Решение № 9561 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2017 г.

Решение № 9561 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дунов д-р Дунов и Дунов" ЕООД, със седалище гр. С., чрез процесуалните му представители от "Адвокатско дружество Камбуров и съдружници" - адв. Т. Тодоров и адв. Ел. Апостолова, срещу Решение № 2923 от 10.03.2017 г., постановено по адм. дело № 12236/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, IV-то отделение. В жалбата се излагат съображения за неппавилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна, алтернативно - намаляване на размера на наложената имуществена санкция и се претендират разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), чрез пълномощника си юрк. Георгиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна "ИСО - ПЛЮС БГ" ЕООД, чрез процесуалните си представители "Адвокатско дружество Т. И. и партньори" е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на "Дунов д-р Дунов и Дунов" ЕООД, със седалище гр. С., представлявано от управителя Ст. Дунов, срещу Решение № 726 от 08.09.2015 г., постановено по преписка № КЗК - 70/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията в обжалваните части; оставил е без уважение искането на това търговско дружество за присъждане на разноски по делото и е осъдил "Дунов д-р Дунов и Дунов" ЕООД, със седалище гр. С. да заплати на Комисията за защита на конкуренцията, гр. С. и на "ИСО - Плюс БГ" ЕООД, гр. С., чрез управителя Г. Коциопулос, направените по делото разноски в размер на 200 лв. за първия и 3 000 лв. за втория, като в останалата част претенцията за разноски на "ИСО - Плюс БГ" ЕООД е оставена без уважение. След като е установил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, съдът е направил извод, че оспорваният акт е постановен от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 12 ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 ЗЗК, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на материалния закон досежно осъществен състав на нарушението и неговата цел. Приел е още, "Дунов д-р Дунов и Дунов" ЕООД е осъществило нарушение на забраната по чл. 31 от ЗЗК, тъй като с анализираните пазарни практики - с разпространяване на невярна информация относно представянето си като официален дистрибутор на "С. В. енд хърб", създавайки у потенциалните клиенти представата за статута си при предлагане на продукти на производителя S. I.., USA, е заблудил потребителите относно обстоятелството, че производителят и търговското дружество са в договорни отношения и по-конкретно, че то е дистрибутор на Солгар. Осъществена е втората форма на изпълнително деяние на фактическия състав на посочената норма, а именно: твърдения на неверни сведения относно определени обстоятелства - относно официалния дистрибутор на "С. В. енд хърб" и въвеждане в заблуждение по отношение на начина на предлагане на процесните добавки на производителя S. I.. USA. Иначе казано, осъществил е действия за заблуда на потребителите за това, че е дистрибутор на продуктите Солгар относно начина на предлагане на продуктите. Затова законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни, разгледани по същество, са релевираните от касационния жалбоподател твърдения за допуснато нарушение от съда при тълкуването и прилагането на чл. 31 от ЗЗК, водещо като правна последица и до необоснованост на правните изводи в посока осъществяването на фактическия състав на забраната за въвеждане в заблуждение. Съгласно чл. 31 от ЗЗК се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. За да бъде осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 31 от ЗЗК следва да е налице определено поведение от страна на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК (изразяващо се в твърдение на неверни сведения или изопачаване на факти относно определени обстоятелства), което поведение да е в причинно следствена връзка с възможност да настъпи заблуждение у потребителите, независимо дали става въпрос за съществени свойства на стоки и услуги или относно начина на използване на тези стоките или предоставяне на услугите. В настоящия случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че "Дунов Д-р Дунов и Дунов" ЕООД разпространява невярна информация относно качеството си на официален дистрибутор на Солгар, както в устна форма пред клиенти на "Исо - плюс БГ" ЕООД, така и посредством брошури и етикети с невярно съдържание, в които "Дунов Д-р Дунов и Дунов" ЕООД нарича магазина си фирмен и поставя търговската марка на Солгар на централно място върху стъклената витрина на магазина. В този смисъл правилни и обосновани са изводите на тричленния състав, че предвид факта, че за процесния период "С. В. енд хърб" и "Дунов Д-р Дунов и Дунов" ЕООД не са в договорни отношения, последното изопачава фактите относно дистрибуцията на продукти с марката "Солгар", като титулува своя магазин - "фирмен магазин на Солгар". На следващо място настоящият съдебен състав счита, че процесното поведение на "Дунов Д-р Дунов и Дунов" ЕООД създава предпоставки да настъпи заблуждение у потребителите относно официалия дистрибутор за страната на продуктите Солгар. За потребителя не е без значение от кого придобиват търсената стока, като естествено биха предпочели да придобият стоката от одобрения от производителя дистрибутор, а не от трето лице. В този смисъл съдът счита, че закупуването на стоката от официален дистрибутор гарантира и нейният произход, което е едно от съществените свойства на всяка една стока. Неоснователни са и релевираните от касационния жалбоподател аргументи в посока необоснованост на съдебното решение по отношение на наложената имуществена санкция. Правилно извършеното деяние от страна на ""Дунов Д-р Дунов и Дунов" ЕООД е квалифицирано като не особено тежко по смисъла на Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с Решение № 330/17.03.2011 г., като размерът на санкцията е определен на 5 % от размера на нетните приходи от продажби на предприятието за предходната финансова година. Настоящата съдебна инстанция счита, че при определянето на санкцията КЗК е взела предвид тежестта и продължителността на нарушението, като по този начин е спазен принципът на пропорционалност и конкретният размер на имуществената санкции не надхвърля необходимия такъв с оглед ефективното наказване на нарушителя и постигането на целения възпиращ ефект. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание е законосъобразно, обосновано и справедливо, каквито са и правните изводи на тричленният състав. При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение КЗК. Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива не се дължат и на заинтересованата страна - "И.-П. БГ" ЕООД, предвид факта, че последната не е доказала заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение. Разноски се дължат единствено на ответника - Комисия за защита на конкуренцията, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,