Решение № 2570 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2017 г.

Решение № 2570 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

"Р. м. 5" ООД, чрез адв. С. И. от САК, обжалва Решение № 7906/12.12.2016 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 10090/2016 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № РА-18-103/12.09.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, нареждаща, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ, премахването от дружеството на 3 бр. рекламни елемента - тип "Сити лайт", находящи се в гр. С., бул. "К. М. Л." (дясно), от бул. "Т. А." до бул. "А. С.".

Ответникът е на позиция за правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

1. С жалбата до първостепенния съд е въведено твърдението, че заповедта не е подписана от посочения за нейн издател, а в единственото проведено открито заседание по делото е направено изрично искане за откриване на производство по оспорване на автентичността на акта. Искането е оставено без уважение от съда по съображението за недопустимост на реда по чл. 193 ГПК, тъй като издаването на заповедта от некомпетентен орган би било основание за обявяването на нищожността й.

1. Правилен по принцип е изводът на съда за неприложимостта на производството по чл. 193-194 ГПК към оспорването на автентичността на административния акт.

а. Той представлява официален диспозитивен документ, ползващ се с формална доказателствена сила относно писменото изявление и авторството му. Доколкото документът е диспозитивен (разпоредителен), оспорването на истинността му се изчерпва с отричането на неговата автентичност.

б. Заповедта материализира волеизявлението на издателя си, а законосъобразността й очертава предмета на самия съдебния контрол. Това й битие не съответства на предназначението на производството по оспорване на истинността на документи по ГПК. Административният акт не е доказателствено средство, удостоверяващо правно и доказателствено релевантни факти от предмета на доказване - той съдържа твърдения за настъпването им и прилага правните последици от тях. Затова не попада в обхвата на документите по чл. 193, ал. 1 ГПК, за оспорването на чиято истинност е предвиден нарочен ред. Аргумент в тази насока може да се почерпи и от чл. 194, ал. 2 ГПК - ако документът е неистински, съдът го изключва от доказателствата. Разбираемо е, че подобна последица не би могла да настъпи спрямо подлежащия на проверка акт.

1. Отричането на релевирания от страната ред обаче не изключва въобще възможността за провеждане на оспорване на авторството на заповедта. В случай на основателност на това възражение би била засегната валидността на акта (чл. 146, т. 1 АПК), както правилно е приел и съдът.

а. В съответствие със служебното начало - чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, и при решен въпрос относно производството по чл. 193-194 ГПК, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя средството за проверка на верността на твърдението му. То е предопределено от естеството на оспорването, изискващо специални знания. Отговор на спорния въпрос би могъл да бъде даден със съдебно-почеркова експертиза, назначаването на която е допустимо и служебно - чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК.

б. Действията на съда противоречат на процесуалния закон. Като резултат от липсата на процесуална активност след отхвърлянето на искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК, заявеният порок на заповедта, включен в обхвата на съдебния контрол - чл. 168, ал. 1 АПК, е останал по същество непроверен. По този начин е ограничено и правото на защита на оспорващия, който е лишен от възможността да докаже твърдението си. Процесуалното нарушение е съществено, а допускането му препятства произнасянето на касационната инстанция по правилността на приложението на материалния закон - арг. чл. 220 АПК.

1. а. Неоснователно е касационното оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускането на съдебно-техническа експертиза. Формулираните задачи не обосновават по необходимост използването на специални знания - чл. 195, ал. 1 ГПК, а част от тях се отнасят до съществуването на облигационни правоотношения и действия на административни органи, за които по делото са представени писмени доказателства. Изводите въз основа на тях са свързани с преценката на предпоставките за упражненото правомощие, чието обсъждане не е дължимо в настоящото производство предвид на констатираното отменително основание.

б. Съдът е изследвал законосъобразността на заповедта и при благоприятното за оспорващия възприемане на фактите, за установяването на които е поискана експертиза, в частност - относно идентичността между рекламните елементи по заповедта и упоменатите в списъка към разрешението за монтаж от 1999 г., а в тази им част мотивите са относими към приложението на материалния закон.

Изложеното мотивира касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане - чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК, при спазване на дадените указания.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение