Решение № 14173 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2009 г.

Решение № 14173 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Борис Валериев Григоров от гр. Видин срещу решение № 62/12.05.2009 г. по адм. д. № 72/2009 г. на Административен съд Видин, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 15/24.02.2009 г. на началника на РУ на МВР Видин, издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ за отказ да се издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, поради недоказана необходимост. Според жалбоподателя, съдът не е взел предвид доводите му, че административният акт не е мотивиран, че подробно е обосновал искането си за издаване на разрешение за притежаване на оръжие за самоохрана и представил всички необходими документи. Представил е убедителни доказателства, че поради служебната му ангажираност, свързана с събиране на суми в брой и поради личната му безопасност е необходимо разрешение за носене на оръжие. Излагат се касационни основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК за неправилност и необоснованост на решението. Ответникът не е взел становище в касационното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че представените доказателства за необходимост от оръжие за охрана на пренасяни парични средства и документи до различни обекти на фирмата, сочи за служебна необходимост от оръжието (за служебни цели). Липсват доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или на членовете на неговото семейство, нуждата от самоохрана не е установена. Решението е законосъобразно, независимо, че съдът не е взел предвид възможността по чл. 5, ал. 3 от ЗКВВООБ за предоставяне на огнестрелно оръжие за граждански цели на търговци по смисъла на ТЗ за самоохрана. Подадено е заявление за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ. Жалбоподателят е поискал предоставяне на оръжие за самоотбрана, с оглед работата си в ЕТ "Кониен- Валери Борисов" при което се налага да охранява и пренася парични средства и документи до различни обекти на фирмата. В мотивите на обжалваната пред съда заповед, с която е отказано издаване на разрешение на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ е посочено, че при извършената проверка по преписка № 1985/2009 г. лицето не е доказало необходимостта за придобиване на огнестрелно оръжие. Заповедта на началника на РУ на МВР Видин, издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, е мотивирана с недоказана необходимост, поради което следва да се приеме, че е издадена при хипотезата на чл. 16, ал. 1 т. 4, предложение първо. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е посочено при коя хипотеза на разпоредбата е издадена заповедта на началника на РПУ Видин, след като са посочени ясно фактическите основания за издаването й. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за дейностите с огнестрелно оръжие не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лицата регистрирани като еднолични търговци: при недоказана или отпаднала необходимост. Както е прието от съда, законът разграничава използването на оръжието за служебни цели и граждански цели. Член 5, ал. 2 ЗКВВООБ предвижда оръжие за служебни цели да се предоставя на физически, юридически лица и търговци по смисъла на ТЗ за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. Съгласно 5, ал. 3 от закона, оръжието за граждански цели се предоставя на физически, юридически лица и търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Разрешения за придобиване на оръжие за служебни цели се издават при условията на чл. 40 от ППЗКВВООБ на юридически лица и търговци по смисъла на ТЗ, а за граждански цели - по чл. 41 от ППЗКВВООБ, на физически лица. Документите, които следва да се приложат към заявлението по чл. 40 и чл. 41 от правилника са различни. Според чл. 44 от ППЗКВВООБ, разрешения за носене и употреба на огнестрелно оръжие се издават на физически лица, служители на юридически лица и на еднолични търговци. В случая е поискано издаване на разрешение по чл. 41 от ППЗКВВООБ за самоотбрана, без да се установява необходимост от самоотбрана на физическото лице. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя срещу изводите на съда, че опасността следва да е конкретна и реална, а не само да съществува хипотетично. Правилни са изводите на съда, че е налице недоказана необходимост от лична самоотбрана, след като нуждата от самоохрана е мотивирана с необходимостта за защита на дейността по събиране на суми "инкасо". Жалбоподателят работи като организатор по трудов договор при баща си, регистриран като едноличен търговец и събира постъпления от обектите на фирмата, включително кариера за добив на инертни материали яз. Огоста. Посочените от жалбоподателя обстоятелства имат значение при подадено искане от едноличния търговец за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за самоохрана, каквото в случая не е направено. Заповедта по чл. 6 от ППЗКВВООБ, с която ЕТ е определил жалбоподателя поименно за извършване на дейността и като лице на чието име да се издава разрешението, има значение при издаването на разрешение за служебни цели. Чл. 6 от правилника има предвид осъществяване от юридическите лица някоя от дейностите с ВВООБ, а в случая се твърди нужда за охрана на собствеността на търговеца.