Решение № 209 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2009 г.

Решение № 209 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Изток" АД, гр. Бургас, против решение № 10071 от 27.07.2009 по адм. дело № 278/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ц-074/27.11.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Посочените пороци на решението релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, чл. 26, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ, както и на § 1, т. 12 от ДР на същата наредба, неправилно прилагане на чл. 262 от Търговския закон, съществено нарушение на съдопроизводственото правило за обсъждане доводите на страните. Ответникът Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на "Бургасгаз" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, с ново фирмено наименование "Овергаз изток" АД съгласно решение от 23.04.2009 г. на Агенцията по вписванията, срещу решение № Ц-074/27.11.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на дружеството, считано от 01.12.2008 г., при продължителност на регулаторния период до 2012 година, са били утвърдени цени без ДДС за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени без ДДС за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени без ДДС за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа. За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспореното административно решение при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. След извършена съвкупна преценка на събраните доказателства съдът законосъобразно е приел, че приложеният от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране подход при утвърждаването на цените съответства на закона и на неговата цел. Развитите в касационната жалба съображения за нарушения при прилагането на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ) във вр. с допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от същата наредба са неоснователни. По делото е установено, че цените са били определени при използване на основния метод на ценово регулиране чрез стимул "горна граница на цените" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦПГ, при което регулаторният период е от две до пет години. С оспорения административен акт е определена продължителност на регулаторния период от 01.12.2008 г. до 2012 година. Материалноправната норма на ал. 3 на чл. 4 от НРЦПГ създава възможност при прилагането на метода по ал. 1, т. 2 при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените да бъдат коригирани въз основа на недовзетия (надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията). Следва да бъде възприето становището, че така установената възможност се отнася до хипотезата на изтекъл ценови или регулаторен период, спрямо който вече е бил приложен същият метод. В разглеждания случай е установено, че за предходния период е бил приложен друг метод "нетна настояща стойност", който е отпаднал при изменението на наредбата, обн. в ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г. В рамките на предоставената й оперативна самостоятелност Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е преценила, че при определянето на цените не следва да бъде признат претендирания от касатора недовзет приход от нереализирани количества в размер на 11 666 953 лв. за периода 2003 г. - 2007 г. предвид големия размер на неизпълнение на предвидените инвестиции и реализираните количества. Тази фактическа констатация не е била оборена от дружеството чрез посочване на доказателства за изпълнение. Необходимо е да се има предвид и разпоредбата на ал. 2 на чл. 4, която дава право на комисията в допълнение към методите по ал. 1, т. 2 да прилага показатели въз основа на изпълнението (качество на природния газ, качество на обслужването), като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се обвързват с изпълнението на определени от комисията целеви показатели и инвестиции. Тълкуването на горецитираните материалноправни норми във връзка с административнопроцесуалната норма на чл. 26, ал. 1 от НРЦПГ, която изисква за извършване на регулаторен преглед по чл. 3, ал. 3 лицензиантите да представят в комисията към заявлението за утвърждаване на необходими приходи, цени и тарифни структури информация за предходен 12-месечен отчетен период, наречен базисна година, не се е отразило върху направените окончателни правни изводи. Съдът законосъобразно е приел, че компенсацията за нереализирани приходи за миналия период не може да се извърши с механичното й прехвърляне за следващия регулаторен период, който е доминиран от нов метод на ценообразуване. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило за обсъждане на всички направени от страните доводи. Първоинстанционният съд е подложил на обсъждане относимите към спорния предмет доводи от значение за решаване на делото. Неотносимо към спора за законосъобразност на решение № Ц-074/27.11.2008 г. за утвърждаване на цени е решение № Р-093/06.10.2008 г., с което Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по реда на чл. 52, ал. 1 от Закона на енергетиката е разрешила преобразуването чрез вливане по реда на чл. 262 от Търговския закон на "Бургасгаз" ЕАД, "Газоснабдявене Стара Загора" ЕАД, "Газоснабдяване Нова Загора" АД и "Ямболгаз" АД, прекратила е издадените на "Газоснабдяване Стара Загора" ЕАД, "Газоснабдяване Нова Загора" и "Ямболгаз" АД лицензии за дейността "разпределение на природен газ" и дейността "обществено снабдяване с природен газ", изменила е издадените на "Бургасгаз" ЕАД лицензии за дейността "разпределение на природен газ" и за дейността "обществено снабдяване с природен газ", одобрила е изменение на бизнес плана на "Бургасгаз" ЕАД, приложение към издадените на дружеството лиценции през 2005 г. за посочените дейности. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице посочените касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,