Решение № 3936 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2014 г.

Решение № 3936 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" (началника/ът на ОСИН) срещу решение № 1345/31.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2407/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № Л-291/30.05.2013 г. за наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" на Ксения Мартинова Заимова за срок от три месеца. Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, излага доводи за противоречие на съдебния акт с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Сочи се, че съдът е направил погрешни фактически констатации и необосновани правни изводи поради необсъждане на всички относими доказателства, а част от доказателствата са обсъдени едностранно и избирателно. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ксения Мартинова Заимова, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1345/31.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2407/2013 г. състав на АС - Пловдив е отменил заповед № Л-291/30.05.2013 г. на директора на ОСИН, с която на Ксения Мартинова Заимова - инспектор V степен към сектор "Пробация" звено Асеновград при ОСИН - Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г.), вр. с, вр. чл. 226, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г.). От фактическа страна е прието от първоинстанционния състав, че наказанието е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в пропуски в изготвянето на задължителна служебна документация на осъдените на пробация, архивирането на приключилите дела и предаването на досиетата в картотеката на сектор "Пробация" лица. По отношение на инсп. Заимова са били проверени 41 досиета от които 39 активни и 39 графика за срещи и са констатирани пропуски в 11 от тях. В графиците за полагане на БТПО не се залагат брой часове. В много от досиетата при попълване на риска от вреди в р. 5 липсва обосновка. В индивидуалния план за 6 месеца се залагат от 3 до 4 проблемни зони както и в план-препланиране. За да отмени оспорената заповед съдът приема от правна страна, че същата е издадена от компетентен орган, но при издаване на процесната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, като наред с това по делото не се ангажират и доказателства за констатираните според дисциплинарния орган нарушения, както и при неспазване на установената форма. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в процесната заповед липсват данни за датата или периода, в който са извършени твърдените нарушения на служебните задължения за съгласуване на изготвени индивидуални планове с осъдените лица или със социалните работници. Посочени са единствено имената на лицата в чиито досиета са налични индивидуални планове, които не са били съгласувани, датата до която е следвало да бъдат съгласувани, след което и служителката би осъществила съответното дисциплинарно нарушение на чл. 243, ал. 2 от ППЗИНЗС. Тези обстоятелства възпрепятстват административния орган да изложи преценка за откриване на нарушението в предвидения преклузивен срок, респ. да наложи в срок дисциплинарното наказание. Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на дисциплинарно нарушение пада върху административния орган, съгласно чл. 170 от АПК и твърденията на касатора, свързани с неправилна преценка на съда досежно съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт следва да се приемат за недоказани. В касационната жалба се сочат общи и бланкетни нарушения, допуснати от решаващия състав, без обаче да се посочват конкретни твърдения. Както правилно сочи първоинстанционния съд така установените процесуални нарушения свързани с липсата на яснота за конкретното дисциплинарното нарушение, за което се налага съответното наказание, включително за дата/период на извършване, са достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер от 300 (триста) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 16.03.2015 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение