Решение № 10608 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13682/2014 г.

Решение № 10608 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13682/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Интерио Ентърпрайс" ЕООД - гр. София чрез пълномощника си адв. Ивелина Панева срещу решение № 4367/30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 81/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2141304062/21.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1988/20.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит по доставки от "Делта Технолоджис" ЕООД по фактура № 0...3/20.02.2008 г. с предмет "съгласно договор" и с ДДС в размер на 60 000 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Панева която е представила и писмени бележки и в тях е изложено подробно възражение за нищожност на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените и за двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Иванов я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна на поддържаното в писмената защита на адв. Панева основание за нищожност на ревизионния акт, което не е съобразено от първоинстанционния съд. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Интерио Ентърпрайс" ЕООД - гр. София против РА № 2141304062/21.08.2013 г., като съдът от събраните по делото доказателства е приел, че не е доказана реално осъществена доставка на услуга по договора между страните по доставката за извършване на действия във връзка с процедурата по обособяване на поземлен имот (ПИ) № 16 по кадастралния план на гр. Бургас в урегулиран поземлен имот (УПИ). Обжалваното решение е неправилно. Относно възражението на касационния жалбоподател за нищожност на ревизионния акт, то е основателно поради следното: До 31.12.2012 г. разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК предвиждаше, че след получаване на уведомлението от органите, извършили ревизията органът, който я е възложил определя със заповед компетентния орган по приходите, който да издаде ревизионния акт. В процесния случай няма спор между страните по делото, че предходен РА № 2141203438/20.08.2012 г. е бил отменен с решение на решаващия орган - № 50/11.01.2013 г. и преписката е върната за нова ревизия. Следователно, касае за незавършено ревизионно производство, висящността на което е възстановена след отмяната на предходния ревизионен акт. настъпилата промяна в чл. 119, ал. 2 ДОПК е относно органът, компетентен да издаде ревизионния акт и според нея той се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Разпоредбата на § 35 от ЗИД на ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. предвижда, че образуваните производства се приключват по досегашния ред, което означава, че и в настоящия случай съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила до 31.12.2012 г. ревизионният акт е следвало да се издаде от определения компетентен орган, определен от органа, възложил ревизията. Правилно касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител твърди, че оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт е издаден от некомпетентни органи - от Георги Мирчев - началник сектор "Ревизии" и Валентина Секулова - главен инспектор по приходите при действието на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила 1.01.2013 г. Не е спазена разпоредбата на § 35 от ЗИД на ДОПК, според която при възстановяване на висящността на ревизионното производство след отмяна на предходен акт, то се довършва по досегашния ред. Актуалната съдена практика (вж. решения по адм. дела № 2265/2015 г., № 8556/2014 г., № 11439/2014 г. и др.) приема, че макар да няма легална дефиниция кое производство е висящо предвид общите принципи на административния процес, в частност на данъчния процес под висящо производство следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт ( в случая това е ревизионен акт). В този смисъл следва да се приеме, че към момента на издаване на РА № 2141304062/21.08.2013 г. не е бил в сила чл. 119, ал. 2 - в редакцията му към 1.01.2013 г., поради което компетентният орган да го издаде е бил този по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила до 31.12.2012 г., а не в сила от 1.01.2013 г. С оглед изложеното не е следвало административният съд да се произнася по същество на ревизионния акт, тъй като той като издаден от некомпетентен орган е нищожен. За нищожността съдът следи и служебно във всяка фаза на съдебното производство, но в процесния случай е и сезиран с изрично възражение и то е основателно. Предвид на горното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение, с което РА № 2141304062/21.08.2013 г. бъде обявен за нищожен. Относно искането за разноски, то е основателно и следва да бъд уважено за касатора в размер на 5 535 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,