Решение № 10208 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2012 г.

Решение № 10208 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалбата на Веселин Петков Котов от гр. Пловдив против решение № 23 от 09.01.2012 г., постановено по административно дело № 2746/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ № ЯЗ/03-181 от 12.10.2011 г. на началника на трето РУ "Полиция" на ОДМВР - Пловдив за издаване на разрешение за съхраняване и продължаване на срока на разрешение за носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началникът на първо РУ"Полиция" на ОДМВР - Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. Касаторът Веселин Петков Котов е сезирал на осн. чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ административния орган с искане вх. № К/03-1022/2011 г. за издаване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късо нарезно оръжие от физическо лице за самоохрана. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана във връзка с работата му като шофьор в неговата семената фирма, тъй като често пренася големи парични средства. На осн. чл. 34 от АПК касаторът е уведомен, че има възможност да представи допълнително становище относно необходимостта от носене на огнестрелно оръжие, като Веселин Петков Котов не е мотивирал допълнително искането. Началникът на Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив е издал Отказ № ЯЗ/03-181 от 12.10.2011 г. за издаване на разрешение за съхраняване и продължаване на срока на разрешение за носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие, с мотиви за недоказана необходимост. С Решение рег. № Я-10556/27.10.2011 г. на директора на ОД на МВР-Пловдив е отхвърлено оспорването на индивидуалния административен акт по административен ред. С оспореното решение № 23 от 09.01.2012 г., постановено по административно дело № 2746/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Веселин Петков Котов срещу Отказ № ЯЗ/03-181 от 12.10.2011 г. на началника на трето РУ "Полиция" на ОДМВР - Пловдив за издаване на разрешение за съхраняване и продължаване на срока на разрешение за носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно липсата на изискуемите предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Към датата на издаване на индивидуалния административен акт контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ. С оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на този вид дейности, свързани с придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока чл. 84, ал. 2 от същия закон, лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДОП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 79 и чл. 80 и удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие. На следващо място, съгласно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Анализът на посочените текстове от закона налагат извод, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Веселин Петков Котов от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а обстоятелството, че касаторът притежаване на огнестрелно оръжие от 2001 г., както и че към момента извършва търговска дейност със съпругата си с фирма "КАБИН СИСТЕМ ГРУП" ЕООД, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт за Веселин Петков Котов. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд. Всички доводи на касатора се съсредоточават около неговите дейности в търговското дружество, което реализира големи обороти. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики (чл. 5), предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Следователно законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд