Решение № 8624 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2439/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на К. Стоянов срещу Решение 7196 от 10.12.2020 г. по адм.д. 6819/2020 г. на Административен съд София- град в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение от 06.07.2020 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано да се възстанови срока за заплащане на такси по чл. 75д, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) по отношение на заявка за регистрация на полезен модел с вх. 4845 филтър на маска за лице срещу вируси и бактерии. Касационният жалбоподател К. Стоянов навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че нормите на Конституцията на Република България имат пряко действие, като в чл. 84, т. 12 от Конституцията, законодателят приравнява извънредното положение на военно положение, което е основание за възстановяване на пропуснат срок. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. И. Иванов Софийска адвокатска колегия. Ответната страна председателят на Патентно ведомство на Република България, намира касационната жалба за неоснователна. Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Велчева. Ответниците Хай-Тек Бизнес Парк ЕООД, Виридиум ЕООД, ВС на ДПШО за България и Аквабион България ООД, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На 23.03.2020 г. е подадена заявка за регистрация на полезен модел с вх. 4845 Филтър на маска за лице срещу вируси и бактерии от заявителите К. Стоянов, Хай-Тек Бизнес Парк ЕООД, Виридиум ЕООД, ВС на ДПШО за България и Аквабион България ООД. В заявлението е посочен адрес за водене на кореспонденция - Хай-Тек Бизнес Парк ЕООД, гр. София, [пощ. код], [адрес]. На 07.04.2020 г. до Хай-Тек Бизнес Парк ЕООД, гр. София, [пощ. код], [адрес] е изпратено съобщение по чл. 75г ЗПРПМ за отстраняване на констатирани нередовности по подадената заявка, а именно представяне на пълномощно, което да удостоверява представителната власт на посочения в заявката упълномощен представител по индустриална собственост К. Стоянов и представяне на документ за заплатени държавни такси по чл. 1, ал. 3 от Тарифата за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България /Тарифата/. Съобщението е получено на 09.04.2020 г. от Н. Яновски. На 05.05.2020 г. в Патентно ведомство е постъпило електронно съобщение от К. Стоянов, с което е приложено и изпратено платежно нареждане от 16.04.2020 г. за платени такси за заявяване и проверка на обща стойност от 220 лева по отношение на заявка за полезен модел с вх. 4845/2020 г. На 12.05.2020 г. до Хай-Тек Бизнес Парк ЕООД е изпратено съобщение по чл. 75д, ал. 5 ЗПРПМ, с което заявителят е уведомен, че в заявката не са установени несъответствия и в едномесечен срок следва да бъдат заплатени държавни такси по смисъла на чл. 1, ал. 3, т. 6, 7, 8 и 9 от Тарифата. Посочено е още, че ако таксите не бъдат заплатени в указания срок, заявката ще се счита за оттеглена. Съобщението е получено на 14.05.2020 г. от Стоянов. На 25.06.2020 г. е постановено решение на държавен експерт, с което заявката за регистрация на полезен модел с 4845, филтър на маска за лице срещу вируси и бактерии се счита за оттеглена, поради това, че заявителят не е заплатил таксите по чл. 75д, ал. 5 ЗПРПМ в срок и същата е оставена без разглеждане. На 30.06.2020 г. К. Стоянов е подал заявление, вх. 70147674, с което на основание чл. 49 ЗПРПМ е поискал възстановяване на срока за заплащане на такси по чл. 75д, ал. 5 ЗПРПМ по отношение на заявка за регистрация на полезен модел с 4845, филтър на маска за лице срещу вируси и бактерии. В него е посочено, че поради обявеното извънредно положение на територията на Република България, във връзка с наложените ограничителни мерки, г-н Стоянов не е имал достъп до офиса си и получаваната кореспонденция. Посочено е, че погрешно е преценено, че направеното на 16.04.2020 г. плащане е същото, упоменато в писмото от 12.05.2020 г. На 06.07.2020 г. е постановено процесното решение на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано да бъде възстановен срока за заплащане на такси по чл. 75д, ал. 5 ЗПРПМ, по отношение на заявка за регистрация на полезен модел с 4845, филтър на маска за лице срещу вируси и бактерии. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Анализирайки разпоредбата на чл. 3, т. 1 и приложението към него от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците , съдът счита, че материята на процесното производство не попада в обхвата на изключенията посочени в Приложение към чл. 3, т. 1 , като съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия закон, се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Съдът приема, че съобщението, с което заявителят е уведомен, че в заявката не са установени несъответствия и в едномесечен срок следва да бъдат заплатени държавни такси по смисъла на чл. 1, ал. 3, т. 6, 7, 8 и 9 от Тарифата, е получено на 14.05.2020 г. от Стоянов, като едномесечният срок е изтекъл на 14.06.2020 г. Кореспонденцията от ПВ е изпращана именно на посочения в заявката адрес и всички заявители са надлежно уведомени. Първоинстанционният съд намира, че изложените от оспорващите факти не представляват особени непредвидени обстоятелства, които да са станали пряка причина за пропускане на срока, тъй като в случая пропускането на срока се дължи на небрежно водене на делата. Въз основа на изложеното, съдът отхвърля жалбата срещу оспорвания административен акт. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗПРПМ, срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. По смисъла на цитираната разпоредба особените непредвидени обстоятелства следва да са непосредствена причина за пропускане на срока. Това са обстоятелства, които заявителят не е бил длъжен или не е могъл да предвиди, не е могъл да им се противопостави, полагайки грижата на добър стопанин. Правилно съдът е приел, че обстоятелствата, изложени в жалбата, поради които е пропуснат срока за внасяне на дължимата такса не покриват фактическия състав на непредвидените обстоятелства по смисъла на чл. 49 ЗПРПМ, а представляват проявена небрежност. Субективната преценка, че направеното плащане на 16.04.2020 г. е дължимата такса по чл. 75д, ал. 5 ЗПРПМ не представлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 49 от същия закон. Първоинстанционният съд правилно е счел, че срокът за заплащане на таксата е изтекъл на 14.06.2020 г., тъй от представените по делото доказателства се установява, че съобщението е получено на 12.05.2020 г., като съдът е съобразил и сроковете по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.