Решение № 12898 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2017 г.

Решение № 12898 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - К., чрез процесуален представител, срещу решение № 120/22.11.2016 г. по адм. дело № 135/2016 г. на Административен съд - К., отменящо заповед № 292з-1155/22.07.2016 г., издадена от директора на ОДМВР - К., с която на основание чл. 204, т. 3 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, на Ц. А. М., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно и иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Ц. А. М. от гр. К., чрез процесуален представител в писмена молба, иска оставяне на решението в сила и присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед на директора на ОДМВР - К., на Ц. А. М., заемаща длъжност "полицейски инспектор" IV степен в група "Миграция" при ОДМВР - К., е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от 6 (шест) месеца за това, че на 23.06.2016 г., за времето от 22.00 до 23.00 часа, съвместно с младши експерт А. Ю. в същата група, транспортират със служебен автомобил на група "Миграция", по маршрута от РУ-Кирково до ОДМВР- К., турския гражданин К. А., установен на посочената дата като незаконно пребиваващ в Р. Б.. В мотивите на заповедта е посочено, че транспортирането със служебен автомобил на турския гражданин е осъществено без правно основание, т. к. незаконно пребиваващото лице не е било задържано и е било без наложена принудителна административна мярка към този момент, с което не са били изпълнени изискванията за лица, подлежащи на съпровождане и конвоиране, определени в разпоредбата на чл. 6 от Инструкция № 8121з-986/12.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на лица, спрямо които е наложена мярка за административна принуда и чл. 9 от Инструкция № 8121з-794/29.10.2014 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с деянието си М. е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи и главния секретар в МВР и на преките ръководители, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", за срок от три до шест месеца. В заповедта е посочено, че към датата на извършване на процесното нарушение - 23.06.2016 г. служителката е в срока на наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца поради което актът се издава при условията на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "писмено предупреждение" за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя съображенията на административния съд, че в оспорената заповед не е посочено или указано по някакъв начин, с какъв акт, с кой номер и от коя дата, а и от кой дисциплинарно наказващ орган, е наложено това предходно наказание по чл. 199 от ЗМВР, респ. никъде не е посочено или указано, дали този акт, с който е наложено това предходно дисциплинарно наказание, е влязъл в сила към датата на извършване на твърдяното настоящо дисциплинарно нарушение, а именно - към 23.06.2016 г. С определение в проведено съдебно заседание на 04.10.2016 г. в съответствие с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределение на доказателствената тежест съдът е задължил ответника да представи доказателства за обстоятелството, че М. като държавен служител в ОДМВР - К. е наказана с предходна заповед и дисциплинарното нарушение, за което й е наложено процесното наказание с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, е извършено в срока на предходно наказание. Административният орган е представил копие на Заповед № 292з-780/25.05.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" на М.. Видно от доказателството заповедта е връчена на 25.05.2016 г. но няма данни дали същата е влязла в сила, респективно дали са били налице предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Поради изложеното правилни са мотивите на АС за наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, които съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна . Предвид обстоятелството, че в тежест на административния орган е доказването на фактическите и правни основания за издаване на акта, което му е указано надлежно от АС с разпореждане от 08.09.2016 г., недоказването на наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗМВР води и до обоснования извод за материалноправна незаконосъобразност на оспорената пред АС заповед. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационна жалба, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се присъди заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 (осемстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение