Решение № 14654 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2018 г.

ВАСVIII отделение28.11.2018 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1013/21.05.2018 г. на Административен съд - Б., VIII - ми състав, постановено по адм. д. № 3339 по описа за 2017 г. на този съд. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП да заплати на "Стройалиянс" ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление - гр. С. Влас, общ. Несебър, почивен комплекс "Етъра", вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата в размер на 620 лева - разноски за касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14654 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - Б., подадена чрез гл. юк. Тодорова против решение № 1013/21.05.2018 г. на Административен съд - Б., VIII - ми състав, постановено по адм. д. № 3339 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р - 02000217000270 - 091 - 001/29.08.2017 г. на началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 266/15.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Б. при ЦУ на НАП, с който на "Стройалиянс" ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление - гр. С. Влас, общ. Несебър, почивен комплекс "Етъра", вх. ..., ет. ..., ап. ..., е определен данък върху дивидентите в ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 811, 29 лв. - главница и 123, 31 лв. - лихва и за 2016 г. - главница в размер на 2905,78 лв. и лихва - 285,55 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1120 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът възприел изяснени фактически установености, но е обсъдил само някои от тях, формулирайки правни изводи, некореспондиращи с всички събрани доказателства и като резултат неправилно прилагайки материалния закон. Изплатените суми от "Стройалиянс" ЕООД на "Е. А." ЕАД, касаещи двата процесни автомобила трябва да бъдат квалифицирани като дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата по смисъла на пар. 1, т. 4, б. "в" ДР на ЗКПО. Не било необходимо наличието на печалба, доколкото нейното скрито разпределение се изразява в начисляване, изплащане или разпределение под каквато и да е форма на суми, несвързани с осъществяваната от ДЗЛ дейност, в полза на акционерите, съдружниците или свързаните с тях лица. Вещото лице не взело предвид всички документи за направени плащания, като на стр. 21 - 22 от РД се съдържа информация за фактурите, издадени от лизингодателя на дружеството. Съдът игнорирал доказателствата по предоставения заем, обосновавайки извода, че М. Щиников е заплатил автомобила със свои средства. Според касатора финансовият ресурс за заплащане на дължимите вноски за двата автомобила е на дружеството. Касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Стройалиянс" ЕООД е оспорил КЖ чрез доводи, изложени в писмени бележки и поддържани в с. з. от адв. М. Георгиева. Счита, че процесните автомобили не са включени в счетоводния амортизационен план, т. е не са признати като данъчноамортизируеми активи по смисъла на чл. 50 ЗКПО, при предоставяне на автомобилите не е упражнено правото на данъчен кредит, сумите, изплатени от "Стройалиянс" ЕООД не са ползвани като разход на дружеството, което е приключило 2015 г. и 2016 г. на загуба, а не на печалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане направените разноски. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспорения РА на "Стройалиянс" ЕООД е определен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за внасяне за 2015 г. в размер на 811, 29 лв. - главница и 123,31 лв. - лихва; За 2016 г. - главница в размер на 2905, 78 лв. и лихва - 285,55 лева. Констатирано е при ревизията, че управителят на дружеството и едноличен собственик на капитала е използвал за лични нужди лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛЕ" с рег. [рег. номер на МПС] и т. а. марка "Мазда", модел "ЦХЗ" с рег. [рег. номер на МПС], придобити с финансов ресурс и признати като активи на "Стройалиянс" ЕООД по смисъла на т. 3. 1 от СС 16 "ДМА". През ревизирания период дружеството е предоставяло туристически услуги в хотелски комплекс "П. Р.", сключило е договори за финансов лизинг с "Евролийз ауто" ЕАД със срок на изплащане 60 месеца за т. а. "Мазда" на стойност 23386,49 евро и за л. а. "Мерцедес" на стойност 69075 евро. Автомобилите са заведени в сч. сметка 205 "Транспортни средства", но не са включени в сч. амортизационен план и за тях не са начислявани амортизации. Не са включени и в данъчно - амортизационния план, като при доставката им не е ползван данъчен кредит. Според приходните органи е използван финансов ресурс на "Стройалиянс" ЕООД за придобиване на активи, ползвани за лични нужди от неговия управител, което представлява скрито разпределение на печалбата в полза на едноличния собственик под формата на дивидент по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗКПО. Плащанията от "Стройалиянс" ЕООД за придобиване на автомобилите са реализиран доход - дивидент за чуждестранно физическо лице от източник в РБ, облагаем по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ. Данъкът върху дивидентите е определен върху размера на изплатените по банков път суми от ревизираното дружество към лизингодателя "Евролийз ауто" ЕАД и е в общ размер на 3717,07 лв - главница и 408, 86 лева. Административният съд е изяснил понятието за дивидент и неговото разпределение, като процес на отделяне част от печалбата разпределението й между капиталовложителите, която всеки от тях получава след приключване на отчетната финансова година, съобразно уговореното. В първоинстанционното решение е посочено, че правото на получаване на дивидент е субективно имуществено право, възникващо при реализиране на сложен юридически състав, включващ: Приемане на годишния отчет и баланса от ОС на дружеството, вземане на решение за разпределение на печалбата и решение за нейното изплащане. В този смисъл правилно е прието от съда, че разпределянето на дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗКПО предпоставя наличието на печалба, която да подлежи на разпределение. Съгласно дефиницията в пар. 1, т. 5, б. "а" ДР на ЗКПО "скрито разпределение на печалбата" са суми, несвързани с осъществяваната от ДЗЛ дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б". Административният съд обаче правилно се е мотивирал с факта, че ревизиращият орган не е събрал доказателства за извършените плащания от "Стройалиянс" ЕООД към лизингодателя през 2015 година. Този извод се подкрепя от съдържанието на оборотната ведомост на жалбоподателя за същата година, в която не са отразени плащания по съответния лизингов договор, липсват записвания по сметка 205 "Транспортни средства", не е осъществено осчетоводяване на задължения по сметка 159 "Други заеми и дългове". Ако средствата, предоставени от М. Щиников са заем, както твърди касатора, то тогава с тях е трябвало да бъдат намалени сумите по цитираната сметка във връзка с вноските по лизинговия договор. В допълнение към тези мотиви следва да се има предвид, че съгласно отбелязванията в главната книга за 2015 г. валутните плащания към доставчици в съотнасянето им към записванията по сметка 504, са в размер на 927, 80 лева. Плащанията в лева за същия период към доставчици в кореспонденция със сметка 503 са 2477,73 лева. Изводът е, че не са отразени платени суми в размер на 16225, 78 лв. към доставчици, независимо дали във валута или в лева. Доказателства за противното не са ангажирани от касатора, който се позовава на описаното на стр. 21 - 24 от РД. Дружеството е оспорило заключението по ССчЕ но за пръв път в касационното производство, за чиято недопустимост са направени основателни възражения от адв. Георгиева в писмените й бележки. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: В касационното производство дружеството е направило разноски в размер на 620 лв., съгласно депозирания списък. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1