Решение № 7192 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2017 г.

Решение № 7192 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2017 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, на Регионална дирекция по горите - К., (РДГ) чрез процесуалния си представител гл. юрк. Хлебарска, срещу Решение № 101/11.04.2017 г., постановено по адм. д. № 330/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Решението се обжалва в частта, в която РДГ - К. е осъдена да заплати на Н. А. Л. сумата от 500 лв. представляваща претърпени от него неимуществени вреди вследствие на отменено като незаконосъобразно НП, както и в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 210 лв., представляваща направени по делото разноски и 50 лв. адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му в обжалваните му част. Моли решението в останалата му част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител гл. юрк. Хлебарска, която поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба - Н. А. Л., в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. Маркова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - П., е уважен частично предявения от Н. А. Л. от гр. П. иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Регионална дирекция по горите - гр. К., вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 244/13.05.2014 г. издадено от заместник - директора на Регионална дирекция по горите - гр. К. за сумата от 500 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.04.2015 г., като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер за сумата от 5 000 лв. Вредите претърпени от Лазаров се изразявали в уронване на престижа пред работниците му и пред клиентите му за несвоевременно доставяне на дърва, преживян стрес, притеснение и напрежение за периода от датата на издаване на НП - 13.05.2014 г. до 5.02.2015 г. - датата на отмяната му като незаконосъобразно. За да постанови този резултат административният съд е установил, че с влязло в сила съдебно решение № 264/7.11.2014 г., постановено по Н. А. Х. Д. № 360/2014 г. по описа на Районен съд - Радомир е отменено като незаконосъобразно НП № 244/13.05.2014 г., издадено от заместник - директора на РДГ - К. на ищеца в първоинстанционното производство, с което му е наложена "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 266, ал. 1, предложение четвърто от Закона за горите (ЗГ) и са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението - широколистни дърва за огрев от габър 4 куб. м. на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 61/5.02.2015 г., постановено по адм. дело № 19/2015 г. по описа на Административен съд - П.. По делото е била назначена съдебно - психологическа експертиза, чието заключение съдът е кредитирал, като обективно, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства. От проведеното интервю с Лазаров вещото лице - психолог е описало в заключението си, (л. 31 - л. 34 от адм. дело № 330/2016 г.) че е изследвало реакциите и е наблюдавало поведението му, чрез пресъздаване на преживяното от него като е посочило в заключението си, че вследствие на издаденото незаконосъобразно НП ищеца е бил силно депресиран, непрекъснато е преживявал случващото се и последвалите го събития, което е довело до нестабилно психо - емоционално състояние, изразяващо се в тревожни мисли, емоционална нестабилност, лоша адаптация, склонност към бърза смяна на настроението, чувство за вина, както и мъчително преживяване на случилото се. С цел установяване на претърпените от Лазаров неимуществени вреди, свързани с неговото психическо състояние съдът е събрал и гласни доказателствени средства, като е изслушал свидетелските показания на св. Д. В. П. и св. И. А. С.. Същите са били кредитирани изцяло от него. От така ангажираните доказателства съдът е приел, че в случая ищеца е доказал по несъмнен начин наличието на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което са налице настъпили неимуществени вреди за него, които следва да бъдат обезщетени. Въз основа на доказателствата съдът направил извод за частична основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като се обосновал се с сравнително краткия период на разглеждане на делото по отмяна на издаденото НП. На основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) определил размера на обезщетението по справедливост и осъдил РДГ - гр. К. да заплати на Лазаров обезщетение в размер на 500 лв., като отхвърлил иска над посочената сума до претендирания размер от 5 000 лв. като недоказан. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно в обжалваната част, само относно размера на определеното обезщетение. Правилно съдът е установил, че в настоящия случай е налице незаконосъобразен акт, а именно НП № 244/13.05.2014 г., издадено от заместник - директора на Регионална дирекция по горите - гр. К., отменено с влязло в сила съдебно решение № 264/7.11.2014 г., постановено по Н. А. Х. Д. № 360/2014 г. по описа на Районен съд - Радомир. Установява се от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с която Лазаров е сезирал Административен съд - П., че претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърденията на лицето, че от датата на издаване на НП - 13.05.2014 г. до неговата отмяна същият е бил в състояние на стрес, безпокойство, бил унизен, станал неспокоен, загубил съня си, което дало отражение на работата му, свързано с загуба на клиенти и уронване на престиж пред работниците му, а също и напрежение в семейството му. От показанията на изслушаните по делото свидетели Попов и Стоянов не се установява конкретно какви са психическите преживявания и здравословното състояние на Лазаров към датата на издаване на НП. Същите не доказват Лазаров да е изпитвал засилено чувство на безпокойство, травмиращо въздействие, силна депресия и притеснение. Следва да се посочи, че показанията на св. Попов (л. 36 и 37 от адм. дело № 330/2016 г.) не доказват също по категоричен начин, и уронване на престижа на Лазаров пред клиентите му, вследствие на издаденото НП, а също така и на какво се дължат влошените отношения в семейството му. Свидетелят сам казва, че работи за Лазаров "от време на време", поради което няма как да знае какво е било - психо - емоционалното състояние на ищеца, а също и какви са отношенията на Лазаров с клиентите и семейството му и доколко е уронен неговият престиж от издаденото НП. На следващо място следва да се посочи, че назначената от съда съдебно - психологическа експертиза не дава обективна представа какво е било психо - емоционалното състояние на ответника по касация към момента на издаването на НП - 13.05.2014 г. От приложената от касатора по настоящето дело справка - извлечение от информационната система "Елица" на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието храните и горите (л. 7 ) се установява, че по отношение на Н. А. Л. има издавани и други НП, въз основа на съставени актове за установени административни нарушения по ЗГ. При съобразяване на казаното от свидетелите, обстоятелството, че срещу Лазаров има издадени и други НП за извършени от него административни нарушения, което е в противоречие с твърденията му, че вследствие на съставения акт е претърпял голям срам и унижение пред колеги и в семейството, според настоящия състав, размерът на присъденото обезщетение от АС - П. се явява завишен. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, на база критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, при съобразяване казаното от свидетелите и останалите доказателства, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените неимуществени вреди със сума в размер на 200 лв. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и определя същите, като изхожда от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че неимуществени вреди в по-голям от посочения по - горе размер не са установени и доказани по делото. С оглед гореизложеното, обжалваното решение в частта му, с която РДГ - гр. К. е осъдена да заплати на Лазаров обезщетение за причинени неимуществени вреди за размера над 200 лв. до присъдената сума от 500,00 лв., като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск и за този размер. В останалата отхвърлителна част на иска решението следва да остане в сила. Съобразно отменената част от съдебното решение, респективно отхвърлената част от иска, обжалвания съдебен акт следва да се отмени частично досежно присъдените разноски за вещо лице, държавна таска и адвокатско възнаграждение, за размера над сумата 30.40 лв. до сумата 260 лв. Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,