Решение № 637 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2013 г.

Решение № 637 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "БТК" АД против решение № 331 от 14.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3508/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Иван Сидеров Иванов, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "БТК" АД против решение № 10878/2010 от 28.02.2012 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалбата на Иван Сидеров Иванов и на "БТК" АД е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Направен е извод, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, понеже е било длъжно да осъществява контрол, както върху служителите си, така и върху дистрибуторите на предплатени карти, тъй като задължението за осигуряването на събиране на личните данни само за законни цели е на жалбоподателя в качеството му на администратор на лични данни. Посочено е, че отговорността на дистрибутора също може да бъде ангажирана, но на самостоятелно основание и при подадена жалба. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че от името на Иван Иванов са подадени две заявления за закупуване на общо 9 бр. предплатени карти. Установено е, че заявленията не са подписани от Иванов, а картите са продадени от ЕТ "Диана Бахчеванова" по силата на сключен договор с "Вардаров" ООД, на който "БТК" АД продава предплатени карти. И първоинстанционният съд и комисията са приели, че с регистрирането на предплатените карти на името на Иванов без негово знание и съгласие администратора на лични данни - "БТК" АД е нарушил принципа, на който следва да се основава обработването - законосъобразност и добросъвестност. Прието е, че вследствие на посочено нарушение дружеството неправомерно обработва личните данни на Иванов, от което за същия са произтекли неблагоприятни последици, а именно лицето е призовавано в различни полицейски управление в страната по повод извършени телефонни измами с предплатените карти, регистрирани на името на Иванов. Комисията за защита на личните данни е посочила, че "БТК" АД чрез своите дистрибутори "Вардаров" ООД и ЕТ "Диана Бахчеванова" неправомерно е обработила личните данни на Иванов, изразяващо се в изписването им на формулярите на заявления за регистрация на предплатени мобилни карти, като записването и използването на данните за регистрация на предплатените услуги е вид обработване по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД. И съда и комисията са направили изводи, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, съгласно който личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че с факта на обработване на данните, съдържащи се в заявленията за регистриране на закупените предплатени карти касаторът е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. По несъмнен начин по делото е установено, че личните данни на Иванов са събрани от ЕТ "Диана Бахчеванова". В писмено становище едноличния търговец твърди, че е идентифицирал лицето, закупило предплатените карти, като е проверил личната му карта и е попълнил данните му в заявленията за регистрация на предплатени карти (стр. 39 от делото). Иванов изрично е заявил пред комисията, че не е губил личната си карта, а от назначените експертизи е установено, че подписите, положени на заявленията не са на същия. При тези факти е останал неизяснен въпроса дали Бахчеванова е продала предплатените карти на Иванов или на друго лице, тъй като от факта, че подписите не са на Иван Иванов не следва, че картите са продадени на трето лице. Не е изследвано, кой е изписал датата на подаване на заявлението от 11.02.2010 г. и защо не са попълнени графите относно номера на документа за самоличност. Липсата на доказателства относно посочените факти води до невъзможност да се направи категоричен извод, че Иванов не е закупил предплатените карти и не е предоставил личните си данни на продавача. Дали в случая е съставен и използван неистински документ и дали е осъществен състав на престъпление от НК следва да се установи от компетентните за това органи по предвидения в закона ред, а в настоящото производство следва да се установи дали е налице незаконосъобразно обработване на личните данни на Иванов от "БТК" АД, изразяващо се в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, както е квалифицирано от Комисията за защита на личните данни. В административната преписка и по делото не е установено съществуват ли правила за регистрация на предплатени карти и в какво се изразяват същите ако са налични и спазени ли са. Не са обсъдени приложените договори, сключени между "БТК" АД, Вардаров" ООД и ЕТ "Диана Бахчеванова", както и от кого, кога и как са предоставени заявленията за закупуване на предплатените карти на "БТК" АД. От изложеното следва, че административният акт е постановен в нарушение на чл. 35 от АПК, като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е постановено, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Ето защо като е направил извод в обратния смисъл първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. В административния акт и в решението на първоинстанционния съд не са обсъдени действията на дружеството, с които същото е нарушило изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, а именно не е обработило личните данни на Иванов добросъвестно и законосъобразно. От факта, че друг администратор е събрал личните данни на Иван Сидеров Иванов и е изпратил същите за регистрация на касатора не следва, че последният е действал недобросъвестно, а както бе посочено в решенията не е описано в какво се състои недобросъвестността на "БТК" АД. Обстоятелството, че последното е съхранявало данните на Иванов, събрани от друг администратор на лични данни, без установени взаимоотношения между касатора и едноличния търговец, не следва извод за незаконосъобразно обработване на данните на Иванов. От изложеното следва, че в административния акт не са изложени фактическите основания за издаването му, поради което същият е издаден и в нарушение на предписаната от закона форма, което също е основание за отмяната му. В решението на Комисията за защита на личните данни не са изложени никакви мотиви относно определения размер на санкцията, което препятства съда да извърши контрол за законосъобразност на акта в тази му част. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд София - град е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. По изложените по-горе мотиви административният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени като преписката се върне на Комисията за защита на личните данни за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,