Решение № 11284 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2012 г.
ВАСII отделение08.08.2013 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 116/04.07.2012 г. по адм. д. № 58/2012 г. на Административен съд - Хасково, в частта с която е отхвърлена жалбата по отношение на основната сграда (бивше училище) и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010 г. на началника на РДНСК-Южен централен район в частта с която е наредено премахването на основната сграда (бивше училище). ОСЪЖДА началника на РДНСК - Южен централен район да заплати на Димитър Петров Дачев направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 /триста/ лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116/04.07.2012 г. по адм. д. № 58/2012 г. на Административен съд Хасково в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11284 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Петров Дачев, срещу Решение № 116/04.07.2012 г. по адм. д. № 58/2012 г. на Административен съд-Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Южен централен район чрез своя пълномощник юрк. Манолова намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, му е наредено да премахне незаконен строеж "Вилна сграда (бивше училище)", находящ се в землището на с. Дъбовец, община Любимец, област Хасково - заливен обем - чашка на язовир "Ивайловград", като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че липсват валидно издадени строителни книжа, което прави процесния строеж незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед. Липсват и предпоставките на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на строежа. Така постановеното решение е неправилно в частта с която е отхвърлена жалбата по отношение на основната сграда (бивше училище), поради противоречието му с материалния закон: В случая са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ по отношение на основната сграда при следните съображения: Видно от заключението на вещото лице инж. Татяна Мирчева, което настоящата инстанция кредитира напълно, основната сграда (бивше училище) е изградена през 1949 г. и е преустроена в хижа през 1970 г. Към настоящия момент параметрите на основната сградата са идентични с тези на сградата построена през 1970. Единствено е пристроена тераса с площ от 85.85 кв. м., която е изградена към 1994 г. Към момента на преустройството на сградата
процесният строеж е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, като по този начин е реализиран фактическият състав на хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, което прави строежа търпим и като такъв не подлежи на събаряне. По отношение на терасата изградена към 1994 г. настоящият състав приема доводите на първоинстанционния съд за липса на търпимост на строежа, тъй като с оглед времето на изграждане, за да бъде приет за търпим следва да бъдат налице визираните в хипотезата на § 16, ал. 2 ПРЗУТ основания. Видно от данните по делото деклариране пред одобряващите органи до 31.12.1998 не е направено, което е пречка изградената тераса да бъде приета за търпима. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта по отношение на основната сграда, а вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяна на оспорения административен акт в тази му част поради търпимост на строежа. В останалата част решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото претендираните от касатора разноски следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част на жалбата.
Цитирани разпоредби
1- чл. 16