Решение № 1955 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2020 г.

Решение № 1955 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) Столична дирекция на вътрешните работи - София, подадена чрез пълномощника си мл. юрк. Маринова, против решение № 1013/17.02.2020 г., постановено по адм. д. № 10470/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, в осъдителната му част, с която ГДИН е осъдена да заплати на В. Йорданов, понастоящем в Затвора [населено място] 2000 лв., представляващи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковете. Поддържа доводи, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че при постановяване на решението е нарушен принципът на справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД, определеното обезщетение е силно завишено и не съответства на причинените неимуществени вреди. Моли решението да бъде отменено в оспорената му част, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в останалата необжалвана част, да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответната страна – В. Йорданов, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски съгласно представен списък на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С обжалваната част на посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на В. Йорданов сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил. иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан. Административният съд е приел, че по отношение на претенцията за неимуществени вреди са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ГДИН – София. Пред първоинстанционния съд е установено, че със Заповед № 385/14.09.2018 г. на Началника на [населено място] затвор, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 10 /десет дена/. Тази заповед е отменена с протоколно определение от 25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 9996/2018 г., II отделение, 35 ти състав по описа на АССГ. Отменена е като незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 4 АПК, като протоколното определение е влязло в сила веднага, тъй като не подлежи на обжалване. С цел установяване на фактите по делото пред съда са изслушани свидетелски показания, освен от самия ищец и от А. Сингх, от който е установено, че след като получил издадената му заповед за дисциплинарно наказание – "изолиране в наказателна килия" В. Йорданов се променил - бил стресиран и подтиснат. Освен това условията в наказателната килия били изключително лоши. След подробен анализ на практиката на ЕСПЧ, във връзка с нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ, съдът е приел, че действително в резултат на издадената и отменена като незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" В. Йорданов е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт, стрес, огорчение от несправедливо наложените му наказания. Съдът е приел иска за неимуществени вреди за основателен и присъдил претендирания размер от 2000 лева. Исковата претенция за имуществени вреди приел за неоснователна и недоказана. Решението е частично неправилно, в частта, в която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди в пълния претендиран размер за сумата от 2000 лева. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред, което в случая е налице и този факт не се оспорва. Приложено е копие на протоколно определение от 25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 9996/2018 г. на АССГ. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН, както правилно е приел първоинстанционния съд, предвид наличието на отменен като незаконосъобразен акт, така и нарушение на нормата на чл. 3 от ЕКЗПЧ във връзка с лошите условия в наказателната килия на Затвора [населено място]. При преценка размера на обезщетението обаче, съдът не е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано влошаване на здравословното състояние на лицето със съответна медицинска документация, нито причинна връзка в тази насока. В тази насока единствените доказателства са показанията на разпитания свидетел, чиито показания правилно са ценени от съда. Те безспорно установяват притесненията и неудобствата, които е изживял ищецът, които следва да бъдат възмездени. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 500 лева, в който смисъл следва да бъде изменено решението, като в останалата част над присъдения размер от 500 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева, иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Определеното от съда обезщетение е завишено и не съответства на вредите, които се твърдят че са претъпени. Нарушен е принципът на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Същият не е абстрактно понятие и неговата цел е определяне на съразмерно обезщетение, което да съответства на причинените неимуществени вреди. Претенцията на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение