Решение № 8893 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2017 г.

Решение № 8893 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община А. чрез неговия пълномощник срещу решение № 701/27.04.2017 г. по адм. д. № 2647/2016 г. на Административен съд П.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба- ЕТ "И.-И. М." и Л. М. С. чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът "АС-ТАБАК" ООД не взема становще по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "И.-И. М." и Л. М. С. срещу разрешение за поставяне № 4/16.03.2016 г. на касатора, с което на "АС-ТАБАК" ООД е разрешено на основание чл. 56 ЗУТ поставянето на метален навес пред съществуващ обект-ресторант, в квартал 80, УПИ II-515, 1 по плана на гр. А.. С обжалваното решение съдът е приел жалбата за процесуално допустима и основателна, като е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорващите лица са придобили вещни права върху ПИ 00702.515.1. Предвид конкретното фактическо местоположение на преместваемия обект, установено в съдебното производство - частично в два УПИ /съсобствен, частна собственост/ и общински, с монтиране на фасада на сграда в режим на етажна собственост не е налице предпоставка за издаването му, установена изрично в чл. 56, ал. 5 ЗУТ . Идентично е предвиденото изискване и в приетата от община А. наредба за преместваемите обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на общината - чл. 13, ал. 5 - за разполагане на преместваеми обекти в имоти в режим на съсобственост е необходимо нотариално заверено съгласие на всички съсобственици, включително по смисъла на чл. 20 от наредбата. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за конкретното местоположение на разрешения за поставяне преместваем обект. Обектът е поставен "в тротоарното пространство - част от УПИ I -озеленяване, северно от УПИ II-515.1, както и "на част от УПИ II-515.1. Навесът е монтиран /анкериран/ плътно по фасадата на сградата - по чупките й, към фасадата /външна стена/ на ресторанта и не е прикрепен трайно към земята . За да е налице обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, той следва да отговаря по вид и предназначение на примерно изброените в закона съоръжения, които могат да бъдат преместени, запазвайки физическата си цялост. Обектът е изпълнен с окачване, монтиран на съществуващата фасада на сграда, както е посочено в конструктивното заключение и механизмът на прикрепване е с възможност за демонтиране. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон: Обоснован е изводът на съда, че процесният обект има характер на преместваем такъв по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Този характер се определя както от вида, начина на монтирането му и възможността да бъде преместен, без да губи своята индивидуалност, така и от неговото предназначение за търговски нужди. Фактическите обстоятелства, характеризиращи обекта като преместваем, са подробно изложени в мотивите на съдебното решение. Тези обстоятелства са установени и със заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен, без да са налице материалноправните предпоставки за това. В приложената преписка няма съгласие от общото събрание на етажната собственост за прикрепяне на металния навес към фасадата на сградата /обща част/. Няма приложени нотариално заверени декларации от собствениците на терена, част от УПИ II-515.1. Същият е разположен върху терен, част от който е общинска собственост и част от който е частна собственост. Не е спазено законовото изискване за изрично писмено съгласие от собствениците на поземления имот-частна собственост, което сочи на материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. В този аспект ирелевантни за изхода на спора са наведените в касационната жалба доводи, че изпълнението на металния навес е в съответствие с одобрените проекти и не затруднява пешеходния поток. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за незаконосъобразен, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като съответно на материалния закон и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба ЕТ "И.-И. М." и Л. М. С. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на по 2 100 /две хиляди и сто/ лв. за всеки от тях съобразно представените договори за правна помощ и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,