Решение № 414 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2020 г.

Решение № 414 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) срещу решение № 3709 от 09 юли 2020 г., постановено по адм. дело № 13272 от 2019 г., по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 522 от 17 октомври 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД), петчленен разширен заседателен състав, оспорено в частта, с която е установено, че е допуснал неравно третиране по смисъла на параграф 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) спрямо Н. Бочукова при упражняване правото й на труд, на основа на признаците "увреждане" и "образование", в нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр и чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, за което е наложено административно наказание "глоба", в размер на 250, 00 лева, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез пълномощника й юрисконсулт Бешков, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция и изразява становище за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Ответниците Н. Бочукова, Г. Стоянова – директор на Дирекция "ИДПС" – Национален институт за недвижимо културно наследство и Национален институт за недвижимо културно наследство не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) срещу решение № 522 от 17 октомври 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, оспорено в частта, с която е установено, че е допуснал неравно третиране по смисъла на параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. спрямо Н. Бочукова при упражняване правото й на труд, на основа на признаците "увреждане" и "образование", в нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., за което е наложено административно наказание "глоба", в размер на 250, 00 лева, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на предоставената му от закона власт, с оглед чл. 65 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 48, ал. 2, във връзка с ал. 1 от същия закон, във връзка с параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, във връзка с чл. 4, ал. 1 от посочения. Постановено е от петчленен разширен заседателен състав – по арг. на чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр., поради което е издадено при липса на основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Административният акт е издаден и в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр и чл. 66 от същия, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените и не е нарушен материалния закон. Въз основа на анализа на приложените с административната преписка доказателства и тези, събрани в хода на съдебното дирене, инстанцията по същество намира, че правилно петчленният състав на КЗД е приел, че определеното различно по размер възнаграждение на Н. Бочукова се основава на защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. "увреждане" и "образование", поради което е налице нарушение на принципа на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Налице е неравностойно третиране на служителката в НИНКН, като лице с увреждане, с определени 74 % трайно намалена работоспособност, а работодателят не е доказал наличието на законово основание за определения й по-нисък размер на основното месечно възнаграждение и по-големият обем на работа в сравнение с другите служители в института, при изпълнение на едни и същи задължения, поради което е отхвърлил като неоснователно предявеното оспорване от Д. Джуркова – директор на НИНКН срещу решението на КЗД, в частта му, с която е установено неравностойно третиране спрямо Н. Бочукова при упражняване правото й на труд, на основа на признаците "увреждане" и "образование", в нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., за което е наложено административно наказание "глоба", в размер на 250, 00 лева, на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът е приел, че оспореното решение на КЗД, в посочената му част, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Инстанцията по същество е провела контрол за законосъобразност на оспорения акт досежно частта му, с която е установено неравностойно третиране спрямо Н. Бочукова, на всички правни основания, с оглед нормата на чл. 146 от АПК, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, при относимите за спора доказателства и въз основа на тях е извел обосновани изводи за неоснователност на жалбата на Д. Джуркова – директор на НИНКН. Обосновано е достигнал до правилен правен извод, че в случая установените по категоричен начин факти и доказателства съставляват неравностойно третиране на служителката в института по признаци "увреждане" и "образование" от страна на работодателя, с оглед хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 14, ал. 1 от същия закон и параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗдискр. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. ЗЗДискр. цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 от посочения закон. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., според който всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Съгласно правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като по силата на ал. 3 от същата разпоредба, критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективни трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая, обосновано съдът е приел, че от ангажирания доказателствен материал по делото по безспорен начин се установява по-неблагоприятното третиране на Бочукова по признаците "увреждане" и "образование" от страна на работодателя, извършено съзнателно, при наличието на пряка причинно – следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяващо се в признаците от изброените по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В този смисъл касаторът не е установил факта, че в качеството му на работодател е осигурил еднакъв труд, с оглед неговите параметри – характер на работата, количество на изразходваната работна сила и равностоен, който може да е от различен характер, но със същата "цена" на работната сила, т. е. труд, който въпреки различни си характер струва толкова, колкото и трудът от друг характер. Равностойността се определя от равната квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила, производителността й, условията при които се извършва работата и т. н. Правилно е установено от първостепенния съд, че е налице неблагоприятно третиране на служителката, изразяващо се в получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд, сравнение с други служители от същата администрация. Законосъобразни са изводите на съда, че неравното третиране, изразяващо се в по-ниския размер на изплащаното трудово възнаграждение при равни обстоятелства и равностойно полагане на труд представлява нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. Работодателят не е осигурил равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд на Н. Бочукова, което е довело до нарушение на защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. "увреждане" и "образование". Решаващият съд е обсъдил всички доводи и възражения, изложени от касатора и пред инстанцията по същество, съобразно приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, че е допуснато дискриминационно третиране на Бочукова и е достигнал до обоснован извод за правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице инвокираните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Решението следва да се остави в сила като правилно и обосновано. По водене на делото пред настоящата инстанция КЗД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв., които са в съответствие с фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение