Решение № 9033 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3076/2022 г.

Решение № 9033 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3076/2022 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Димитровград срещу Решение № 469 от 21.01.2022 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 608/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-729 от 2.06.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРР) 2014-2020 г. за отказ за верификация. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е възприел правилно релевантните факти, в резултат на което не е приложил правилно закона. Мотивите му преповтарят обстоятелствената част на административния акт и не са съобразени със задължителните указания, дадени с влязло в сила съдебно решение, с което се отменя предходен отказ за верификация за същите разходи. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. Иска присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. срещу Определение № 131 от 16.02.2022 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 608/2021 г., с което съдът в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс е отхвърлил искането на ответника за допълване на решението в частта на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № РД-02-36-729 от 2.06.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. за отказ за верификация на разходи в размер на 94 697, 88 лв. по искане № 3 на община Димитровград за междинно плащане. Съдът е установил от фактическа страна, че между община Димитровград и ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № РД-02-37-8/15.01.2019 г. по ОПРР 2014-2020 г. по процедура на директно предоставяне BG16 RFOP001-5. 002 "Подкрепа за деинституализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания". Административното производство е образувано по искане на община Димитровград за междинно плащане № 3, депозирано на 24.03.2020 г. По подаденото искане административният орган е издал Решение № РД-02-36-1096 от 29.07.2020 г., с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) е постановил отказ за верификация на разходи в размер на 160 513, 86 лева с ДДС. Отказът е мотивиран, че по Протокол № 1 от 6.12.2019 г. за приемане на извършени СМР с изпълнител "Адванс-2002" ЕООД по изграждане на І етап на Център за настаняване от семеен тип на възрастни хора с деменция са включени както допустими, така и недопустими разходи, които обаче не могат да бъдат разграничени едни от други. Позовавайки се на Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП по Приоритетна ос 5 "Регионална социална инфраструктура", раздел 13, Допустими дейности, административният орган е посочил, че в случай на недопустими разходи, които не са свързани със съответната услуга, но са необходими за цялостно обновяване на сградата, недопустимите дейности следва да се представят в отделна количествено-стойностна сметка (КСС), заедно с основната КСС, и като недопустими разходи следва да бъдат включени освен разходите за СМР и съпътстващите ги разходи за авторски и строителен надзор. Посочено е още, че за изграждането на центъра е одобрен инвестиционен проект, разработен през 2015 г., предвиждащ реновиране на 3-етажна сграда, бивша болница, с цел ситуиране на две социални услуги, но с писмо № 08-2613/19.11.2018 г. на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е подкрепено ситуирането само на една от двете услуги – Център за грижа за лица с различни форми на деменция на първия етаж от сградата. В същото писмо се съдържа становище, че останалата неоползотворена част от сградата не следва да се използва за нови резидентни услуги. При преглед на представените документи административният орган е установил, че при отчитане на извършените СМР са актувани и разплатени дейности, които включват цялостно обновяване на сградата (цялостна подмяна на дограма, цялостно изпълнение на топлоизолация по фасади, ремонт на покрива на сградата, конструктивни укрепителни дейности за цялата сграда и др.), които с оглед на факта, че социалната услуга по проекта се ситуира само на първия етаж, не могат да се определят като допустими разходи в пълнота. При така установените факти административният орган е отказал верификация на разходи в размер на 160 513, 86 лева с ДДС – пълният размер на разходите, отчетени в искането за междинно плащане, разпределени както следва – по бюджетно перо 4. 1 Разходи за СМР – ремонт и реконструкция на сграда – 133 761, 55 лева по фактура № 0000000384/6.12.2019 г. и по бюджетно перо 21. 1 Разходи за невъзстановим ДДС – 26 752, 31 лева по същата фактура. Междувременно, на 15.06.2020 г. от бенефициера е подадено искане за окончателно плащане (№ 4), в което била включена и отказаната за верификация сума от 160 513, 86 лева с ДДС. Във връзка с искането е издадено Решение № РД-02-36-220 от 9.02.2021 г., с което в частта му по т. 1 е отказано верифицирането и плащането на разходи в размер на 94 697, 88 лв. поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия във връзка с чл. 82 и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Общите условия към сключения на 15.01.2019 г. АДПБФП, като е посочено, че за тази сума бенефициерът е представил отделна КСС. Няма данни по делото и не се твърди от никоя от страните отказът от 9.02.2021 г. да е обжалван. От община Димитровград е обжалван само първия отказ - Решение № РД-02-36-1096 от 29.07.2020 г., във връзка с което в Административен съд-Хасково е образувано адм. д. № 769/2020 г. С постановеното по него Решение № 658 от 19.10.2020 г. жалбата е отхвърлена. Същото е отменено с Решение № 2325 от 19.02.2021 г. по адм. д. № 12918/2020 г. на ВАС и вместо него е постановено друго, с което Решение № РД-02-36-1096 от 29.