доказателства за твърденията си. Това е сторено с покана 8121р- 130056/29.07.2021 г., връчена на Рогачев чрез упълномощения му процесуален представител в производството, като на същия едновременно с това с протокол 312р-15547/30.07.2021 г. са връчени и копие от обобщена справка 8121-12934/27.07.2021 г. и събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства в три тома, под опис, с което е достоверно, че същият имал възможност да се запознае с всички материали, събрани в хода на дисциплинарното производство. Изложените съждения, че при липсата на покана за изпълнение на правомощията на органа по чл. 206, ал.1 ЗМВР и отправянето на такава от дисциплинарно разследващия орган не намират опора в приложимата нормативна уредба, а цитираната в решението съдебна практика на ВАС по дела с 14599/2018 г.;4491/2018 г. и 13132/2018 г. е неуместно, тъй като касае различна фактическа обстановка и е неотносима към установените в конкретния случай факти. В конкретния случай служителят е дал писмени обяснения и възражения адресирани именно до ДНО Министъра на вътрешните работи с вх. 812100-11627/02.08.2021 г. преди издаване на заповедта, като видно от поставената върху първата страница резолюция се установява, че адресатът се запознал с тях. Обстоятелството, че същите са изпратени до ДНО чрез дисциплинарно разследващия орган не води до извод за допуснато нарушение на предвидените административнопроизводствени правила в дисциплинарното производство и конкретно на разпоредбата на чл. 206, ал.1 ЗМВР, доколкото целта на същата е да се даде възможност на служителя, срещу когото е образувано дисциплинарно производство след приключване на дисциплинарното разследване и запознаване със събраните доказателства служителят да изложи своята защитна теза, като съответно представи възражения и доказателства в подкрепа на твърденията си, което по съществото си е осъществяване на правото на защита на служителя в това производство. В случая на служителя е дадена тази възможност, той се е възползвал от нея в пълен обем, ДНО е приел писмените му обяснения, като същите са подробно обсъдени в заповедта, с което е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.1 ЗМВР. Обстоятелството, че служителят не е изслушан лично, доколкото тази възможност е предвидена като алтернатива не води до извод за допуснато нарушение на цитираната разпоредба, а липсата на протокол за това, съставен по образец още по-малко. Дадените обяснения са подробно обсъдени от ДНО в заповедта Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като постановено при неизяснена фактическа обстановка. В конкретния случай наложеното дисциплинарно наказание е за две нарушения, като второто от тях е следствие на първото неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, с което служителят е използвал и служебното си положение за лична облага. При това основното нарушение е неизпълнението на разпоредбите на заповед Із 305/21.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се утвърдени Вътрешни правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средство, плавателната и летателна техника на МВР, изм. със заповеди 8121з-1061/29.12.2014 г. и 8121з-1148/26.11.2015 г. (Правилата). За приеме, че наказаният служител не е извършил нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност съдът е изложил съображения, че от показанията на разпитаните като свидетели служители на ОДМВР- Пловдив, които са управлявали служебните автомобили не се установява същите да са използвани извън цели, които са служебни и пътните книжки на автомобилите са попълвани от тях, а не от Рогачев. Посочените факти са извън предмета на спора, който е за това дали дисциплинарно наказания служител е извършил виновно нарушение на чл. 34, ал. 1 от Правилата, забраняващ ползването на техниката за лични нужди с изключение на случаите по чл. 43 (извозване на личен багаж с автомобил на МВ на служители, които се преместват на работа в друго населено място за сметка на полагащите им се средства по чл. 204, ал. 4 ЗМВР(отм.), след издадена изрична заповед на ръководител на структура по чл. 9 ЗМВР (отм.), утвърдени с министерска заповед и с това е ползвал служебното си положение за лична облага, без да изясни релевантния за спора факт, който е дали служителят е бил запознат със заповедите на министъра, с които са утвърдени и променени тези правила. За да е налице извършено нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на заповед, следва неизпълнението да е извършено виновно, предвид разпоредбата на чл. 4 от Инструкция 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, приложима в конкретния случай, предвиждаща, че нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. От посоченото следва, че служителят следва да е бил надлежно запознат със заповедта, за чието неизпълнение е наказан, за да се приеме, че неизпълнението на заповедта е извършено виновно. По делото липсват доказателства, от които този факт може да бъде установен еднозначно и противоречиво, при настоящият състав намира, че обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения направените изводи не се подкрепят от събраните доказателства, а същевременно съдебният акт е постановен без съдът да изясни в пълнота фактите по делото. Предвид изложеното и предвид разпоредбата на чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да постанови акта си след изясняване в пълнота на делото от фактическа страна и при обсъждане на доказателства в съвкупност. При това при новото разглеждане следва да бъде установено дали към момента на извършване на нарушението служителят е бил запознат със заповед Із 305/21.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се утвърдени Вътрешни правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средство, плавателната и летателна техника на МВР, изм. със заповеди 8121з-1061/29.12.2014 г. и 8121з-1148/26.11.2015 г.,за да може да бъде извършена преценка за наличие на виновно поведение, след което при съвкупен анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство, съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР и в съдебното производството доказателства бъде извършена преценка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, като такива ще следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд при постановяване на акта му по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение