Решение № 16087 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2018 г.

Решение № 16087 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - Ямбол при Областна дирекция на МВР – Ямбол срещу Решение 187 от 23.10.2018 г. на Административен съд – гр. Ямбол по адм. дело № 171/2018 г., с което е отменено негово Решение рег. № 1679-16181/25.06.2018 г. за изземване на късо огнестрелно оръжие и прилежащите към него боеприпаси на Г. Георгиев. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друг, с който жалбата срещу оспорения в първоинстанционното съдебно производство административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Г. Георгиев, чрез процесуалния представител представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба, моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд и претендира присъждане на заплатеното за настоящата съдебна инстанция адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил Решение рег. № 1679 р-16181/25.06.2018 г. на началника на Районно управление - Ямбол при Областна дирекция на МВР – Ямбол за изземване на късо огнестрелно оръжие и прилежащите към него боеприпаси на Г. Георгиев. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон - административният орган не е доказал, че са настъпили нови обстоятелства, които обосновават извод, че необходимостта от носене на оръжие е отпаднала. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че на Г. Георгиев е издадено Разрешение № 20160180302/18.02.2016 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, което е със срок на валидност до 17.02.2021 г. На 25.06.2018 г. административният орган е издал решение за отнемане на разрешението и изземване на оръжието и прилежащите към него боеприпаси на основание чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В тежест на органа е да установи, че основателната причината, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. Т. е. органът трябва да посочи в акта си каква е била причината, която е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението. Административният орган трябва да установи, че тази причина, която е съществувала в предходен момент, към момента на издаване на акта, с който се отнема разрешението, вече не е налице. В конкретния случай административният орган не е сторил това. В представената по делото докладна записка рег. № 1679 р-16162 от 25.06.2018 г. е посочено, че при "допълнителна прецизна проверка в масивите на КОС - Ямбол се установи, че Г. Георгиев не е конкретизирал мотивите си за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие с цел самоотбрана". Така посоченото фактическо основание е относимо към хипотезата на възобновяване на производството по издаване на влязъл в сила административен акт. Съгласно чл. 99, т. 1 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Възобновяването на административното производство може да стане в тримесечен срок от влизането на акта в сила. В случая процесният акт е издаден повече от две години след издаването на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Следователно хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК е неприложима в случая. В същия смисъл са Решение № 1436 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 13780/2016 г., седмо отделение и Решение № 7456 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6714/2018 г., седмо отделение. По изложените съображения административният акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Като е стигнал до същия извод и е отменил оспорения административен акт, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този извод на спора основателна и доказана се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебните разноски за касационната инстанция, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 400 лева съдебни разноски - платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение