Решение № 6751 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2014 г.

Решение № 6751 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Оргтехника" АД, седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. "Петър Бояджиев" № 31 срещу Решение № 40 от 30.05.2014 г. на Административен съд, гр. Силистра, постановено по административно дело № 28/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Оргтехника" АД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 13-569 от 18.09.2013 г. на орган по приходите в Община Силистра, с който за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. на дружеството е установена такса за битови отпадъци в размер на 34 863, 01 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "Оргтехника" АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не се съобразил с ясния текст на закона и не изпълнил задължението си да приложи материалноправните разпоредби към установените по делото факти. Неправилно съдът приложил чл. 62 от Закона за местните данъци и факти (ЗМДТ) като въпреки правилно установените факти за липса на фактически и правни основания приел, че не е налице нарушение на разпоредбата. Не отчел, че е налице нарушение и на чл. 66 и 71 ЗМДТ, тъй като през процесния период общината не е престирала реално услугите. Сочи, че процесуалното поведение на ответника го е принудило да извърши насрещно доказване, резултатите от което съдът изопачил.

Съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила - целенасочено формирал неверни и погрешни фактически констатации, несъответни на обективната истина. Не отчел нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Нарушил принципа за доказателствената тежест - чл. 170 АПК и не изпълнил задължението си да обяви за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факти не са доказани. Постановил вътрешни противоречия между отделните правни изводи в мотивите на съдебното решение. Изопачил данни по делото като например фактите в представения одитен доклад.

Счита обжалваното решение за необосновано. Съдът допуснал грешки при формиране на вътрешното убеждение, които се състоят в несъответствие между неговите изводи за фактите и ненормираните от закона изисквания за истинност на тези факти, което неизбежно води до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. Позовава се на конкретни примери.

Счита, че решението не съответства и на изискването за справедливост. Моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Алтернативно моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Ели Тодорова, Адвокатска колегия, гр. Силистра.

2. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Силистра, счита същата за неоснователна. Мотивите на съда са правилни, подборни и законосъобразни. Сочи, че касаторът пропуснал срока за подаване на декларация за неползване на процесните недвижими имоти, поради което загубил правото на освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Основните фактически доводи в касационната жалба са съсредоточени на искането да се признае, че общото определяне на сумата, дължима като такса за битови отпадъци налага отмяната на обжалваното решение, респективно на акта за установяване на задължения по декларации. При установените релевантни за спора юридически факти съдът направил правилен извод за реално предоставяне на услугите по почистване. Безспорно е, че Община Силистра поддържа депо за битови отпадъци, поради което таксата се дължи. Като установил, че услугите се престират и се дължат всички компоненти органът допуснал нарушение като не изложил фактически и правни мотиви, но то не е съществено, защото е възложена законоустановена тежест в размер, потвърден чрез ангажиране на специални знания на вещо лице.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. По фактите:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Оргтехника" АД е собственик на четири недвижими имоти с административен адрес гр. Силистра, ул. "Петър Бояджиев" № 31:

а) недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Силистра, представляващ земя и сграда, площ 67 000 кв. м - основна площадка;

б) недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Силистра, представляващ земя и сграда, площ 16 000 кв. м - площадка "Дръстър";

в) недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Силистра, представляващ земя и сграда, площ 24 230 кв. м - площадка "Димитър Дончев";

г) недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Силистра, представляващ земя и сграда - "Младежки дом".

2. На 22.06.2010 г. "Оргтехника" АД подал в Община Силистра декларации по чл. 14 ЗМДТ за процесните имоти вх. № 2449, 2450, 2447 и 2448. За имотите били образувани партиди съответно № 118001673003; № 118001673004; № 118001673001; № 118001673002.

3. На 27.10.2010 г. кметът на Община Силистра, със Заповед № 1355, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ определил границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За гр. Силистра, под т. 1.2. е вписано: "По пътя за новото гробище (до неговия вход), ул. "П. Бояджиев" - до ЗК "Фар".

4. На 25.11.2010 г. Общинският съвет Силистра приел Решение № 1428, с което изменил Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, като приел:

а) чл. 15, ал. 5 - за определяне на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия според количеството на битовите отпадъци, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година заявление по образец и посочени документи;

б) чл. 15, ал. 9 - таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия, извън случаите по ал. 5, се определят пропорционално в промили на база данъчната оценка на имотите:

събиране на битови отпадъци и транспортиране до депа - 2 промила;

почистване на териториите за обществено ползване - 1, 5 промила;

обезвреждане на битови отпадъци в депа - 3, 5 промила;

в) § 8 - сроковете по чл. 15, ал. 5 за 2011 г. се удължават до края на м. декември 2010 г.;

5. На 21.03.2011 г. Общинският съвет Силистра приел Решение № 1588, с което изменил Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, като приел, че таксата за битови отпадъци е дължима на две равни вноски до 30 юни и до 30 октомври.

6. На 27.05.2011 г. "Оргтехника" АД подало декларации по чл. 17, ал. 4, т. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Силистра (Наредбата), в които декларирало:

а) за имот основна площадка - "съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, според количеството на отпадъците";

б) площадка "Дръстър" - "няма да ползвам имота през цялата 2011 г.";

в) площадка "Димитър Дончев" - "няма да ползвам имота през цялата 2011 г.";

г) площадка "Младежки дом" - "няма да ползвам имота през цялата 2011 г.".

7. На 03.04.2012 г. кметът на Община Силистра, със Заповед № 449, издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, определил служителите на общината, които да изпълняват правомощията на орган по приходите. Под № 9 фигурира Милен Михайлов Неделчев.

8. На 18.09.2013 г. орган по приходите в Община Силистра - Милен Михайлов Неделчев, издал Акт за установяване на задължения по декларация № 13-569, с който на "Оргтехника" АД за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. установил задължения за такса битови отпадъци, както следва:

а) за имот партиден № 118001673003 - 25 080, 63 лв., лихви - 2 927, 45 лв., внесена сума - 19 571, 66 лв., сума за внасяне - 17 436, 42 лв.;

б) за имот партиден № 118001673004 - 4 379, 86 лв., лихви - 946, 93 лв., внесена сума - 0, 00 лв., сума за внасяне - 5 326, 79 лв.;

в) за имот партиден № 118001673001 - 7 941, 09 лв.; лихви - 1 716, 87 лв., внесена сума - 0, 00 лв., сума за внасяне - 9 657, 96 лв.;

г) за имот партиден № 118001673002 - 2 043, 55 лв. лихви - 398, 29 лв.; внесена сума - 0, 00 лв.; сума за внасяне - 2 441, 84 лв.

9. На 10.01.2014 г. началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Силистра, с Решение № 116 потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № 13-569.

10. В хода на съдебното производство съдът:

а) разпитал свидетелите Стефанов и Попов, които установили, че в имот, съседен на имотите на дружеството има разположени контейнери за разделно събиране на отпадъци;

б) приел извлечение от доклад на Сметната палата за извършен одит на дейността по извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ;

в) приел писмо, изх. № 53 от 25.04.2014 г., издадено от "Синева" ЕООД, в което е посочено, че дружеството извършвало организирано сметосъбиране на битови отпадъци, които се събират в контейнери, разположени по ул. "Петър Бояджиев".

г) приел заключение на съдебно-техническа експертиза, която установила, че процесните имоти попадат в обхвата на Заповед № 1355; три от имотите на дружеството са със спряно водо- и електрозахранване; установила, че няма удостоверени извършени услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на територии с обществено предназначение и депониране и обезвреждане на отпадъци в района, в който попадат имотите на дружеството;

д) приел заключение на съдебно-икономическа експертиза, която установила неправилно посочени в акта промили по отделните услуги, но правилно определен общ размер на задължението;

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № 13-569 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че въпреки оскъдните фактически мотиви на акта следва да се отчитат и документите, комплектовани в преписката и мотивите на решаващия орган, както и факта, че информация за начина на изчисление на задължението се съдържа в нормативните актове, които определят основанието и размера на таксата.

Съдът приел, че реалното предоставяне на трите вида услуги от общината се доказва от показанията на свидетелите и одитния доклад, а факта, че дружеството само организирало извозването на битовите отпадъци не дерогира задължението му за такса битови отпадъци при положение, че не е задвижена надлежно процедура по освобождаване от заплащане при неползване на имотите или при избор на друг начин за определяне на таксата.

Приел, че непрецизирането на общия размер такса като отделни разбивки за всяка една от трите такси не води до незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като актът има само уведомителна функция. Относимите размери на таксите са изчислими въз основа на алгоритъм, създаден не с оспорения акт, а с нормативна уредба. По тази причина липсата на посочената прецизност действително затруднява преценката за законосъобразност на акта и по-лесното възприемане на съдържанието му, но не е отменително основание поради технически обезпечения способ за контрол.

Съдът приел, че удължаването на срока за избор на начина на определяне на таксата с § 8 от Наредбата не опорочава валидността на подзаконовия административен акт. Приел, че не е налице хипотезата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, съответно чл. 15, ал. 4 от Наредбата, тъй като декларацията е подадена извън срока и посоченото право не е възникнало в полза на дружеството. Приел, че не е налице и нарушение на чл. 68 ЗМДТ, тъй като с наредбата не е изменен начина на определяне на таксата, а срока за нейното плащане. Приел, че небрежно онагледените в акта задължения са правилно изчислени. Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата на "Оргтехника" АД.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Ноторно е, че таксата за битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ - услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.

Целта на тази законодателна възможност е от една страна, общината да е уведомена за това кои задължени лица няма да ползват услугата и с оглед на обема на необходимата услуга да организира дейността по нейното предоставяне, и от друга, да създаде за собственика на имота възможност да докаже неползване на имота и съответно негенериране на отпадъци и неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, т. е. дължимостта й е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период на имота не са генерирани битови отпадъци и услугата не е ползвана. Доказването на фактическото негенериране на битови отпадъци и неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване би било доказване на отрицателен факт. А отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил, не се е случил, отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти.

Поради тази логика на предмета на доказване законодателят, с разпоредбите на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ във вр. с наредбата по чл. 9 ЗМДТ на съответния общински съвет, е създал правна възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Спазването от лицето по чл. 64 ЗМДТ на нормативно установения от общинския съвет в наредбата по чл. 9 ЗМДТ ред за деклариране на неползването на услугата създава презумпция за нейното неползване. Доказателствената тежест за доказването на този факт - на спазване на установения от общинския съвет ред за деклариране неползването на услугата, с оглед на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е на задълженото лице.

Общинският съвет Силистра, към началото на отчетния период - 01.01.2011 г., създал ред за деклариране неползването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно чл. 17, ал. 4, т. 1 Наредбата такса не се събира, когато до края на предходната година е подадена декларация. Видно от доказателствата по делото касаторът действително подал декларации, че три от четирите процесни имоти няма да бъдат ползвани през 2011 г., но тези декларации не са подадени до започване на отчетния период, а на 27.05.2011 г., т. е. след като почти половината от отчетния период е изтекъл. Следователно касаторът не изпълнил изискването да уведоми общината, че няма да ползва услугите на общината, защото имотите му не се ползват. Щом не е изпълнил задължението си касаторът не може да черпи права от него, защото, както обосновано приел и съдът, правото не е възникнало.

Тъй като не изпълнил изискването за уведомяване в срок на общината, че имотите няма да бъдат ползвани, касаторът се явява задължено за такса битови отпадъци лице, ако са налице другите предпоставки за дължимост на таксата. А те са: имотът да попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и общината фактически да е престирала услугата. От доказателствата по делото е безспорно, че имотите на касатора попадат в границите на районите, определени от кмета на общината за предоставяне на услугите. Спорът по делото е досежно престирането на услугата.

Втората от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

С оглед на горното, услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 64 ЗМДТ лице, поради което досежно тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. Поради това подадената от касатора на 27.05.2011 г. декларация е неотносима към задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е налице престиране на услугата не е налице задължение за такса - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. За да е налице престиране на услугата първо кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето. Общината трябва фактически да е извършвала дейността.

От приложената по делото заповед на кмета на общината за 2011 г. е видно, че почистването на териториите за обществено ползване е включено в заповедта на кмета като вид услуга, която общината предоставя. Със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил и границите на района, в който услугата се предоставя. От доказателствата по делото е безспорно, че имотите на касатора се намира в границите на гр. Силистра и в този район общината, съгласно заповедта на кмета, предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Спорът отново е досежно фактическото престиране на услугата от общината.

Третият вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. С оглед на това и по отношение на тази услуга факта на подаване на декларация по чл. 17, ал. 4 от Наредбата е ирелевантен. Спорът по делото отново е за фактическото предоставяне на услугата.

Престирането на трите услуги е фактическо действие, тежестта на доказване за което е на органа. По делото съдът изключително подробно, при това три пъти - на 10.02.2014 г., на 10.03.2014 г. и на 09.04.2014 г., указал на ответника, че негова е доказателствената тежест за фактическото престиране на услугата и че за това обстоятелство от значение за делото не сочи доказателства.

Какво ангажирал органът? Нищо. Нито едно доказателство, което да установява фактическото предоставяне на услугата. Съдът назначил съдебна експертиза, която да отговори на въпросите: има ли удостоверени извършени услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на територии за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци в депо в района, в който попадат имотите на касатора? има ли данни за поставени в същия район контейнери или други съдове за битови отпадъци? как са били ситуирани?

Безспорно е, че съдебната експертиза е доказателствено средство за попълване на делото с доказателства и макар вещото лице по принцип да може да установява конкретни факти, то поставените на вещото лице задачи не са за установяване на факти, за които са необходими специални знания. Напротив. Доказването на факта на престиране на услугата от общината става с договори, пътни листове, отчетни документи и други писмени доказателства, които изхождат от общината и нейния контрагент, комуто по силата на договор е възложено извършването на услугите. Именно тези доказателства, съотнесени към установените в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета райони на предоставяне на услугата ще установят по надлежния ред престирането на услугите. Но това не са факти, за доказването на които съдът се нуждае от специалните знания на вещото лице. Вещото лице не е използвало специално опитно правило, извлечено от науката, техниката, изкуството или друга област на човешкото знание и под това правило съдът да субсумира конкретно фактическо положение, за да направи по този начин заключение за един факт, който е от значение за решаването на делото. Вещото лице трябвало да направи проверка на място и у органа и да установи съществуват ли писмени доказателства, които да доказват предоставянето на услугата. Вещото лице не е издирвач, събирач и разказвач на писмени доказателства. Той има друга функция.

Видно от изложеното допусната по делото съдебна експертиза с поставените въпроси досежно престирането на услугите от общината е недопустимо доказателствено средство. Отделен е въпроса, че дори заключението на така допуснатата по делото съдебна експертиза не установила престирането на трите услуги.

За да приеме престиране на услугата съдът се позовал на представена от касатора извадка от одитен доклад и на показанията на свидетелите. Но какво доказват представените шест страници от одитния доклад? Те доказва само, че на Община Силистра е извършен одит на администрирането на такса битови отпадъци. Те са индиция, начало на доказателство, че общината за процесния период извършвала дейностите по чл. 62 ЗМДТ, но те не доказват релевантния по делото факт на престиране на услугите. Напротив. В одитния доклад изрично е посочено, първо, че "дейности, свързани с поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването на гр. Силистра .... са осъществявани от две фирми, с които са сключени два договора". Какъв е точно предмета на договора, какъв е точно срока на действие на договора, какъв е точно обхвата на извършваната услуга одитния доклад нито установява, нито може да установи. Тези факти се установяват с договорите. И второ. В представената извадка от одитния доклад изрично се сочи, че "Ежемесечно от фирмите "Синева" ЕООД и "Ербауер" ЕООД - Силистра, извършващи дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и метене (ръчно и машинно) са съставяни фактури, протоколи и справки към тях. " Но това доказва само съществуването на писмени доказателства, които да установят по надлежния ред извършваните дейност. Това не са самите писмени доказателства и отразените в тях релевантни факти.

Видно от изложеното представената от касатора извадка от одитен доклад не е годно доказателствено средство, за да установи по надлежния ред извършването на трите услуги за процесния период по отношение на имотите на касатора.

Освен на извадката от одитния доклад съдът се позовал и на показанията на свидетелите Стефанов и Попов. И двамата свидетели установяват, че до съседен на имотите на касатора имот - бензиностанция, има разположени контейнери за смет. Но те не установяват наличието на контейнер (и) пред имота на касатора. Отделно от това факта на наличие на контейнер сам по себе си не значи автоматично престиране на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Услугата не е предоставянето на контейнер, а сметосъбиране и сметоизвозване.

Видно от изложеното свидетелите не установили престирането на услугите сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период. За другите две услуги свидетелите не са дали показания.

Изложеното досежно доказателствените средства и досежно установените с тях факти води до извода, че по делото органът не доказал престирането на нито една от трите услуги. Следва да се посочи, че за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа е било достатъчно органът да представи доказателства за наличието на депо в общината, но той не сторил и това, въпреки указанията на съда.

Съдът, като не ценил правилно доказателствените средства и установените с тях факти постановил неправилно съдебно решение. Изводът му за престиране на трите услуги от общината по отношение на имотите на касатора не съответства на доказателствата по делото. Допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила - допускане на съдебна експертиза за установяването на факти, за които е необходимо представянето на писмени доказателства, в конкретния случай не е основание за отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът изпълнил изключително точно и при това три пъти задължението си да информира органа за задължението му по чл. 170, ал. 1 АПК, както и че за обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Делото е останало непопълнено с доказателства единствено и само поради процесуалното поведение на органа - нежеланието му да ангажира доказателства за фактическото предоставяне на услугите.

Видно от изложеното съдът макар правилно да установил фактите по делото, макар да изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК допуснал грешка в правната квалификация на фактите и с оглед на това на техните правни последици. Това прави съдебното решение неправилно. Съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което съдът следва да го реши по същество. При така ангажираните по делото доказателства и при отчитане на факта, че съдът изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК по делото е безспорно, че касаторът би бил задължено за установените с акта задължения, ако органът беше доказал фактическото престиране на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо. Тъй като органът не доказал предоставянето на услугите актът се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Силистра, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на "Оргтехника" АД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата, са в размер на 50, 00 лв. и 25, 00 лв. държавни такси, 330, 00 лв. за експертизи и 950, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 54689 от 30.04.2014 г. и 1 000, 00 лв. по договор за правна защита и съдействие № 54693 от 16.06.2014 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 1 АПК Върховният административен съд