Решение № 3725 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13863/2011 г.

Решение № 3725 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13863/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Бета форест" ЕООД, "Мирта инженеринг" ЕООД и "Мет Риъл Истейт" ЕАД, всички чрез адв. Констатинова срещу заповед № РД-615/23.08.2011 г. на министъра на околната среда и водите. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена в противоречие с материалния закон, при превратно упражняване на власт и при несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната й. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, с представените от процесуалния му представител - юрк. Калугеров писмени бележки, оспорва жалбата. Поддържа становище за наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ЗБР, респективно за законосъобразност на обжалвания акт. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от страни, имащи правен интерес от оспорването. Жалбоподателите са се легитимирали като собственици на имоти, които са предмет на заповедта и по отношение на тях важи забраната за строителство. По същество обаче същата е неоснователна при следните съображения: С обжалваната заповед министърът на околната среда и водите е наложил принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за извършване на дейности, изчерпателно изброени в административния акт по отношение на посочените в същия имоти с номера, със срок на забраната - една година, но не по-късно от влизане в сила на заповедта на министъра по чл. 12, ал. 6 от ЗБР за обявяване на защитена зона BG0000116 "Камчия" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Заповедта е издадена на основание чл. 19, ал. 1 от ЗБР, а като мотиви е посочено, че предвид наличието на планове и инвестиционни предложения, създаващи опасност от увреждане и/или унищожаване на част от защитена зона "Камчия", включена в одобрения с решение на МС № 802/04.12.2007 г. списък на защитени зони по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, се налагат посочените в т. 1, 2, 3 и 4 от заповедта забрани. За опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна и предвид наличието на множество проекти на подробни устройствени планове и на инвестиционни предложения за строителство на обекти в територията на зоната, предложена да бъде обявена за защитена, чието реализиране би могло да доведе до сериозно отрицателно въздействие върху предмета на опазването им и до увреждането им преди да бъдат обявени за защитени. От представените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на издаване на обжалваната заповед е била отрита процедура за обявяване на потенциално защитена зона BG0000116 "Камчия" по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗБР, за опазване на природните местообитания и по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗБР, за местообитания на видове животни. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗБР (в редакцията му към момента на издаване на заповедта) - когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка по чл. 10, ал. 2, преди да са обявени за защитени зони, министърът на околната среда и водите може със заповед, обнародвана в "Държавен вестник", да забрани или ограничи отделни действия в тях за срок до две години. Следователно, за да е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗБР е необходимо да се установи, че териториите, по отношение, на които се отнася забраната са включени в списъка по чл. 10, ал. 2 ЗБР и съществува опасност от увреждане или унищожаване. Тази заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗБР и с целта на закона. С нея е наложена принудителна административна мярка с превантивен характер, поради което същата подлежи на незабавно изпълнение, а обжалването й не спира изпълнението (чл. 19, ал. 2 от ЗБР). В случая не се прилагат правилата за издаване на административните актове по аргумент на чл. 22 АПК, включително тези за задължителното уведомяване на заинтересованите лица за започналото производство. В заповедта са изложени мотиви за издаването й. За да се издаде ограничителната заповед по чл. 19, ал. 1 ЗБР е необходимо териториите да попадат в списъка по чл. 10, ал. 2 от ЗБР и да съществува опасност от увреждане или унищожаването им. От представените по делото списъци по чл. 10, ал. 2 от ЗБР се установява, че имотите, описани в заповедта попадат в списъка на защитените зони. Твърденията на жалбоподателите са, че не са налице доказателства, въз основа на които административният орган е установил наличието на опасност от увреждане или унищожаване на територията, предвид наличието на одобрен и влязъл в сила в ПУП-ПЗ, съгласно който е предвидено, че върху тези територии може да се реализира определен тип строителство, както и че липсват инвестиционни проекти за посочените в заповедта територии, поради което не съществува опасност от увреждането им. Така направените оплаквания са неоснователни. За налагане на мярката по чл. 19, ал. 1 от ЗБР е необходимо и достатъчно да се установи, че имотите попадат в списъка по чл. 10, ал. 2 от ЗБР и съществува потенциално опасност от увреждане или унищожаване. Въведеното ограничение с посоченото решение на МС касае момента на издаване на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната зона за защитена и е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед. Самият факт на наличие на одобрен проект за ПУП с предвидено строителство в тези територии налагат извод за наличие на опасност от увреждането им, независимо, че не са налице инвестиционни предложения към датата на издаване на заповедта. От друга страна жалбоподателите са възложители на изработването на плана във връзка с промени в собствеността в землището на с. Ново Оряхово и засилен инвестиционен интерес. Доводите, че е налице решение № ВА-35-ЕО/2008 г. на директора на РИОСВ - Варна за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка, в което е прието, че не следва да се извършва екологична оценка върху посочените в него имоти, също не могат да обосноват липсата на основание за налагане на забраната. Посоченото решение, постановено на основание чл. 82, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗООС, не представлява краен акт по започнала процедура за оценка на въздействието върху околната среда още повече, че в него изрично е посочено, че то не освобождава възложителя от задължението му за извършване на оценка по околната среда, която процедура не е приключила. До постановяване на крайния акт - решение по ОВОС, компетентният орган обосновано е наложил забрана за извършване на дейности в защитената зона. Освен това защитените зони, включени в Натура 2000 не са компонент на околната среда по смисъла на чл. 4 от ЗООС, като тяхната правна регламентация е дефинирана в глава Втора на ЗБР, и въздействието върху тях се определя по реда на чл. 31 от същия закон, съгласно Наредбата по чл 31а от ЗБР. Неоснователни са доводите, че заповедта е постановена при превратно упражняване на власт. Заповедите по чл. 19, ал. 1 от ЗБР и чл. 45, ал. 1 от Закона за защитените територии се издават при наличие на различни материалноправни основания, имат различен обхват и предмет на защита. Следователно, оспорената заповед е съобразена и с целта на закона. Неоснователни са и оплакванията за нарушаване на правото на собственост на жалбоподателите и неспазване на принципа на пропорционалност. С издадената забрана е ограничено временно правото на извършване на определи дейности в имотите, собственост на жалбоподателите, като е предпочетен обществения интерес, свързан с правото на околна среда на населението. Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 79/409/ИО от 2.04.1979 г. относно опазване на дивите птици, са транспонирани в националното ни законодателство по силата на O68 от Допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение за Закона за биологичното разнообразие /ДВ бр. 94/2007 г./ и издаването на заповедта по чл. 19, ал. 1 от ЗБР изцяло съответства на целите на посочените Директиви по отношение на мерките, които всяка държава - членка следва да приложи, за да гарантира опазването на околната среда в защитените територии. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 2, т. 1 от Директива 92/43/ЕИО, настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез опазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите-членки, за които е валиден Договорът, а съгласно т. 2, мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността. Според O 1, т. 2 от ДР на Закона за биологичното разнообразие, "Благоприятно състояние на природно местообитание" е, когато: а) площта на неговото естествено разпространение е постоянна или се разширява и б) неговата структура и специфични функции осигуряват дългосрочното му съществуване. При това положение осъществяването на дейностите, предмет на забраната на министъра на околната среда и водите, в това число осъществяването на жилищно, курортно и вилно строителство, несъмнено би довело до ограничаване площта на естественото разпространение, с което би се нарушило благоприятното състояние на природното местообитание, което е в пряко противоречие с целта на директивата. Позоваването в жалбата на Директива 79/409/ЕИО и Директива 92/43/ЕИО чрез цитирането на отделни абзаци, извадени извън общия контекст на преамбюла на директивите, по никакъв начин не обосновава основателност на твърдението на жалбоподателите за липса на потенциална опасност от увреждане или унищожаване на територията, предмет на заповедта, при евентуално осъществяване на строителство или други дейности, предмет на забраната, нито води до извод за нарушаване правото на собственост на касаторите и неспазване на принципа на пропорционалност. Съобразно изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. В тази връзка жалбата срещу оспорения административен акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение