Решение № 6137 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2018 г.

Решение № 6137 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1868/22.08.2018 г. по адм. д. № 87/2018 г. на АС-Пловдив, с което е отменен РА № Р-16001616008612-091-001/14.06.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции 2500 лв. Ако се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за другата страна над минималния размер моли да се счита за прекомерно. Ответникът по касационната жалба В. Якимов по съображения в писмен отговор, молба – становище и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски по списък и разноските за първата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001616008612-091-001/14.06.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2011 г. данък 6235 лв с 3251, 47 лв лихви, за 2012 г. данък 174 лв със 72, 91 лв лихви и за 2013 г. данък 828 лв с 262, 76 лв лихви на основание чл. 48 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил погрешни изводи за доказаност на предоставени дарения и заеми от роднини и други лица на ревизираното лице, без да е доказано лицата да са разполагали със сумите по даренията и предоставените заеми. Независимо от необоснованите изводи относно разполагаеми средства, получени по дарения и заеми, съдът е направил законосъобразни правни изводи за неправилно определена данъчна основа от органите по приходите в РД и РА след проведена по общия ред ревизия за периода 2010 г. - 2013 г. За данъчна основа за 2011 г. – 2013 г. са приети годишните превишения на разходите над приходите на ревизираното лице, което според констатациите в РД представлява нарастване на имущественото състояние, представлява доходи от друга стопанска дейност, които не са декларирани и на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ са доходи от други източници, които са облагаеми. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК представляват облагаем доход разходите на лицето, които явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Законосъобразно съдът е приел, че презумпцията по чл. 123 от ДОПК е приложима само в ревизионни производства, проведени по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 – 7 от ДОПК, докато за периода 2010 г. – 2013 г. ревизията е протекла по общия ред. В производство по общия ред превишението на разходите над приходите на ревизираното лице не може да се отнесе към други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, предвид приложното поле на чл. 123, ал. 1 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определянето на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Превишението на разходи над приходи в ревизия по общия ред може да послужи като основание за преминаване към ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, но не установява доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Видно от РД като разходи за 2010 г. и 2011 г. в паричния поток са включени платени на ревизираното лице суми от негови банкови сметки, които би следвало да са в приходната част на паричния поток. Внесени касово суми от Якимов по негови банкови сметки не са отразени като разход в паричния поток. Липсват констатации в РД и РА за източника на внесените от Якимов суми по банковите му сметки. Ако внесените по банковите сметки суми са от неустановен източник би могло да се приложи чл. 35, т. 6 и чл. 12 от ЗДДФЛ за тях в ревизия по общия ред, но в РА и РД липсват констатации в този смисъл, поради което промяна на данъчната основа в съдебното производство не може да се направи. Правилно съдът е отменил акта като незаконосъобразен поради недоказана данъчна основа за облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2011 г. – 2013 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски в размер 1400 лв за касационната инстанция. При минимален размер на адвокатското възнаграждение от 871, 21 лв заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид обема и сложността на делото и липсата на законово задължение адвокатските възнаграждения да се определят в минимален размер. Искането за присъждане на разноски за първата инстанция в настоящото производство на касатора е неоснователно предвид чл. 248 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,