Решение № 6499 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4926/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. Б., чрез адв. Петков, против решение 737 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело 153/2025 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 1938 от 25.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че за чужденеца са били на лице предпоставките за даване на статут на бежанец, тъй като лицето не е отбило военна служба в Сирия и във връзка с това е следвало да се съобрази бъдещия риск от преследване. С това касаторът обосновава страха си от преследване. В тази насока се позовава на оценките на ВКБООН и решения на СЕС по дела С-238/19 и С-472/13. Според касатора съдът неправилно е приел, че рискът от мобилизация е отпаднал след падането на режима на Башар Асад. Счита, че информацията за ситуацията в провинция Идлиб се потвърждава от последния ситуационен доклад на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, обхващащ периода от ноември 2024 г. до февруари 2025 г., от който е видно, че Идлиб остава сред водещите по брой инциденти, включително и цивилни жертви. Този доклад е игнориран от административния съд. Касаторът твърди, че съдът неправилно е интерпретирал информацията за големия брой вътрешно разселени лица, която не е белег за оздравителен процес в Сирия, а за задълбочаваща се хуманитарна криза. Твърди, че касаторът е напуснал страната си поради страх от военни действия. Иска решението да бъде обезсилено или отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя справка от 19.05.2025 г. на ДАБ при МС за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и справка от 03.04.2025 г. на ДАБ при МС с информация за отбиване на редовна военна служба, както и кои лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и срок на военната служба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. М. Б., гражданин на Сирия против решение 1938 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано на лицето да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка е прието, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като самият чужденец твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил съден или осъждан. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В тази насока съдът е съобразил решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., съгласно което използваните изрази смъртното наказание , екзекуцията , както и изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците, обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Съдът се е позовал на приложената към делото актуална справка вх. МД-02-159/14.03.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от която, общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Съдът е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие посегателство в чл. 15, б в от Директива 2004/83/ЕО. Според съда не е била нарушена и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като при връщане в Сирия животът или свободата на М. М. Б. няма да бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Направен е краен извод, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. М. Б.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 04.11.2024 г. е заявено пред интервюиращ орган, че е напуснал Идлиб на 04.10.2024 г., като с група, водена от трафикант нелегално е преминал в Турция и на 05.10.2024 г. Оттам с автомобил били превозени до границата на Република България, където трафикантът срязал оградата и след преминаване, ги оставил. Останал в гората два дни, след което бил задържан. Разказва, че е живял в Идлиб, където не е имал проблеми заради принадлежността си към определена етническа група или изповядваната религия. Не е имал проблеми с Х. Т. Ш., има сключен брак с Р. Б. и има шест деца, неговите баща, майка и четирима братя и две сестри живеят в Идлиб. Нямало работа, живеели в район, бомбардиран два пъти. Съпругата му с децата се преместили в Сармада след бомбардировка със самолети. Работел като строител, отбил военната си служба, не получавал повиквателна за мобилизация, не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка, не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията. Заявява, че напуснал страната си по произход заради войната и бедността, негови братовчеди загинали при бомбардировки. В Сармада, където семейството му се преместило, било по-безопасно от гр. Идлиб, защото бил далеч от фронтовете. Лично не бил свидетел на въоръжени действия или сражения, дошъл да направи събиране на семейство, поради липсата на финансови средства и безопасност в Сирия. Докато живял там лично на него или член на семейството му не е било оказвано насилие, нито отправяни заплахи. Като проблем при завръщането си сочи такъв с човека, от когото е заел пари за придвижването си до България, нямал възможност да придобие имот в район без бомбардировки. Заявява, че от България иска закрила, убежище и събиране със семейството си. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. В касационната жалба, процесуалния представител на чужденеца, неправилно е посочил, че М. М. Б. не е отбил военна служба. От проведеното с лицето интервю (л.42) е видно, че му е зададен въпрос дали е отбил военна служба, като Б. е отговорил, че е служил в седма рота в строителството към Дараа от м. март 2000 г. до м. септември 2002 г., когато се е уволнил. Настоящият състав намира, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде мобилизиран, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той е посочил, че не е получавал повиквателна за да бъде мобилизиран и не е бил търсен, защото живеел в Идлиб. Лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. М. Б. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Първоинстанционния съд подробно е обсъдил данните, дадени със справки справка вх. МД-02-159/14.03.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, като е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него и е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че семейстрвото му продължава да живее в Сирия и към настоящият момент. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др. ). Видно е от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,