Решение № 5623 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3769/2014 г.

ВАСV отделение18.05.2015 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Илия Станоев Кузманов от гр. Пазарджик срещу заповед № К-819/28.01.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи. ОСЪЖДА Илия Станоев Кузманов от гр. Пазарджикя да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Мотиви

Решение № 5623 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3769/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. Образувано е по жалба, подадена от Илия Станоев Кузуманов от гр. Пазарджик срещу заповед № К-819/28.01.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - допуснати са и нарушения на административнопроизводствените правила по издаването й, както и за неравното третиране спрямо други служители в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи ОДМВР-Пазарджик, които също отговарят на условията за ранно пенсиониране, като иска нейната отмяна. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения: В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е отразено, че жалбоподателят към 08.01.2014 г. има 34 години и 09 месеца общ осигурителен стаж, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - 33 години и 03 месеца и 23 дни. В съответствие с тези данни ВНД директор на ОДМВР-Пазарджик -главен инспектор Рогачев прави предложение до министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното правоотношение на инспектор Илия Станоев Кузманов-старши разследващ полицай в РУ в ОДМВР в отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР-Разардик, категория Г-I степен поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. На база на тези доказателства министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР прекратява служебното правоотношение с инспектор Илия Станоев Кузманов. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 ЗМВР (отм.) орган - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) (отм.) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 (ППЗМВР) (отм.). Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп. ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) ЗМВР (отм.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, законодателят изрично регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не е спорно по делото, че жалбоподателят притежава като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин придобива право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, защото има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.). По отношение възражението на касатора, че няма инициатива и реално предложение за освобождаването му от служба, настоящата инстанция намира, че е неоснователно. Законът не въвежда императивно изискване за изготвяне на предложение за освобождаване от служба на посоченото в акта правно основание. Независимо от това, по делото е представено, обсъденото по-горе, предложение от прекия началник на жалбоподателя за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание. Неоснователно е оплакването за нарушение на формата на административния акт, който не отговаря на изискването за изложение на фактическите основания за произнасянето му. В конкретния случай органът не е длъжен да излага други мотиви, освен посочените в акта, тъй като фактическото основание за издаването му съставлява и правно такова. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснатото неравно третиране спрямо него по отношение на служители в МВР, които са придобили право на пенсия, имат по-висока възраст от неговата и са с по-голям общ осигурителен стаж, но продължават да работят в системата на МВР. Действително по делото са събрани писмени доказателства-списък на 54 служители в ОДМВР-Пазарджик, които към 28.01.2014 г. отговарят на условията по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), списък на държавни служители, които към същата дата отговарят на условията за пенсиониране по чл. 69 КСО и са действащи служители в областната дирекция, от които се установяват обстоятелствата, които твърди жалбоподателят, че в системата на МВР работят служители с възникнало право на пенсия. Но настоящата инстанция намира, че не всяко неравно третиране е дискриминация. Дискриминация е само това неравно третиране, което е основано на визираните в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) признаци. Лицето, което твърди, че спрямо него е осъществен акт на неравно третиране, трябва да докаже факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради някой от защитените признаци. Събраните по делото доказателства не установяват наличие на дискриминационно поведение от страна на органа по назначаване спрямо уволнения служител по следните съображения: Прекратяването на служебното правоотношение със служителя е по критерия "придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО", на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР отм., без преди това да е извършен подбор, респективно тест за годност за носене на кадрова служба, тъй като законът не ги въвежда. Твърдението, че Кузманов е поставен в по-неблагоприятно положение по признака "възраст" в сравнение с останалата част от служителите, които също са придобили право на пенсия, но са оставени на работа по преценка на органа по назначаването не води до извод за допуснато неравно третиране при произнасяне на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи. Това е така, защото в рамките на разглежданата група, придобили право на пенсия служители не е налице защитен признак, който да е основа за разграничение вътре в тази група и въз основа на който неблагоприятното положение под формата на прекратяване на служебното правоотношение да се приеме за дискриминационно. С оглед изискванията на чл. 69, ал. 2 КСО за наличие на осигурителен стаж е безспорно, че потенциално засегнатите от прекратяване на правоотношението служители на цитираното основание са в една и съща възрастова група. За тази категория лица законодателят преценява, че с оглед психическото и физическото специфично натоварване, характерно за службата в Министерството на вътрешните работи, след съответен стаж в системата на това министерство, следва да се предвиди възможност за прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране, при изпълнение на предпоставките визирани в чл. 69, ал. 2 КСО. Следователно, за целите на преценката за наличие на непряка дискриминация от съда, може ориентировъчно да се приеме, че адресати на нормата са лица, придобили право на пенсия, навършили приблизително 40 годишна възраст. Според съдебната практика непряка дискриминация е налице когато прилагането на едно и също правило води до различни положения за адресатите, което е основано на защитен признак. В случая обаче, прекратяването на служебното правоотношение не е на основание навършването на определена възраст, нито групата лица, на които служебните правоотношения биха били прекратени на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР по инициатива на органа по назначаването се дефинират нормативно във връзка с признака "възраст", тъй като водещ е, както е посочено по-горе в мотивите на решението, критерият "придобито право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО". Това означава, че не е въведен нормативно никакъв разграничителен критерий вътре в така нормативно дефинираната група на служителите, придобили право на пенсия, който може да бъде свързан със защитен признак или от който може да бъде изведен признак, въз основа на който част от лицата в тази група биват поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите. Както е посочено по-горе, ЗМВР отм. не въвежда изискване за задължителен подбор при прекратяване на служебното правоотношение на обсъжданото правно основание, а органът по назначаване не приема вътрешни правила, регламентиращи извършването на подбор в рамките на администрацията на министерството, поради което изцяло в правомощията му е предоставен избора за това с кой от служителите, придобили право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО да прекрати служебното правоотношение при наличието материалноправните предпоставки на закона. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена с настоящото решение. Предвид изхода на съдебния спор на ответника следва да бъдат присъдени разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, платими от Илия Станоев Кузманов. Воден от горното, ВАС, пето отделение

Цитирани разпоредби

3