Решение № 85 от 1.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 3/2010 г.

Решение № 85 от 1.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 3/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по в.н.о.х.д. № 506/2009 г. на Апелативен съд гр. С., са подадени протест от Апелативна прокуратура гр. С. и жалба от подсъдимия И. А. Г.

В протеста, който се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура, са направени оплаквания за нарушение на закона в оправдателната част на въззивната присъда.

Подсъдимия и защитата му, поддържат жалбата с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, в частта с която е потвърдена присъда на Софийски градски съд, постановена по н.о.х.д. № 308/2008 г.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 2.11.2009 г. постановена по внохд. № 506/2009 г. на Апелативен съд гр. С., е отменена присъда по нохд. № 308/2008 г. на Софийски градски съд, в частта с която подсъдимия И. А. Г. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 257, ал. 1 НК (отм.) вр. с чл. 256, ал. 1 НК (отм.) вр. с чл. 2, ал. 1 НК и в частта за определяне на общо наказание по чл. 23 НК и вместо това подсъдимия и признат за невиновен да е извършил това престъпление за времето от 1.12.2004 г. до 14.02.2005 г. в гр. С., поради което е оправдан изцяло.

В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен да е извършил по същото време и място престъпление, по чл. 257, ал. 1 вр. с чл. 255, ал. 1 НК и седем документни престъпления за които на основание чл. 78а НК е освободен от наказателно отговорност, с налагане на административно наказание, присъдата е потвърдена.

ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. С.

Оплакването е за нарушение на закона, в частта на присъда с която въззивния съд е приел, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно по чл. 257, ал. 1 НК (отм.) вр. с чл. 256, ал. 1 НК.

Протеста е основателен.

За да признае подсъдимия Г за невиновен в това, за времето от 1.12.2004 г. до 14.02.2005 г. в гр. С. в качеството си на управител на "Ви Енд Ай" ООД, с цел да осуети установяване на данъчни задължения на дружеството в особено големи размери, водел счетоводна отчетност с невярно съдържание, като по този начин е укрил данъчни задължения по ДДС на същото дружество в размер на 160 730 лв. въззивния съд е приел, че:

• "така както е повдигнато обвинението по тези два текста/вероятно по чл. 255, ал. 1 НК (изм.) и по чл. 256, ал. 1 НК (изм.), е в условията на реална съвкупност, но обективните им признаци ги характеризират в условия на субсидиарност, поради което при наличие на настъпилия съставомерен резултат, предхождащите дейности, имащи за цел само избягване на плащане (в случая нередовна счетоводна отчетност) нямат самостоятелно значение".

• "невярната счетоводна отчетност, която дееца е осъществявал е предшестващ подаването на декларацията етап и няма самостоятелно значение за укриването на данъка".

Изводите са незаконосъобразни, сочат на неправилно четене на текста на закона и неразбиране на правните норми, които винаги предполагат установен конкретен фактически състав. В случая състава на престъплението по чл. 256, ал. 1 НК (изм.) ангажира наказателната отговорност на този, който с цел да осуети установяване на данъчни задължения, в големи размери води счетоводна отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание, както е направил подсъдимия и както по горе в мотивите си е приел по фактите и въззивния съд.

Няма как да бъдат споделени, защото не намират основа в текста на закона, съображенията за субсидиарност, етапи, липса на причинна връзка между настъпването на резултата (който според въззивния съд е само в избягването на плащане на данъка) и изпълнителното деяние и т. н.

В тази връзка въззивния съд е игнорирал задължителните указания на Върховния съд дадени с ТР № 1/7.05.2009 г. на ОСНК по приложението на чл. 255 НК (чл. 255-257 НК редакция ДВ бр. 62/1997 г.) и е постановил незаконосъобразна присъда в тази й част.

ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Г:

Доводите са за съществени процесуални нарушения, във връзка с:

"произволни твърдения, противоречиви изводи по фактите, прието че две фактури били анулирани, като този факт не бил обсъждан нито в обвинителния акт, нито в ДРА, прието било че подсъдимия бил предал същите фактури на данъчните власти, като не е посочено на каква доказателствена основа е станало това, игнорирани били показанията на св. Р и т. н."

Доводите са неоснователни.

Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, подробно и детайлно са ги обсъдили, посочили са кои обстоятелства от значение, приемат са установени и на коя доказателствени основа.

Липсват твърдените противоречия и непълноти. Направения от защитата анализ, няма общо със събраните и правилно ценени от инстанционните съдилища доказателства и доказателствени средства.

В атакуваната част не се установяват нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и които да възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на факти (обстоятелства от значение), а не само по приложението на закона.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда, в нарушение на закона, протеста на Апелативна прокуратура основателен, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 вр. с. ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение