Решение № 7913 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2009 г.

Решение № 7913 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството е образувано по молба на "Стройкомерс -ТТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. "Никола Петков" № 9А, ЕИК 125530930, представлявано от управителя Тошко Райчев Райчев, за отмяна, на основание чл. 246, ал. 1 от АПК на Решение № 83 от 03.12.2008 г. по адм. д. 113/2008 г. на Административен съд - Търговище, както и Решение № 4107/30.03.2009 г. на Върховния административен съд, II -ро отделение по адм. д. 1626/2009 г. в частта му, с която първото решение е оставено в сила. В молбата се твърди, че дружеството търпи задължаващи го неблагоприятни последици от постановените съдебни решения в качеството му на титуляр на разрешение за строеж № 110 от 02.08.2007 г., което е предмет на обжалване в административното производство, приключило с постановяване на Заповед № ДК-10-2 от 31.07.2008 г. на Началника на РДНСК - гр. Търговище. С оставеното в сила решение на Административен съд -Търговище издаденото в негова полза разрешение за строеж от 02.08.2010 г. е отменено. В нарушение на чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ЗУТ "Стройкомерс - ТТ" ЕООД не е конституиран като страна в съдебните производства. Приключването им с неблагоприятен за него правен резултат поражда правото му да претендира отмяна на решенията. Ответната страна Началникът на РДНСК - Търговище не е изразила становище по молбата. Останалите ответници - Община Попово, Недка Недева Дянкова, Невена Петрова Рашкова и Райна Дянкова Симеонова оспорват молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид: С Решение № 83 от 03.12.2008 г. по адм. д. 113/2008 г. на Административен съд - Търговище отменя Заповед № ДК-10-2 от 31.07.2008 г. на Началника на РДНСК гр. Търговище, както и разрешение за строеж № 110 от 02.08.2007 г. на Гл. архитект на Община Попово. В тази отменителна част решението е оставено в сила с Решение № 4107/30.03.2009 г. на Върховния административен съд, II -ро отделение по адм. д. 1626/2009 г.. Отмененото Разрешение за строеж е издадено в полза на "Стройкомерс - ТТ" ЕООД, което към датата на постановяването му е титуляр на правото на строеж върху имот частна общинска собственост, съставляващ УПИ ХI, кв. 105 по плана на гр. Попово, за "Жилищна сграда с търговски обекти и офиси - Бл. "А" в, на основание Договор за учредяване на право на строеж върху частна общинска собственост от 01.09.2006 г., вписан под № 288, т. VIII, парт. 21 и том 24715, вх. рег. № 5601 от 30.10.2006 г. на Службата по вписванията при Агенцията по вписванията - гр. Попово. С Анекс от 02.04.2008 г. страните по договора за учредяване на правото на строеж постигат съгласие за прекратяване на неговото действие, което има за последица за дружеството отпадане на притежанието на ограниченото вещно право. С отпадането на вещното право на строеж дружеството загубва качеството си на "възложител" по смисъла на чл. 161 от Закона за устройство на територията, поради което за него отпада и произтичащата от правото на строеж възможност да реализира правата по издаденото разрешение за строеж № 110 от 02.08.2007 г. на Гл. архитект на Община Попово. Титуляр на правата по разрешението за строеж е собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право. Формалното вписване на дружеството в разрешението за строеж не е достатъчно основание за определянето му като заинтересована страна, на която трябва да се гарантира участие в производството по обжалването. Следователно, отмяната на разрешителното за строеж не води до неблагоприятни за него последици, които, поради неучастието му в съдебните производства да налагат отмяна на основание чл. 246 от Административнопроцесуалния кодекс на решенията на Административен съд - Търговище и тричленния състав на Върховния административен съд - II-ро отделение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира недоказано твърдяното наличие на хипотезата на чл. 246 от Административнопроцесуалния кодекс, обуславяща отмяна на съдебните решения. Искането по молбата за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, поради което Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 249, вр. чл. 172, ал. 2, предл. последно от Административнопроцесуалния кодекс