Решение № 8968 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15902/2014 г.

Решение № 8968 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15902/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Мария Найденова Чилова срещу решение № 62 от 23.10.2014 г. по адм. д. № 56/2014 г. на Административен съд Кърджали, с което отхвърлена подадената от нея жалба срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 47/14.02.2014 г., издаден от гл. експерт в дирекция "Местни приходи" при Община Кърджали, в частта за установените задължения за такса битови отпадъци, в размер на 3 406,50 лв. за имота, находящ се в Кърджали, ул. "Републиканска" № 30. Счита се, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства. Излагат се доводи, че в тежест на административния орган е било да установи начинът и редът по който се е формирала таксата ТБО за периода 2011 - 2013 г. По делото липсват данни за честотата на предоставената услуга, и за поставени контейнери и кофи за смет в имота предмет на АУПОВ. Липсват одобрени план-сметки, от съдържанието на които да е видно честотата на предоставените услуги, графици, пътни листове, разписания и др. Според обясненията на вещото лице, в Общинска администрация Кърджали липсват данни за честотата на предоставените услуги, като пътни листове на фирмата по сметосъбиране и извозване, план-сметки и др. документи доказващи реално предоставена услуга. От заключението на вещото лице и от показанията на разпитания свидетел е установено, че в имота на ул. "Републиканска" няма поставени, контейнер или кофа за смет. От представените допълнително в съдебно заседание месечен протокол, моментен протокол и маршрутен график не се установява дали за имот на ул. "Републиканска'" реално са предоставени услугите по почистване, сметосъбиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци за периода 2011 - 2013 г. Счита се, че АУПОВ е постановен в противоречие с чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, касаещи реда и начина на определяне на ТБО, задължението е неправилно определено на база различна от визираната в ЗМДТ. От страна на административния орган не са представени доказателства сочещи на какво основание е прието размера на таксата за имота да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността таксата да бъде определена по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Административният орган в обжалвания акт не е изложил мотиви относно формирането на изчисленията за такса битови отпадъци, което обуславя невъзможност за задълженото лице да прецени законосъобразността и правилността на определеното задължение предмет на акта. Въпреки подадено заявление от 2013 г. от страна на собствениците на имота за определяне на таксата на база количество събрана смет, административният орган определя таксата за имота на база данъчна оценка. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от представените доказателства по делото се установява, че нежилищният недвижим имот, съсобствен на жалбоподателката, попада в район, в който реално се извършват услугите по управление на отпадъците: сметосъбиране, сметоизвозване и депониране, както и услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради което не са налице основанията по чл. 71 от ЗМДТ за процесния имот да не се дължи ТБО. За неоснователно е прието възражението за допуснато нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ при определяне размера на ТБО за процесния имот, за периода от 2011-2013 г., тъй като годишният размер на таксата, видно и от заключението на вещото лице, е бил определен от административния орган в съответствие с влезлите в сила решения на Общинския съвет и въз основа на нормите на действащата към съответния период общинска наредба. За 2011 г. и 2012 г., при липса на подадена декларация по чл. 20д, ал. 1 от общинската наредба, размерът на дължимата такса е бил определен съобразно дела на жалбоподателката, на база данъчна оценка на имота, съобразно т. 2.1 от решенията, а за 2013 г., поради наличие на декларация по чл. 20д, ал. 1 от наредбата, размерът е бил определен въз основа на броя и вида на заявените съдове при ежеседмично обслужване, отново в съответствие с предвиденото в т. 2.1 от решенията на ОбС. Решението е правилно. Както съдът е установил представени са доказателства, във връзка с извършен контрол от страна на представителя на възложителя - Община Кърджали, за реалното предоставяне и качеството на извършваните услуги от страна на изпълнителя - моментни, месечни и обобщени протоколи за периода 2011 г. - 2013 г., както и доказателства за извършено плащане за извършените работи. Неоснователни са доводите в жалбата, че услугите не са предоставени реално. Неоснователно се счита, че съдовете за битови отпадъци е следвало да са поставени в самия имот. Съдът е установил, че съгласно схема за разположението на колективни съдове за битови отпадъци тип "Бобър", в близост до имота на ул. "Републиканска" 30, гр. Кърджали, има поставени 8 такива съда, шест от които се намират в северозападния край на общинския пазар. Приетата съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че услугата по сметосъбиране за имота на ул. "Републиканска" 30 /търговски обект за промишлена търговия/, за 2011 г. и 2012 г. се извършва в общи контейнери, тип "Бобър", разположени в северния край на общинския пазар. Сметоизвозването е предвидено да се извършва ежедневно, като събраните отпадъци се извозват до общинското депо за обработване чрез валиране. Неоснователни са доводите, че не е установена честотата с коята са предоставяни услугите. Не може да се изисква доказване на ежедневното сметоизвозване на контейнерите, при положение, че те обслужват общинския пазар и че е предвидено ежедневно сметоизвозване. На практика не може да се докаже извозване на контейнерите всеки ден, но е установена интензивност на сметосъбирането и сметоизвозването. Дори да се приеме, че не всеки ден са извозвани контейнерите, което не е допустимо за контейнери обслужващи общинския пазар, не е налице възможност за намаляване на нормативно определения размер на таксата. Касае се за търговски обект в гр. Кърджали. От доказателствата по делото е видно, че с решение на Общинския съвет са приети план-сметки за размера на ТБО по видове услуги и за услугите за населените места, в които ще се извършват дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Търговският обект се намира на територията на общинския пазар, в северният край на която са поставени общи контейнери. Сметосъбирането, извозването и обезвреждането на отпадъците в депо, и поддържането на чистотата на общинските места се извършва от фирма, въз основа на сключен договор с Общината. Определената в АУПОВ такса е за действително извършени услуги. Размерът на ТБО е определен съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция. Това е вторият по ред начин, предвиден в закона, преди това в ал. 1 е посочено, че размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци. Размерът на таксата е определен по реда на ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ, тъй като това е предвидено в действаща за периода наредба на общинския съвет - чл. 24, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, не е имало разработена методика за определянето на таксата по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, във връзка с което са и разпоредбите на в § 13 и 13а от ЗИД ЗМДТ /ДВ, бр. 101/2013 г./. Таксата е определена с решения на общинския съвет за 2011 г. с решение № 9/20.01.2011 г. за нежилищните имоти, собственост на физически лица 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на имота, за 2012 г. с решение № 15/29.12.2011 г. - 6 на хиляда върху данъчната оценка на имота. При изчисляване задълженията на жалбоподателката като основа е взета 0,5 ид. част от данъчната оценка, с оглед притежаваната идеална част от имота. Неоснователно се твърди, че таксата не е изчислена по компоненти. АУЗД съдържа таблици с подробни констатации за размера на ТБО по години и към акта са налице приложения, в които подробно е изчислена ТБО върху посочената данъчна оценка за 0,5 идеални части, по години, по видове услуги, като са посочени съответните промили за всяка услуга и за всяка година и тяхната левова равностойност /стр. 10 и 11 от делото/. За 2013 г. са посочени заявените съдове, тяхната стойност, като към тях е прибавен 1,0 промил върху данъчната оценка, общо таксата за 2013 г. е 461,46 лв. Не съответстват на доказателствата по делото доводите, че за 2013 г. не е взета предвид декларацията по чл. 20д, ал. 1 от наредбата. Размерът на ТБО за 2013 г. е определен въз основа на броя и вида на заявените съдове при ежеседмично обслужване като към тях е прибавен 1,0 промил върху данъчната оценка, в съответствие с предвиденото в т. 2.1 от решенията на ОбС. С оглед характера на обекта не се установява таксата да е явно несъразмерна с разходите за количеството отпадъци, които отпадат от обекта. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение