Решение № 12101 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2015 г.

Решение № 12101 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против Решение № 18 от 16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 110/2014 г. на Административен съд Кърджали. С него е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/18335 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се правят възражения за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира сторени разноски и пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност, ако такова е налице. Ответната страна - Калин Йовчев Симеонов от гр. Крумовград, не се представлява и не изразява становище. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият тричленен съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Калин Йовчев Симеонов от гр. Крумовград срещу Уведомително писмо № 02-090-6500/18335 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ по Общо заявление за единно плащане на площ за кампания за 2013 г. с УИН 09/250613/25693 за 2013 г., с което земеделският производител е заявил искане за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - за 18 пасища с обща площ 18,17 ха, сума в размер на 5 629,40 лева; за Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) - за 14 пасища, с площ 9,69 ха - 2 463,70 лева и за Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) - за 4 пасища - 8,48 ха - 1 160,96 лева. Към заявлението са били приложени необходимите документи, в т.ч. декларации, таблици за използваните парцели през 2013 г., както и картен материал за заявените за подпомагане земи. Установено е по делото, че със Заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните е бил одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., която заповед е била оспорена от жалбоподателя, но няма данни за постановяване на окончателен съдебен акт по оспорването. За изясняване на фактите по делото първоинстанционният съд е изслушал и приел две съдебно-технически експертизи. Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните по съответния законов ред и са приети от съда. От административната преписка, представените по делото доказателства и данните от назначените две съдебно-технически експертизи, съдът е установил незаконосъобразност на оспорения акт. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на възложените му правомощия съгласно чл. 20а от ЗПЗП, но в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложено е, че разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища (понастоящем отменена, но в сила от 19.03.2010 г. до 24.02.2015 г.) определя кои площи са допустими за подпомагане и кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. В чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/10.03.2010 г. са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите. Констатирано е, че от материалите по делото в административното производство не са събирани доказателства относно критериите, визирани в разпоредбите на Наредба № 5/10.03.2010 г. Съдът е приел, че административният орган не е доказал по категоричен начин несъответствието на заявените за подпомагане площи с посочените по горе изисквания, както и не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното уведомително писмо. От тук е направен извод, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби на чл. 9, чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/10.03.2010 г. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. Не е спорно по делото, че Калин Йовчев Симеонов от гр. Крумовград е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (с УРН 600495) и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП е подала общо заявление за единно плащане на площ за кампания за 2013 г. с УИН 09/250613/25693. По подаденото от земеделския стопанин заявление е издадено оспореното уведомително писмо, в което общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителните административни проверки. Проверка на място не е извършвана. Със Заповеди № № РД 09-840 от 2.12.2013 г. и РД 09-114 от 27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. Заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните е била оспорена от жалбоподателя, но и към момента няма данни за постановяване на окончателен съдебен акт по оспорването. С процесното Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/18335 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., е отказано изцяло заявеното от жалбоподателя подпомагане за 2013 г. по СЕПП, НР1 и НР2, като са наложени и санкции за бъдещ период: по НР1 - в размер на 1103.46 лв. и по НР2 - в размер на 532.56 лв. В писмото е посочено, че при декларирана по СЕПП площ от 18.17 ха, площта покриваща изискванията е 14.91 ха, като процентът на наддеклариране е 21.86, а санкционираната площ, определена съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009, е равна на установената, поради което е отказано финансово подпомагане. По мярка НР1, декларираната площ е 9.69 ха, установената за подпомагане - 5.35 ха, процент на наддеклариране - 81.12, като цялата установена площ е равна на санкционираната. По НР2 отново не е оторизирана сума за подпомагане, тъй като при декларираната площ 8.48 ха, установената за подпомагане е 4.59 ха, с процент на наддеклариране - 84.75. Отказът по СЕПП е основан на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г., във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 и когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Посочените правни и фактически основания за отказа да бъде извършено подпомагане по мерки НР1 и НР2, са чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г., във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г., ДФ "Земеделие" - кандидатът заявил по-големи площи от реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. По допуснатите по делото две съдебно-техническа експертизи, вещите лица - агроном и специалист по геодезия, картография и кадастър, са изследвали проблемните парцели поотделно и са дали заключения, които не съвпадат с констатациите, залегнали в уведомителното писмо. Със заключенията на двете вещи лица се установява, че по мярка СЕПП почти всички от установените от административния орган като недопустими изцяло или частично БЗС, нямат наддекларирани площи и заявените площи отговарят на условията за подпомагане. Единствено по отношение на БЗС 30538-255-1-2 в землището на с. Звънарка, с площ 2.91 ха, вещо лице инж. Стайков е приел, че теренът е силно ерозирал, с рядка тревна покривка и храсти. В съдебно заседание заявява, че е изготвил заключението си въз основа на ортофотоплан предоставен му при посещение в ДФЗ. От тези снимки е установил и ерозиралия терен, като заявява, че не е броил храстите и дърветата, тъй като теренът е с много голям наклон. Също така е заявил, че белите петна, които е приел за ерозия може и да са слабо затревени, но това може да се определи само с проверка на място, каквото не е извършвана. По отношение на същия БЗС вещо лице Русчуклиев, който е посетил имота на място, дава заключение, че тревната плътност на парцела е във видимо добро състояние и се наблюдават множество изпражнения на едър и дребен рогат добитък, което налага извода, че имотът се използва по предназначение за паша. В парцела е преброил четири дървета от два до три метра и два-три храста в края му. В съдебно заседание е заявил, че съществуват оголени терени на места, но те са с много малки размери 10-15 см. По отношение на мярка НР1 вещото лице инж. Стайков е установил, че административният орган неправилно е отказал подпомагане по отношение на БЗС 24459-74-1-3, с площ 4,11 ха. Същият имот е заявен от земеделския производител в землището на с. Малко Каменяне, а системата го е отнесла погрешно в землището на с. Дъждовник, което землище не попада в списъка за подпомагане по мярка НР1, съгласно Наредбата за определяне критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, поради което административния орган неправилно е отказал подпомагане. В заключението на вещото лице е отбелязано и това, че ако се приспадне грешно вписания БЗС 24459-74-1-3, наддекларираната площ ще се получи 0,23 ха, което е едва 4,30%, а не както е изчислено в оспореното писмо - 81,20%. От съдебно-техническите експертизи безспорно се доказва и това, че по мярка НР2 земеделският производител е заявил за подпомагане 4 парцела, а в системата са били въведени пет, като незаявеният е приета от органа изцяло за наддекларирана площ с площ 0,91 ха. За БЗС 30538-255-1-2 становището е идентично както по СЕПП, а останалите БЗС са установени от вещите лица като отговарящи на условията за подпомагане, за които няма недопустими площи. Предвид изложената фактическа обстановка и установените несъответствия в административното производство правилно първоинстанционният съд е приел, че при постановяването на процесното уведомително писмо административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. След като липсват доказателства в преписката за недопустимостта на парцелите, не е ясно въз основа на какви данни административният орган е изградил становището си, че не са налице условията за подпомагане. Без да изпълни задълженията си по чл. 35 от АПК, административният орган се е задоволил единствено с формалното позоваване на Специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2013 г.". Освен това посочването само, че заявените земи са извън специализирания слой, не е достатъчно, за да се направи конкретна преценка на основанията за недопустимост. Съгласно чл. 8 и сл. от Наредба № 5 от 10.03.2010 г., законът въвежда редица общи и специални условия за допустимост на подпомагането, които трябва да бъдат конкретно посочени. В противен случай земеделският производител не може да се защити срещу констатациите на административния орган и съдът не може да извърши проверка на тяхното законосъобразност. При липсата на доказателства за недопустимост на парцелите, заявени за подпомагане от Калин Йовчев Симеонов за кампания 2013 г., административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, включително и заключенията на вещите лица, установяват некоректно въвеждане на заявените БЗС и неправилно определяне на площите на допустимия слой по отношение на процесните парцели. Установената по делото фактическа обстановка опровергава възприетото от административния орган. Налице е съществена разлика между установеното в уведомителното писмо и данните от събраните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства. При тези данни съдът правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. При произнасянето си административният орган задължително следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство относно размера на недопустимата за подпомагане площ, заявена от Калин Йовчев Симеонов за кампания 2013 г., предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат сторени по делото разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение