Решение № 196 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2012 г.

Решение № 196 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите - гр. София, срещу решение № 3018 от 5.06.2012 г. по адм. дело № 9671 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, деветнадесети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Жори Кольов Методиев от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 3018 от 5.06.2012 г. по адм. дело № 9671 от 2011 г. Административният съд - София-град, първо отделение, деветнадесети състав, е отменил акт за установяване на задължение по декларация № 900789 от 25.01.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № АУ-1 от 25.03.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. София. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Производството по делото е образувано при условията на чл. 226 АПК след постановяване на решение № 13354 от 19.10.2011 г. по адм. дело № 2636 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е назначил и изслушал съдебно-икономическа експертиза със задача, съобразена с отменителното решение на ВАС. Изпълнени са и указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона. В последните тричленният състав на ВАС изрично е казал, че спрямо спорните правоотношения трябва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно този текст доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвила три заключения. Заключението от 12.12.2011 г. е оспорено от жалбоподателя и в съдебното заседание, състояло се на 21.12.2011 г., вещото лице Ефремов е заявило, че е допуснало техническа грешка и че моли да му се предостави възможност да преработи заключението. Следователно това заключение не следва да се има предвид. Казаното се отнася и до допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 8.03.2012 г., тъй като експертът е изготвил след нея коригирана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В последната той е заявил, че в периода след заседанието на съда от 14.03.2012 г. е установил, че в допълнителната експертиза е трябвало към общия доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и здравноосигурителни вноски за м. март 2008 г., да включи и сумата 143,80 лв., представляваща обезщетение за ползван отпуск по болест. От изложеното се налага изводът, че във връзка с установяване на задълженията на Методиев за осигурителни вноски за ДОО и здравноосигурителни вноски за 2008 г. трябва да се имат предвид изчисленията на експерта само в така именуваната "Коригирана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза". В тази връзка позоваването на касатора на предходните експертизи е неоснователно. От последната експертиза, предвид указанията на тричленния състав на ВАС и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 КСО, трябва да се има предвид първият вариант, който отчита начислените възнаграждения, независимо че те не са били изплатени изцяло от работодателя "Кремиковци" АД през 2008 г. Това е така, защото разпоредбата на чл. 6, ал. 2 КСО е тази, която определя дохода, върху който се дължат осигурителни вноски. Начинът, по който се формира този доход, не следва да се смесва с реда за внасяне на осигурителните вноски, който е определен в разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО. Съгласно тези разпоредби осигурителните вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица също се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. Съгласно вариант първи от заключението от 12.05.2012 г. на жалбоподателя за 2008 г. двамата работодатели са начислили възнаграждения общо в размер на 23 345,30 лв. от дейности по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО, върху които се дължат осигурителни вноски. След изчисленията вещото лице установява, че размерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд "Пенсии" възлиза на 25,24 лв., а размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне - на 6,88 лв., които са били заплатени от Методиев. Съгласно тези изчисления Методиев не следва да довнася осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за 2008 г., както и за здравно осигуряване за същата година. Цитираното заключение на вещото лице не е било оспорено в съдебното заседание, състояло се на 23.05.2012 г., включително и от процесуалния представител на ТД на НАП - гр. София. Оспорването му пред настоящата касационна инстанция е процесуално недопустимо. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на акта за установяване на задължение по декларация от 25.01.2010 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Разноски в полза на ответника по касация не се присъждат, тъй като по това дело пред касационната инстанция няма данни за направени разноски, а що се касае до разноските по първоначалното дело, такива вече са били присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,