Решение № 8319 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на сдружение Черноморски изгрев със седалище и адрес на управление в град Варна; на Делта 2000 ООД със седалище и адрес на управление в град Балчик и на В. 8 ЕООД със седалище и адрес на управление в град Каварна против Наредба 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1936/2001 и (ЕО) 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) 1093/94 и (ЕО) 1447/1999, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 21 от 1.03.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., изм. и доп., бр. 84 от 20.10.2017 г., в сила от 20.10.2017 г. В жалбата се излагат подробни съображения относно незаконосъобразността на нормативния акт в неговата цялост. На първо място жалбоподателите считат, че Наредбата е издадена при липсата на съответното законово овластяване на министъра на земеделието и храните; с нея се въвежда регламентация, която води до грубо засягане на правото на защита и на основни човешки права, тъй като се допуска нарушението да бъде квалифицирано като тежко не от компетентния административнонаказващ орган, и то още при установяването му, а постфактум и то от друг орган- изпълнителният директор на ИАРА, който действа в условията на обвързана компетентност. Освен това жалбоподателите сочат, че установените от Наредбата правила, определящи кои от нарушенията по смисъла на чл.42 от Регламент (ЕО) 1005/2008 са тежки, дерогират изискването на Регламента за индивидуална преценка на всеки отделен случай. Освен това жалбоподателите сочат, че Наредбата е приета в нарушение на чл.26 от ЗНА и на основните принципи на административния процес- законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. По тези подробно изложени съображения се иска и отмяната на Наредба 3 от 19.02.2013г. в нейната цялост. Жалбоподателите претендират и присъждането на направените по делото разноски. Ответникът министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения относно нейната недопустимост поради липсата на правен интерес от оспорването на Наредбата за жалбоподателите. Навежда и съображения относно законосъобразността на акта. Претендира за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството или алтернативно- за отхвърлянето на оспорването. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателите адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. В производството не са постъпили искания за присъединяване към оспорването или за встъпване като страна наред с административния орган при условията на чл.189, ал.2 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните и след цялостна преценка по чл.146 и по чл.192а от АПК, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лица с пряк и личен правен интерес от оспорването на Наредбата. Сдружението-жалбоподател обосновава правния си интерес от оспорването на Наредба 3 от 19.02.2013г. с обстоятелството, че е сдружение с нестопанска цел, което обединява собственици на риболовни кораби, извършващи риболов във водите на Европейския съюз в Черно море, а освен това е и официално призната организация на производителите на продукти от риболов. Според представеното удостоверение изх. 20241014104839/14.10.2024г., една от целите на сдружението е защита на специфичните браншови, професионални, икономически и правни интереси на членовете на сдружението в областта на рибарството. Представен е и списък на членовете на сдружението с данни за притежаваните от тях риболовни кораби и за получените за 2024г. квоти за улов на калкан в Черно море. Освен това се изтъква, че спрямо двама от членовете на сдружението- Делта 2000 ООД и В. 8 ЕООД, които притежават риболовни кораби- част от риболовния флот на страната и имат право да извършват стопански риболов във водите на Черно море, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), е издал заповеди за присъждане на наказателни точки заради извършени тежки нарушения на общата политика по рибарство на Европейския съюз на основание на оспорения подзаконов нормативен акт. Според Тълкувателно решение 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. 4/2009 г., Съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. След като съобрази цитираното тълкувателно решение, което на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, съдът намери, че сдружението е активно легитимирано да оспори посочената Наредба, тъй като правният му интерес се обосновава от предмета на дейност и целите, за което е създадено и е признато със заповед на министъра на земеделието и храните за браншова организация съгласно Регламент 104/2000- факт, който се признава от ответната страна. Поради това възраженията на процесуалния представител на ответника за липса на правен интерес у сдружението да оспори Наредбата, тъй като съобразно устава му, то е учредено като юридическо лице в частна полза, са неоснователни. Независимо от това обстоятелство, след като сдружение Черноморски изгрев, обединяващо професионално заети лица в областта на морския риболов в Черно море, представлява браншова организация, а и целите му са свързани със защита на интересите на членовете му в областта на рибарството, съобразно даденото в ТР 2/2010г на ВАС тълкуване, то има правен интерес от оспорването на процесната Наредба, която регулира правни отношения именно в посочената област- риболов. Ирелевантни относно правния интерес на сдружението да оспори наредбата са и въпросите относно начина на вземане на решението за оспорване на наредбата. Съобразно нормите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), юридическото лице с нестопанска цел изразява волята си и извършва правни действия чрез своите органи. То се представлява от управителния си орган. В представеното към жалбата удостоверение относно съществуването и представителството на организацията-жалбоподател, изрично е посочено, че представляващ сдружението е председателя на управителния съвет- Е. М., който е и подписал жалбата. Делта 2000 ООД и В. 8 ЕООД обосновават правния си интерес с обстоятелството, че притежават риболовни кораби, вписани в регистъра на риболовния флот на страната и на Европейския съюз и спрямо тях са издадени заповеди за присъждане на точки по Наредба 3 от 19.02.2013г. (заповеди РД-355/16.10.2023г.; РД-472/23.11.2020г. на изпълнителния директор на ИАРА). И двете дружества изтъкват, че присъждането на точки за тежки нарушения по оспорената Наредба може да доведе както до ограничаване на риболовната им дейност, така и до спиране на подпомагането им със средства от европейските фондове или провеждане на процедури по възстановяване на предоставено финансово подпомагане по програмата за морско дело и рибарство. В решение 5 от 17.04.2007г. по конституционно дело 11/2006г., Конституционният съд приема, че при оспорването на нормативен административен акт законодателят допуска засягането на правата да не е обективирано в непременното настъпване на вреди, а да е налице възможност за предстоящо засягане на права. Ето защо следва да се приеме, че в настоящата хипотеза е налице възможност приложението на оспорения нормативен акт да доведе до неблагоприятно засягане на правата и интересите на дружествата във връзка с упражняваната от тях риболовна дейност. Оспорването има за предмет действащ подзаконов нормативен акт, който е част от позитивното право. В тази връзка неоснователни са и възраженията на ответната страна, че жалбоподателите не уточняват текстовете на наредбата, които оспорват и пороците, от които са засегнати. Напротив- и в жалбата и в съдебно заседание същите заявяват, че оспорват нормативния акт в неговата цялост, в действащата му към момента на оспорване редакция, което е допустимо според правилото на чл.185, ал.2 от АПК, според което подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват изцяло или в отделни техни разпоредби. Съобразно чл.187, ал.1 от АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, приложим в настоящото производство на основание чл. 196 от АПК, и въз основа на представените от страните доказателства провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Подзаконовият нормативен акт се оспорва изцяло в действащата му към момента на оспорването редакция. Това налага преценката относно наличието на основанията по чл.146, т.1-3 от АПК да се извърши и по отношение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 3 от 19.02.2013г. Наредба 3 от 19.02.2013г. урежда детайлно правилата за прилагане на точкова система за тежки нарушения, чието създаване е предвидено в чл.92 от Регламент (ЕО) 1224/2009, за да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството и равностойни условия за рибарите във всички води на ЕС. Присъждането на определен брой точки за всяко тежко нарушение представлява съпътстваща мярка на налагането на административни санкции за конкретното нарушение. Съгласно член 3, § 1, буква г от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на опазването на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството. Поради това националната правна уредба, съдържаща се в ЗРА и Наредбата следва да се тълкува и прилага едновременно с пряко приложимите правила на съответните регламенти, които имат примат над националната уредба. Относимата към настоящата хипотеза правна уредба от правото на Съюза е дадена в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1005/2008 на съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1936/2001 и (ЕО) 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) 1093/94 и (ЕО) 1447/1999 (по-нататък само Регламент (ЕО) 1005/2008); РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1224/2009 на съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) 847/96, (ЕО) 2371/2002, (ЕО) 811/2004, (ЕО) 768/2005, (ЕО) 2115/2005, (ЕО) 2166/2005, (ЕО) 388/2006, (ЕО) 509/2007, (ЕО) 676/2007, (ЕО) 1098/2007, (ЕО) 1300/2008, (ЕО) 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1627/94 и (ЕО) 1966/2006 (по- нататък само Регламент (ЕО) 1224/2009) и РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 404/2011 на комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 404/2011. Съгласно чл.288 от ДФЕС регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С Регламент (ЕО) 1005/2008 държавите-членки са задължени да вземат необходимите мерки за гарантиране на ефективността на борбата срещу всеки незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН") риболов и свързаните с него дейности. В чл.3 от Регламента са посочени дейностите, които се смятат за ННН риболовни дейности. §2 на цитираната разпоредба предвижда, че дейностите, посочени в § 1, се считат за тежки нарушения съгласно член 42, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата-членка като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост. Съгласно текста на член 89- Мерки за осигуряване на спазване", параграфи 1 3 от Регламент (ЕО) 1224/2009, държавите членки осигуряват систематичното предприемане на подходящи мерки, включително административни или наказателни производства в съответствие с тяхното национално законодателство срещу физически или юридически лица, заподозрени в нарушаване на някое от правилата на общата политика в областта на рибарството.