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПРР е отменено, а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото на 24.03.2020 г. искане за междинно плащане от община Димитровград. За да постанови този резултат, касационната инстанция е приела, че в Решение № РД-02-36-1096 от 29.07.2020 г. не е посочено годно правно основание, което да послужи за издаването му. След изброяване на дейностите, включени в проекта и по-конкретно на тези по дейност 2 "СМР" и след обсъждане на раздел 13 "Допустими дейности" от Насоки за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП по Приоритетна ос 5 Регионална социална инфраструктура (Насоки за кандидатстване), касационната инстанция е посочила, че не става ясно защо административният приема, че тези дейности са недопустими. Във връзка с постановеното Решение № 2325 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12918/2020 г. и след извършеното окончателно плащане по искане № 4 е издадено процесното Решение № РД-02-36-729 от 2.06.2021 г., с което е отказано верифицирането и плащането на разходи в размер на 94 697, 88 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и ЗУСЕФСУ и чл. 82 и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Общите условия към сключения на 15.01.2019 г. АДПБФП между МРРБ и община Димитровград. Относно остатъка от първоначално отказаната за верификация по междинното искане № 3 сума в размер на 65 815, 98 лв. е посочено, че средствата са възстановени поради определянето им от УО като допустими в искането за окончателно плащане, с оглед на което предмет на акта е само сумата от 94 697, 88 лв. недопустими разходи. От правна страна съдът е обосновал извод, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК. Относно приложението на материалния закон съдът е посочил, че са изпълнени предпоставките за приложение на разпоредбите, посочени като правно основание за издаване на отказа. За да откаже верификация на процесните разходи от 94 697, 88 лв., административният орган правилно е приел, че те включват изпълнение на СМР (2/3 от дейности фасада – 2-ри и 3-ти етаж, описани по вид, количество, единична и обща стойност), които не са свързани със социалната услуга, ситуирана на първи етаж и не я подпомагат. В този смисъл са дадените по запитване от община Казанлък разяснения по реда на чл. 26, ал. 8 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 26, ал. 8, изр. 3 ЗУСЕФСУ разясненията са задължителни за всички кандидати. Още в Насоките за кандидатстване е предвидено, че интервенции извън етажа, на който се ситуира услугата, които не могат да бъдат свързани с нейното предоставяне и не я подпомагат, ще бъдат третирани като недопустими разходи и следва да бъдат финансирани със средства на общината като собствен принос на бенефициера за недопустими разходи, необходими за изпълнението на проекта. С оглед декларираното в проектното предложение, че проектната готовност на инвестиционния проект касае интервенциите, които ще се извършват на ет. 1 от сграда с идентификатор 21052.1016.348. 1, поради което в бюджета не са включени недопустими разходи, органът е посочил, че е следвало още на етапа на кандидатстване бенефициерът да заяви и обоснове в проектното си предложение разходи за части от сградата, които макар да не се ползват за предоставяне на социалната услуга (фасада, дограма, настилки, подмяна на отоплителна, ВиК и ел. инсталации и по покрива на сградата), биха били допустими за финансиране с БФП, в случай, че са свързани или подпомагат предоставянето й и са необходими за привеждането й с функционалните изисквания и насоки за изграждане на инфраструктурата, или гарантират запазване на резултатите от интервенцията, което в случая не е направено. Посочил е, че бенефициерът не е извел процесните разходи и като недопустими такива, необходими за изпълнението на проекта (съгласно изискванията на насоките), поради което тези разходи се третират изначално като неотносими към реализирането на проекта. В тази връзка органът е извел заключение, че разглежданите СМР не са договорени и не влизат в обхвата на АДПБФП. Наред с горното, органът е посочил, че заявените за верификация разходи не са допустими и поради това, че нямат пряко отношение към резултата от проекта, описан в проектното предложение, не са в обхвата на обновения и реновиран център за настаняване и не са необходими за достъпа до него, като услугата може да се осъществява и без тяхното извършване. Посочил е, че изпълнените работи по фасади и дограми на втори и трети етаж от сградата представляват строително-ремонтни дейности, които нямат принос към запазването на конструкцията на сградата, съответно не гарантират запазване на резултатите от проекта и не допринасят за ефективността и ефикасността на услугата. Съдът е приел, че горните констатации са правилни и обосновани. Отбелязал е, че социалната услуга, за предоставянето на която е договорена БФП, е ситуирана на първия етаж от сграда с идентификатор 21052.1016.348. 1. Действително в проектното предложение (т. 7), в обхвата на Дейност 2 "СМР", наред с предвидените за извършване на кота +3, 20 (т. е. на първия етаж на сградата, където е ситуирана услугата), са включени и СМР за външни работи (по фасадата на сградата и по покрива на същата) над първия етаж, като последното не противоречи на Насоките за кандидатстване по процедурата. За разходите, извършени за СМР извън етажа, на който е ситуирана социалната услуга, още на етап кандидатстване (при дадени разяснения по реда на чл. 26, ал. 8 ЗУСЕФСУ) ръководителят на УО е посочил, че биха били допустими за финансиране с БФП в случай, че са свързани или подпомагат предоставянето на социалната услуга и са необходими за привеждането й в съответствие с функционалните изисквания и насоки за изграждане на инфраструктурата, или гарантират запазване на резултатите от интервенцията. Посочил е също, че ако тези СМР не могат да бъдат свързани с предоставянето на социалната услуга и не я подпомагат, то разходите за извършването им са недопустими за финансиране с БФП по процедурата и следва да бъдат финансирани със средства на общината като собствен принос на бенефициера за недопустими разходи, необходими за изпълнение на проекта. Указал е, че недопустимите разходи следва да бъдат включени в бюджетен раздел VI "Недопустими разходи, необходими за изпълнението на проекта", като е разяснил и начина на попълване на колоните и редовете от раздел 5 "Бюджет" и съответно в раздел 6 "Финансова информация – източници на финансиране (в лева)" на проектното предложение. В случая за СМР за външни работи по фасадата на сградата, над първия етаж на същата, в бюджетната част на предложението (т. 5), както и във финансовата чу част (т. 6), бенефициерът не е посочил недопустими разходи, необходими за изпълнението на проекта (раздел VI от същото). Същевременно в т. 11 от проектното предложение, бенефициерът е декларирал, че проектната готовност на инвестиционния проект касае интервенциите, които ще се извършват на ет. 1 от сграда с идентификатор 21052.1016.348. 1. От съдържанието на проектното предложение съдът е обосновал извод, че бенефициерът не е заявил и обосновал в същото разходи за части от сградата, които макар да не се ползват за предоставяне на социалната услуга, са свързани с нея или подпомагат предоставянето й, и са необходими за привеждането й с функционалните изисквания и насоки за изграждане на инфраструктурата, или гарантират запазване на резултатите от интервенцията, в който случай биха били допустими за финансиране с БФП. Съдът е отбелязал, че органът изрично е обърнал внимание на бенефициера в писмо изх. № 99-00-1375/21.11.2018 г., че разходите за такива СМР, които не са свързани със социалната услуга и не я подпомагат, са недопустими за финансиране с БФП и следва да се финансират със средства на общината. В тази връзка дори и за визираните разходи да се приеме, че са свързани с необходими СМР, с оглед представеното на по-късен етап конструктивно становище от м. 08.2020 г., то тези разходи не са заявени и обосновани своевременно - още на етапа на кандидатстването съгласно Насоките за кандидатстване по конкретната процедура, поради което е правилен изводът на ръководителя на УО, че тези разходи не попадат в обхвата на сключения договор. По изложените съображения съдът е приел, че отказаните за верификация разходи не могат да бъдат признати за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, респ. по чл. 74 от ОУИ към сключения АДПБФП. За тези разходи не е изпълнено условието по чл. 80, ал. 1, т. 1 от същите ОУИ да съответстват на планираното с проекта, поради което на основание чл. 82 от ОУИ правилно не са одобрени. В заключение съдът е приел, че отказът е издаден в пълно съответствие с указанията, дадени в постановеното по адм. д. № 12918/2020 г. на ВАС Решение № 2325/19.02.2021 г., а освен това органът е отчел и извършеното окончателно плащане № 4. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Процесният отказ касае разходи, по които вече има произнасяне с влязъл в сила административен акт, и се основава на документация, която е част от преписката по влезлия в сила акт - количествено-стойностна сметка, представена от бенефициера в хода на производството по искането за окончателно плащане. При това положение административният орган не е следвало да се произнася още веднъж по същата сума, тъй като въпросът за нейната допустимост вече е решен с влязъл в сила административен акт. Действително в резултат на отменителното съдебно решение административното производство по първия отказ е възстановило своята висящност, но след постановяване на съдебното решение вторият отказ е влязъл в сила и административният орган е следвало да съобрази това ново обстоятелство, като прекрати производството, а не да се произнася още веднъж по допустимостта на едни и същи разходи. Влезлият в сила предходен отказ е основание за прилагане на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Като не е съобразил изложеното, а е приел, че отказът е законосъобразен акт, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция следва да реши делото по същество, като отмени Решение № РД-02-36-729 от 02.06.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. за отказ за верификация. Съобразно изхода на делото в полза на община Димитровград следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 715, 20 лв. за двете съдебни инстанции, както следва: 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 757, 60 лв. държавна такса за касационното производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 757, 60 лв. държавна такса за първоинстанционното производство II. По частната жалба. При този изход на делото разноски в полза на ответника не се дължат, поради което обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение